МАЛКА РЕЦЕНЗИЯ ЗА КЪСНОТО ЛЯТО

Ян Скацел

web

Настъпи лято, горещо лято, истинско лято. Настана мъртъв сезон (или както още се нарича сезон на краставиците), в който нищо особено не се случва. Тази година обаче се родиха много краставици.

И все пак нещо се случи. На тротоарите пред няколко кафенета и кръчми се появиха шарени чадъри и бели масички. Преди години това добро дело беше ограничено в центъра на града и то само пред кафенетата "Опера" и "Славия".

Хубаво е, че най-накрая някой се е сетил, а е и приятно да се поседне под чадъра направо на улицата и да се наблюдава как хората се стичат наоколо. За по-възрастните господа това, разбира се, е малко болезнено. Тазгодишната лятна мода е немилосърдна към тях. В Бърно са се нароили много хубави момичета и вместо гърди имат живи зайчета. Улицата е като река, а ние стоим на нейния бряг над черните кръгли повърхности на кафето и златните кюлчета бира.

Когато притворите очи, при малко добра воля и въображение, може да почувствате, че сте в Париж. Трябва обаче добре да си отворите очите, всъщност доста добре. Но, разбира се, това е само красива самоизмама, каквато е и целият човешки живот. Когато отворите очи, се озовавате на улицата в Бърно и доста добре се справяте с чешкия език, тоест речта, която понякога разцъфтява с неочаквани екзотични цветя тук. Чувате например изречението: "Братле, дай огънче"? (Което в книжовния език означава, че някой учтиво моли някого да си запали цигарата.)

Ако сте философ по природа или имате такива наклонности, забележете рекламата на Coca-Cola на чадърите и си спомнете за онова време, когато тези две думи са изхранвали, и то добре, тълпа карикатуристи. Ще стигнете до извода, че всичко е мимолетно. Тази истина са я знаели още древните вавилонци, но е добре сам да стигнеш до нея.

За много неща може тихо да се размишлява в градинките на кафенетата и след това, когато над града пада невидимият мрак, небето страда и идва миг без сенки. Миг на голямото спокойствие и голямата неподвижност.

Преди девет сервитьорите спускат чадърите и обръщат столовете с краката нагоре. Затварят, защото се страхуват да не избягате, без да платите, в падащата тъмнина.

Малко е обидно, но какво да се прави. Отивате навътре, скривате се като охлюв в черупката си, поръчвате си още една бира и наблюдавате репродукцията на "Нощно кафене" на Ван Гог на стената, на която посетителите стоят под звездното небе, а нощта под кестените е адски гореща. Но Винсент ван Гог е нарисувал тази картина през миналия век, а тогава хората са били още бедни и честни.

© Ян Скацел
© Мария Ракова - превод от чешки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.12.2017, № 12 (217)