Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЩАСТИЕТО

Александър Куприн

web

Един велик цар заповядал да намерят и да му доведат всички поети и мъдреци, живеещи в неговата страна. И започнал да ги разпитва един подир друг:

- Какво е щастието?

- Щастие е - отвърнал първият - винаги да виждам сиянието на твоето божествено лице и вечно да чувствам...

- Извадете очите му - с равнодушен глас заповядал царят. - Следващият!...

- Щастието - това е власт. О, царю, ти си щастлив! - извикал вторият.

Но царят възразил с тъжна усмивка:

- И въпреки това аз страдам от хемороиди и нямам властта да ги излекувам. Отрежете носа на този шмекер. Нататък!...

- Да бъдеш богат! - заеквайки се обадил следващият.

Но царят отвърнал:

- Аз съм богат, и все пак диря щастието. Достатъчно ли ще ти е едно кюлче злато, тежко, колкото главата ти?

- О, царю!..

- Твое е. Завържете му кюлчето за врата и метнете този просяк вдън морето.

И царят нетърпеливо се провикнал:

- Четвъртият!

Тогава пропълзял по корем един дрипльо с трескав поглед и започнал да хленчи:

- О, премъдри! Аз искам малко! Аз съм гладен! Нареди да ме нахранят и ще бъда щастлив, и ще прославя твоето име из цялата вселена.

- Хубаво го натъпчете - наредил погнусен царят, - а после ми съобщете, щом умре от преяждане.

Влезли други двама. Единият бил с мощно, атлетично, розово тяло и с ниско чело. Той въздъхнал и казал:

- Щастие е да твориш.

А другият бил блед и мършав поет с червеникави лишеи по бузите.

- Щастие е да си здрав - рекъл той.

Царят се усмихнал горчиво и се обърнал към двамата:

- Ако имах власт да променя съдбите ви, то само след месец, ти, поете, щеше да просиш от боговете вдъхновение, а ти, Херкулесов великане, щеше да обикаляш лечителите за хапчета за отслабване. Отивайте си с мир и двамата. Кой още e там?

- Смъртен! - гордо отвърнал седмият, окичен от глава до пети с цветовете на нарцис. - Щастието е в небитието!

- Отрежете главата му! - наредил владетелят и лениво се прозял.

- Царю, о, царю, прости ми! - започнал да пелтечи осъденият, а лицето му станало по-бледо от цветовете на нарциса. - Не исках да кажа това.

Но царят уморено махнал с ръка, отново се прозял и дал кратка заповед:

- Отведете го... Отсечете му главата. Думата на царя е твърда като ахат.

Минали мнозина. А един само казал:

- Любовта с жена!...

- Добре - съгласил се царят, - доведете му сто от най-красивите жени и девойки в моето царство. Но също тъй му дайте чашата с отрова. Когато времето му свърши, повикайте ме да видя мъртвото му тяло.

А друг казал:

- Щастие е, ако веднага се изпълни всяко мое желание.

- И какво точно искаш сега? - лукаво попитал царят.

- Аз ли?

- Да. Ти.

- Царю... Въпросът е малко неочакван.

- Погребете го жив в земята... Ахаа, още един мъдрец. Е, добре, я ела по-близо... Може би ти ще ми кажеш какво е щастието?

И тогава мъдрецът - а той бил истински мъдрец - отвърнал:

- Щастието е в красивата човешка мисъл.

Царят гневно смръщил вежди и извикал:

- Аха! Човешката мисъл! Какво е човешката мисъл?

Но мъдрецът - понеже той бил истински мъдрец - само се усмихнал съжалително и нищо не отвърнал. Тогава владетелят заповядал да го хвърлят в подземната тъмница, в която властвал вечен мрак и където не достигали звуците на външния свят. И щом след година отново изправили заточеника пред царя, ослепял, оглушал и едвам държащ се на крака, на въпроса: "Е какво? Сега щастлив ли си?" - мъдрецът спокойно отвърнал:

- Да, щастлив съм. В затвора аз бях цар, бях богат, бях влюбен, бях сит и гладен - с всичко това ме одари моята мисъл.

- Какво е мисъл? - възкликнал нетърпеливо царят. - Знай, че след пет минути ще те обеся и после ще плюя в проклетото ти лице! Как тогава ще те утеши мисълта? И къде изобщо ще бъдат твоите мисли? Ще изгният с теб в земята!

А мъдрецът отвърнал без никакво смущение, защото той бил истински мъдрец:

- Глупак! Мисълта е безсмъртна.

1906 г.

 

 

© Александър Куприн
© Георги Карадобрев, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.02.2021, № 2 (255)