КОГАТО И ДА ПОГЛЕДНА ЧАСОВНИКА СИ

web

аллах ми е свидетел
забравих
в кой град беше на коя улица
помня че се свечеряваше
когато за часа попитах някаква жена
каза ми седем и се засмя

забравих да ѝ благодаря
затичах се след нея
но беше заминала
немислимо безумие
на тази възраст

не успях да науча
коя е откъде е
но когато и да погледна часовника си
на връщане вечер към къщи
аллах да ме убие от акъла ми не излиза
нейната усмивка

оттогава насам
не мъки
a луда любов
и безумни копнежи ме горят
видяхте ли
не е толкова трудно
поет да се ощастливи