ОДИСЕЙ

web

И чуват се шумове като размахани юмруци
Въздухът се разтваря между пръстите на бръшляна
И ето прекупвачите вдигат щорите на съня
Трамваите млекарите автомобилите са вече в синхрон
Като оркестър
Инструментите
Заблестяват
Гласовете са като дюли по витрините когато закусваме
Мебелите преоткриват битието изоставено снощи
Из ъглите на пивниците и в складовете
Промъква се към нас това изоставено от снощи битие
Хрипливи гласове се лющят като кожата на болен от скарлатина
И търсиш себе си като онзи съсед който дремеше тук

Пръстите помнят твоите очертания и бавно се плъзгат по теб
Като по географска карта и разпознали те прегръщат се
Струпани са на куп бедрата вътрешните органи
Лицето и падат като стена а устните
Устните с усмивка като тази на обувките
Ставите омекнали като памук
Бавно изтегляш всичко това към себе си
Като от разкалян кладенец в облачен ден
Разпознаваш се и стискаш ръката си след нощното плаване
Погледите и гласовете се стелят като жп линии
Древни като марки от неизпратено писмо
Измъкваш се от тунела различен и едновременно все същия
А колко тайни ти намигват от огледалото
И ето продавачите на плодове гръмко хвалят стоката си
Светлината измива с йод раните на афишите
Посвети един химн на сапуна от марката Кадум
Който не поврежда тъканта на тяло
Пяната се плъзга по кожата и също като кожа потръпва
Като сухи листа пред лицето на прясна вода
                                        като слугинче на седемнайсет

На горния етаж кранът на чешмата се отваря като клепач
Навеждаш се отново към себе си като над чиния с цвета на небето

Търсиш се като къща на която си забравил адреса

Звъниш викаш собственика и го питаш дали си пристигнал у вас
Паника паника
Отчаянието мята сигнали
И заплита страха по глезените
Търсиш спомена за себе си и намяташ раменете си като сандали
Къде са те
И каква е дължината на сърцето ти
Щефан носи номер 35 в сърцето си
И се опитваш да попаднеш в мрежата на остатъците от нощта