|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРЪВОПУСКАНЕ, ИЗВИСЯВАНЕ
web
Край вашите оръжия, хора непреклонни,
край вашите орли, обучени
да разкъсват дробове
край всеки, който носи пламъци - там е моята сянка
между приведените планини.
Погледнете града, окован във веригите на хляба!
И казвам ви: дори да ме разбулите
чак до моите вътрешности -
все едно да строшиш цигулката за да откриеш песента ѝ
или да търсиш изображението си в огледало
обърнато наопаки към теб,
то не ще стигнете до виденията в мен.
В утрото, което отваря артерията си,
в мъглата, събирана от утайката на епруветка,
в душата сгърчена в плътта на усмирителната риза,
която се извива за да се освободи,
вие гризете снега и се изгризвате помежду си
Като кучета, впрегнати в шейна, устремена
към окото на снежна буря.
Конници или братя, ето ме, самотен ездач сред вас,
и не зная с какво ме дебнете в гръб: с юмрук
или с криле за раменете?
© Иларие Воронка
© Огнян Стамболиев, превод от румънски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.02.2021, № 2 (255)
|