ИЗ "СЛЪНЧЕВ ДЪЖД"

web

6.

Откъснах цветове от гура*
и ги поставих на челото
на огромния Еверест.

14.

Планината безшумно
ме поучава
да живея за другите,
както го прави самата тя.

15.

Антарктида - ледената столица,
eдинствената империя на пингвините.
Как могат сибирските патици
и птиците от Koshi Tappu** да я обичат,
въпреки че знам -
красива е.

18.

Източникът на първия ми звук,
учителят на първата ми дума,
този, който ме държеше за ръка
на първата ми разходка.
Да, тя беше първото ми училище.
Нито едно стихотворение
никога не би я превъзхождало.
Моята майка,
зората на моя живот.

19.

Вишну Мая,
Джала Мая,
Чхага Мая,
И Дила Мая:
Да, това са дамите,
които ме направиха техен младоженец,
когато бях дете.

20.

Не живейте сами.
Смехът на самотник няма значение.
Смехът също трябва да бъде
заобиколен от приятели.

26.

Изправени на раменете на другите,
стъпили по главите на другите,
всмукали сок от другите,
красивите орхидеи
преподават житейски уроци
за добро поведение.

37.

Въпреки че съм отгледан в равнината,
и израснал в скута ѝ,
планините пазят моята самоличност.
Те са част от баща ми,
и сърцето на майка ми.
Обичам планините, моите планини.

41.

Няма смисъл
да убивате тези нощни пеперуди.
Те излизат внезапно с милиони
и умират,
преди слънцето да заблести
извън леглото си.

73.

Спях,
докато пъпките разтваряха цвета си.
Обещахме си
да цъфтим заедно
насън.

80.

Гледката на яркото слънце
ме накара да се почувствам благословен.
Да, това е същото слънце,
на което моите предци са се покланяли
предано с години.

87.

Той дойде като мусон
и весело побегна,
донесъл ми мигновено осезание.

95.

Те ме доят,
стрижат вълната ми,
карат ме да нося товари
и като отслабна, ме убиват,
за да ядат месото ми.
Те не са никакви, но хора -
великите хора!

107.

Хималаите!
Винаги се къпят в голота.
Изглеждат най-добре
голи.