Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРАТКОСТИШИЯ - 1
web
гост
добре дошъл влез седни
пийни нещо уморен си
отдалеч идваш от много далеч
чак от света на "пренебрежението"
изсъхнал клон
глупак! търси въже да се обеси
а на клона дори птиците не кацат
къщата на мъртвия
на прозореца в стаята на мъртвия
косата си реши лудата на махалата
оставен чифт вехти обувки*
очакват новия си собственик
отвън на вратата
следи
усмивката прикрива
дълбоките следи
от нокти по лицето ми
останали от детството
шуменски дни
от блъскането
в спомените си
на всеки ъгъл
целият съм в рани господи
бащин дом
като се изселвала
майка ми
забравила усмивката си
върху олющеното старо огледало
раждане живот смърт
не гледайте че крият
насила взеха живота
между себе си
гробището
старият гробар
вчера чистеше гроба на майка ми
и ме оглеждаше от главата до петите
сякаш ми вземаше мярка
изповед
като те видя неочаквано
си мисля
не мога ли да съм бръшлян
между нас да си остане
не мога да дойда на себе си
от молбите ми да останеш
дознание
сърцето ми преобърна
жена
ще те съдя
извинение
разбери така неспирно те мисля
че нямам време
да ти напиша стихотворение
* Турска традиция да оставят обувки на мъртвия за минаващи покрай външната врата бедняци (б.пр., З.З.).
© Ибрахим Камбероглу
© Зейнеп Зафер, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.01.2021, № 1 (254)
|