НЕСТИХВАЩА БОЛКА

web

аз не знам белене от знаещите съм слушал
как всяка вечер посещавал килиите ви
изчезналият на брега на дунав
млад и красив алиш* с вежди-гайтан
и вести ненаписани поздрави неизпратени
на майка баща любима
тайно занасял сам

аз не съм измъчван от измъчваните съм слушал
за сънища кошмари и смях през сълзи
чак камъкът се пукал от горестта на поруганите
които чуйте ме мъжествено са пили
шербета на смъртта
от чашата на азраила

аз не съм бил на махшера** от очевидци съм слушал
децата станали щит срещу куршумите
и ерген бил убитият на моста младеж
разтворил обятия към небето като за молитва
право казват братко
горко на онзи който си изпати

аз не съм бил подсъдим от подсъдимите съм слушал
високомерието прокурор било а лъжата съдия
и някогашният гняв бушувал като море разярено
да имахте вина голяма братя
твърдяхте че сте турци там
където беше забранено

аз не мога да забравя срам за забравилите
историята е изписала с големи букви
дунавската равнина
ти не знаеш момче питай баща си да ти разкаже как
прелетните птици никога не забравят
старото си гнездо
колкото вас за белене не знам
като вас не съм измъчван
и махшера не съм преживял
не съм бил обвиняем като вас
но не съм забравил дунава аз

повечето от заминалите още не са се завърнали,
питам защо
по дяволите вече петнайсет години
като полудял копнея и чакам
незавърналите се от белене

** Страшен съд (бел.пр., З.З.).