ВИКТОРИАНСКА АНГЛИЯ И "ФАНТАСМАГОРИЯ"-ТА НА ЛУИС КАРОЛ

Теменуга Маринова

web | Фантасмагория

Викторианската епоха е време на изключителен икономически подем. От 1837 г., когато кралица Виктория заема престола, до 1901 г. Англия заздравява позициите си в колониите. Бързото развитие на индустрията карало хората да напускат селата и да се заселват в големите градове. Създала се нова средна класа с нови естететически претенции към изкуството, литературата, архитектурата и вътрешния дизайн. Викторианският стил първоначално пазел строгата симетрия на готиката, но постепенно се превърнал в странна смесица от всички познати стилове. Тежки цветни килими покривали полирания до блясък паркет, леглото в спалнята имало задължително балдахин, по коридорите безшумно минавали слуги, за чието съществуване господарите им понякога дори не подозирали. Полъхът от Индия и Китай се усещал навсякъде. Вечер поданиците на Нейно Величество сядали в гостната и си разказвали истории за духове. Побивали ги тръпки при всяко проскърцване на пода, от странните шумове в мазето и далечния вой на кучетата. Призраците били навсякъде - върху картички, в театрите, по вестниците. Да, за тях вече можело да се прочете, защото Англия се сдобила с национален печат, чиято основна цел била да определя и налага тенденции във всички сфери на социалния живот. Освен пресата, литературата и изкуството изключителен дял в страховитите разкази имало едно ново изобретение - фотографията. Тя се превърнала в неоспоримо доказателство за съществуването на свръхестествени същества посредством всякакви светлинни ефекти. Фотографското изкуство стигнало до чудовищна гротеска при заснемането на мъртъвци. Прави или седнали, сами или между роднини, те трябвало да изглеждат живи. Слънцето не залязвало над Британската империя и смъртта изглеждала невъзможна. Колкото по-здрава ставала политическата система, колкото повече нараствало икономическото могъщество на империята, толкова повече призраци се заселвали в къщите и умовете на хората.

Чарлз Доджсън (1832-1898) е надарен с математическа мисъл, прозорлив ум, невероятна фантазия и писателски талант. С други думи - съществуват всички условия да бъде самотен и нещастен. Възпитан е строго в семейството на енорийски свещеник и заеква. Приема псевдонима Луис Карол, защото като преподавател по математика в Оксфорд счита, че писателските занимания могат да навредят на репутацията му. "Фантасмагория и други поеми" излиза през 1869 г. в издателство “Макмилън”. Заглавието на първата поема той заема от Магическия фенер на илюзиониста Етиен-Гаспар Робъртсън, чиито представления са много популярни в Англия през 19. век. Самата дума може да се разгледа и като съчетание от phantom (лат.) - дух и agora (гр.) - място за събиране. Античният свят е неизчерпаем източник на вдъхновение при словообразуването. Историите за свръхестествени същества, които посещават човека, сключват договори с него, измъчват сетивата му по всякакъв начин, за да го пречистят, унищожат или просто да му досаждат, не са нещо ново. Обикновено те са драматични и мрачни. Луис Карол превръща срещата с пратеника на безплътния свят в срещване. Фантасмагория не е точно гротеска. Тя по-скоро носи комедийната маска от древногръцкия театър. Връзката с Гарванът на Едгар Алън По става очевидна от самото начало. Луис Карол притежава твърде деликатен ум и не би написал пародия, която да ограничи собственото му въображение. А и пародията предполага друг вид плътност на вече съществуващ образ и не е толкова близка до природата на свръхестественото. Гарванът отначало е земно създание за разлика от Фантома, който е безтелесен. В края на творбата обаче птицата се превръща в сянка, докато малкият призрак ни става почти роднина. Персонажът на По е самотен, week and weary (немощен и отегчен), заровен в книгите, където търси отговор на сполетелите го беди. Същият този самотник при Луис Карол е cross and muddy (ядосан и кàлен) и очевидно обича да си пийва, което е едно реално обяснение за виденията му. Към това, какво всъщност е реално обяснение, ще се върнем малко по-късно. В действителност поемата Гарванът е била замислена от По като забавление. Ето защо не бих се изненадала, ако целта на Карол е била да ни разплаче с Фантасмагория. Общото между двамата е не само в болезнената страст към невинността, но и в отпечатъка на тази страст в творчеството им. По и Карол непрекъснато си разменят маските и там, където единият е мрачен, другият открито се смее. Колкото и зловещо да звучи, поемата на По се чете леко и може да бъде разбрана дори от дете. Фантасмагория е духовита, но трудна за проследяване в дълбочина даже от възрастен.

Когато през XVІІ век холандският математик Снелиус описва пречупването на светлината, в английската литература за първи път се появява стихотворната форма сонет (sonus - звук, лат.). Поезията и науката винаги са били съперници при разгадаването на забуленото с тайни мироздание. Едгар Алън По има доста хаотично образование и може би опитът му като артилерист е изиграл по-съществена роля от университетския при формиране на неговата изключителна сетивност. Твърдението, че може да чуе залеза, прилича на хвърлена ръкавица, която Луис Карол с удоволствие приема. "Фантасмагория" е написана по закона за отражението, който се отнася не само до светлината, но и до звука. И докато Едгар Алън е зает на всяка цена да разграничи шума от тона и се интересува повече от вида на звуковата вълнa, Карол е запленен от свойствата ѝ. Думите на малкия, почти прозрачен фантом стават различни при сблъсъка им с твърдата повърхност, каквато е човекът (твърдоглав и повърхностен наистина, при цялото си самочувствие). Те променят честотата, дължината, периода, амплитудата, интензитета, скоростта и посоката си на разпространение едновременно като значение, звук и знак.

На първо място трябва да се внимава със структурата и смисъла на всяка отделна дума, после с изречението, което предполага някакъв точен брой асоциации, вероятно - в математическа прогресия. Под гладката вода на речта се крие дъно, а дъното покрива друго дъно с видоизменени параметри, които пък определят различна действителност. Несъвършената дума е детайлът, който предизвиква хаос, а обезформянето е едновременно причина и следствие на движението. Всичко това е толкова сложно, че изглежда безсмислено и глупаво. Както са безсмислени и глупави моралните норми на викторианска Англия, според които е наказуемо да предложиш брак на 11-годишно момиче, но е напълно приемливо да се ожениш за него, когато навърши 12.

Фантасмагория е калейдоскоп, в който по чуден начин се смесват политика, право, образование, архитектура, литература, предразсъдъци, игри, изобщо всичко, за което се досещате. Сюжетът е непретенциозен. Един фантом посещава нашия герой и му разказва за света на призраците, който изключително напомня на света, обитаван от не-призраци. Но да се върнем на въпроса що е то реално обяснение. Отговорът е прост. Всяко явление, което се повтаря често, е истина. Ако видите гарван само веднъж в живота си, с течение на годините ще започнете да се съмнявате в съществуването му. И обратно. Непрестанното говорене за духове ги прави неоспорим факт. Едгар Алън По превръща пред очите ни един митологичен представител на пернатите в свръхестествен пратеник на отвъдното, който остава. Луис Карол успява да създаде от духа материя, която изчезва.

Добре е всеки здравомислещ човек да ги избягва.

Този предговор, скъпи читателю, беше написан, за да се открехне завесата пред детската лекота на текста.

© Теменуга Маринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2017, № 12 (217)