СПИСАНИЕ "ОТЕЦ ПАИСИЙ" 1928-1943 И ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ СЪЮЗ "ОТЕЦ ПАИСИЙ" В КУЛТУРНО-ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ НА БЪЛГАРИЯ

Величка Маринова

web | Списание "Отец Паисий" 1928-1943

От историята на Паисий до историята в "Отец Паисий" изминава повече от столетие и половина, в което политическият живот в България се променя значително. Изказван с различен език в съответните епохи и обстоятелства, неизменен в посочената времева рамка от 1762 до 1928-1943 година остава идеалът за териториално и духовно единство на българската общност. Този идеал е залегнал в историята на създаването на списанието и на Всебългарския съюз "Отец Паисий".

Известно е, че духовната и икономическа криза, настъпила в България след войните в началото на ХХ век (Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война), се задълбочава и от решенията на Парижката конференция за мир от 1919 г. Ньойският мирен договор, който България е заставена да подпише, е удар върху бляновете за национално обединение. Насилствено откъснатите български територии, както и изострящият се въпрос за българските малцинства, попаднали извън пределите на държавата и изложени на насилствено денационализиране, стават причина за редица противоречия и конфликти между България и балканските държави (Мичев 1985, Мишев 1931). Победена България е принудена да се съобразява с мерките, наложени от Великите сили и след Локарно (1925), тъй като териториалното статукво, диктувано в европейската политика от страните победителки, бива запазено (Камбуров 1999, Ньойският 2012: 148-156). България използва всяка възможност за мирен протест срещу несправедливите клаузи, залегнали в Ньойския мирен договор. Основният приоритет на българската външна политика е чрез възможно най-подходящите дипломатически действия Ньойският мирен договор да бъде отменен и България да възвърне изгубените си територии (По криволиците 2012: 324). Макар и без конкретни и открито поставени искания за териториални промени от страна на българските правителства, призивът за национално обединение става отново актуален сред обществените маси. Но липсата на единност в идеологиите на различни патриотични организации, а също и отсъствието на солидна външна подкрепа затрудняват цялостното развитие на българския националноосвободителен процес. Обединени от обща цел - възвръщането на насилствено отнетите територии, но разединени в методите на нейното постигане, въпреки установените контакти помежду си, организации като ВМРО (Вътрешна македонска революционна организация), ВТРО (Вътрешна тракийска революционна организация), КТС (Комитет за свободна Тракия), Съюз "Добруджа", ДРО (Добруджанска революционна организация) и други остават регионални организации, чиито цели успяват да разрешат част от проблемите на населението само в отделните региони на страната. Някои моменти от дейността на тези организации, свързани с опитите за разрешаването на т.нар. "четнически въпрос", а също и оказваната неофициална подкрепа от страна на държавата усложняват допълнително и без това обтегнатите отношения между България и балканските й съседи (Българското 1981, Състояние 2012: 168-177, Трифонов 1988, Петров 1995, Македония 1978, Добруджанската 1992, Филчев 1999). В резултат на това правителството на деветнадесетомайците взема решение за разпускането на всички тези националноосвободителни организации. Обединяващите само отделни групи от българското население браншови организации като Български военен съюз, Съюз на запасните офицери, Съюз на запасните подофицери, организациите "Кубрат" и "Родна защита" и др., чиито вътрешнополитически интереси обслужват интересите на отделни правителства, успяват единствено да се дискредитират пред българската общественост и пред чуждите дипломати (Състояние 2012: 168-177, Янчев 2000).

В условията, в които страната ни е поставена след войните и катастрофата през 1918 г., основната и най-висша цел на ред български интелектуалци и общественици е грижата за съхранението на българския народ ("племе") и осигуряването на неговите "светли и трайни бъднини", свързани със съдбата на българската държава (Гешов 1921-1922: 383-406, Венедиков 1942: 146-149, Културен 1942: 327-330, Галунов 1998, Конева 1995, Георгиев, Трифонов 1995). Редица обществени организации насочват своите дейности в полза на общите народностни интереси, но малко са онези, чиито усилия оставят трайна диря в обществения и културен живот на страната (Тодоров 1937: 321-329, Софийски 1932: 77-83).

Идеята за учредяването на съществуващия в продължение на около две десетилетия Всебългарски съюз "Отец Паисий" възниква в 1925 г., когато внезапното нахлуване на гръцки войски на българска територия засилва необходимостта от една нова, неправителствена, безпартийна организация, която открито да разисква националните въпроси, без с това да бъдат ангажирани официалните власти и по този начин да бъдат избегнати редица допълнителни конфликти. Новата организация иска да избави българската народност от бремето на духовното и политическото робство, като обедини всички слоеве на обществото под едно общо, безпартийно, "всебългарско" небе и изключвайки всякакви политически интереси, да следва единна и целенасочена линия на действие по въпросите за престижа, правото и напредъка на държавата и народа (Митрополит 1928а: 202-201, Задачи 1936: 3-6). На 20 юни 1927 г. в салона на свещеническото братство се събират група български интелектуалци и общественици, призовани от софийския митрополит Стефан, за да поставят основите на Всебългарския съюз "Отец Паисий", който чрез своята мирна и културна дейност, основаваща се на съвестта и морала, да работи в полза на гражданското, културното и народностното съзнание на българина (Тодоров 1937: 321-329, Учредяване 1936: 268-270). В поканата, отправена към всички, имащи отношение към националните въпроси, се казва: Условията, в които е поставен и живее днес нашият народ, както тук в царството, така и вън от него, справедливо и основателно тревожат милеещия и трудолюбив българин. В последните тридесет години нашият народ е изгубил и губи толкова много от своята численост и хубавите си народни обичаи и традиции, и умотворения, колкото никой друг народ от неговите близки и далечни съседи. Българският народ е единственият, който е изоставил своите малцинства, попаднали под други народи, на собствената им съдба. Ние, българската интелигенция - колективният ум и съвест на народното ни тяло, - и до днес нямаме меродавно мнение по някои въпроси. Царящото безскрупулно партизанство между интелигенция и народ в царството руши и разорява държавните и народни устои и прави живота на българина и тук тревожен, опасен и застрашителен не само за отделния българин, семейство и общество, но и за държавното и народно съществуване (Тодоров 1937: 322). Във встъпителните слова на митрополит Стефан е изразена надеждата, че съкровената вътрешна идея, довела до свикването на това първо учредително събрание (конкретно, необходимостта от съхраняване на българското име, българския род и българската бъднина), е била добре разбрана от всички. В красноречиво описание на трагичната съдба на българския народ митрополитът изтъква неговите възходи и падения, припомня дните на робството и епичните борби за църковно и политическо освобождение, а също и вътрешните неразбирателства след войните, обръща особено внимание на тъжната съдба на пропъдените българи от околностите на Цариград, а също и на съдбата на сънародниците ни, останали в откъснатите от Родината покрайнини, след което призовава към идейно обединение в името на една народностна програма, в която да бъдат вложени съвместни усилия за засилване на българското съзнание, на националната гордост, на нравствената отговорност към бъдещето на българската държава и българския народ.

След подробни разяснения относно мотивите и съображенията, довели до формирането на новата организация, ораторите, взели участие в продължителните дебати, решават предварително изготвеният проектоустав да бъде разгледан в следващото заседание.

На 30 юни 1927 г. е свикано второ събрание, на което е предвиждано организацията, обединяваща българската интелигенция в името на най-наболелите национални въпроси, да приеме официално названието "Задруга на българите "Деян". В процеса на обсъждане става ясно, че названието "Деян" би могло да бъде изтълкувано погрешно поради семантичната му близост с латинската дума "фацио", "фацаре", която означава "правя", а точно от този глагол произлиза думата "фашизъм". Председателят на събранието - митрополит Стефан Софийски, открито заявява, че зад създаването на Задруга на Българите "Деян" не стоят никакви политически и фашистки идеи, но за да бъдат избегнати всякакви конфликти, предлага новата организация да бъде преименувана на Всебългарски съюз "Отец Паисий". Названието "Отец Паисий" олицетворява добре целите и задачите на новосъздадения съюз. Създателите му изразяват своята вяра и надежда, че след толкова превратности на българската съдба българите - свободни и поробени, намиращи се във и извън пределите на Родината, ще съумеят да вникнат в своята история с чувството и разума, с душата и сърцето на Отец Паисий Хилендарски (Софийски 1933: 1-4). Говорещите: от името на бесарабските българи - Владимир Дякович, от името на добруджанци - Трифон Трифонов, от името на българите от западните покрайнини - Константинов, както и говорителите от името на други български съюзи и учреждения приемат единодушно чрез гласуване новото название на организацията, а заедно с него и идеите, прокарани в проектоустава за нейното учредяване. На избрания Временен комитет в състав: Негово Високопреосвещенство Митрополит Стефан Софийски, изпълняващ функциите на председател, Димитър Николов - секретар, членовете проф. Атанас Иширков, генерал Иван Шкойнов и Христо Божков, е поставена задачата да преразгледат и преработят проекта за устав. На същото събрание се взема решение в състава на комисията да влязат и Владимир Дякович, Димитър Тодоров, Никола Станев, Димитър Мишев, Евт. Спространов, Трифон Трифонов, д-р М. Панчев, Димитър Добрев, Димитър Попниколов и Ев. Станев (Тодоров 1937: 321-329).

Третото учредително събрание на Всебългарския съюз "Отец Паисий", открито с реч на митрополит Стефан, се състои на 16 ноември 1927 г. вече не в салона на Свещеническото братство, а в сградата на столичния "Военен клуб". След като преразгледаният и преработен проектоустав бива приет единодушно с аплодисменти, съгласно чл. 9 от него е пристъпено към избиране на Върховно управително тяло (съвет). Владимир Дякович се обръща към заседаващите с предложение начело на съюза да бъде поставена личност, която се ползва с всеобща известност по своето обществено положение, по сана си, по извънпартийността си, за да спечели доверието не само сред българската интелигенция, но и сред широките народни маси. Тази личност Владимир Дякович вижда в лицето на Негово Високопреосвещенство Митрополит Стефан Софийски, който стои начело на инициативата за създаването на Всебългарския съюз "Отец Паисий". Първоначално митрополитът моли да бъде освободен, но пред общото настояване приема възложената му отговорна задача. Председателят предлага в срок от един месец Върховният управителен съвет да бъде попълнен с деветима членове от представителите, взели участие в миналите заседания.

В състоялите се до момента три учредителни събрания били нахвърлени идеите, залегнали в основите на новоучредения Всебългарски съюз "Отец Паисий", а в приетия устав били маркирани само насоки за устройството, дейността и живота му. Подробностите около по-нататъшните програмни документи били ангажимент на Върховния управителен съвет (Тодоров 1937: 321-329).

Гласуването и приемането на съюзния устав от първия учредителен събор в София става на 16 ноември 1927 г., а неговото утвърждаване от Министерството на вътрешните работи и народното здраве става с писмо № 14417 от 17 декември 1927 г. Веднага след това в Софийската митрополия се провеждат три последователни заседания на Върховния управителен съвет. Първото от тях се състои на 23 декември и това е датата, на която Върховният управителен съвет избира свой Изпълнителен комитет, наричан още и Постоянно присъствие. Митрополит Стефан отново е утвърден като председател на комитета, проф. д-р Иван Георгов заема мястото на заместник-председател, секретар на комитета става Димитър Николов, Спас Делибалтов поема отговорността на касиер, а за домакин на Изпълнителния комитет е назначен Димитър Тодоров. На същото заседание се взема решение за изработването на позив към българския народ (Позив 1929)¹ за записване на нови членове, имащи желание да се ангажират с дейността на Всебългарския съюз "Отец Паисий" (ВСОП). За членове на ВСОП се приемат всички български поданици, без разлика на вяра и народност, които споделят идеите на съюза. Във връзка с това съюзното настоятелство отправя покана към всички български католици и протестанти да вземат активно участие в делото на организацията. Многократно преразглеждан и преработван, преди да бъде окончателно приет, позивът, в който е изложена цялата идеология на Всебългарския съюз "Отец Паисий", е предмет на обсъждане на всичките заседания, проведени на 22 февруари, на 2, 9, 16, 23 и 30 март същата година.

Освен това дейците на съюза решават да поканят и всички организации, имащи печатни органи, за да могат техните вестници да послужат като органи и на ВСОП.

Следващото заседание на Върховния управителен съвет се провежда на 30 декември 1927. Съгласно чл. 13 от устава бива избрана контролна комисия в състав: Ал. Мусевич-Бориков, Христо Божков и д-р Иван Пенаков. На комисията с председател проф. Иван Георгов, поела отговорността за изработването на позив към българския народ, се възлага и друга задача - да се занимае с определянето на отдели при Всебългарския съюз "Отец Паисий", както и с ръководители, които да застанат начело на тези отдели. Това се случва на третото заседание, проведено на 15 януари 1928 г. За подобряване организационната дейност на съюза Изпълнителният комитет бива разделен на 4 постоянно действащи отдела:

1. Отдел за поддържане солидарност, единомислие и еднакви схващания по общите национални въпроси - ръководител Димитър Мишев.

2. Отдел за защита правата, интересите и националната култура на българите вън от границите на българската държава, както и за поддържане на техния национален дух - ръководител проф. Георги П. Генов.

3. Отдел културно-просветен за разпространяване на научни знания и издания, които се отнасят за всестранното изучаване на българските въпроси и за поддържане на връзка с организации от подобен род в чужбина - ръководител проф. д-р Иван Шишманов.

4. Отдел организационно-административен за уредба на съюза и за пропаганда на съюзните идеи вътре и вън от царството - ръководител Владимир Дякович (Тодоров 1937: 321-329).

Уставът и Временните наредби и упътвания за образуването и дейността на клоновете на Всебългарския съюз "Отец Паисий" са двата първи и основни ръководни документа. Те разкриват в цялостност програмната същност на организацията и заедно с това служат за избягване на евентуални неточности в квалификациите по отношение на нейния характер². По същество "Временните наредби" представляват своеобразно допълнение към първия устав от 1928 г. И двата програмни документа са публикувани на страниците на списание "Отец Паисий", откъдето ги препредаваме (Отец Паисий 1928, 1929).

I

УСТАВ НА ВСЕБЪЛГАРСКИЯ СЪЮЗ "ОТЕЦ ПАИСИЙ"

Българино, знай своя род и своя език

І. ОСНОВА И ЦЕЛ

Чл. 1. Основава се Всебългарски съюз под името "Отец Паисий" със седалище в София и клонове из царството и в чужбина.

Чл. 2. Съюзът "Отец Паисий" е политически извънпартийно сдружение, стоящо върху почвата на свободата, правдата, равенството и солидарността.

Чл. 3. Съюзът има за цел да работи за съвършенството на народното самосъзнание, за запазване и закрепване племенните добродетели на българския род и за защита на човешките и народни правдини на българите, гдето и да се намират.

ІІ. СРЕДСТВА

Чл. 4. За изпълнение на своята цел съюзът:

а) работи за сговор и единомислие между българите, за постигане правилно становище по главните общобългарски въпроси, а също и по мероприятията, от които зависят развитието и напредъкът на народа;

б) съдейства на едноплеменниците си за създаване благоприятни условия, осигуряващи общокултурното преуспяване съобразно с вярата, езика, обичаите и преданията народни;

в) грижи се за запазване чистотата на народната вяра и реч - писмена и устна;

г) устройва и публични събрания и сказки, издава и разпространява книжовни произведения, които подпомагат целите на съюза, както и за запазване народните паметници и подкрепя родното изкуство;

д) грижи се да поддържа равновесие в обществените среди и противодейства на всякакви течения, които застрашават народното единство.

III. СЪСТАВ

Чл. 5. В състава на съюза като членове влизат чрез своите председатели или техни постоянни заместници всички културно-просветни, стопански, професионални и родолюбиви организации и учреждения, както и отделни лица, които приемат целите на съюза.

Чл. 6. Членовете организации внасят в съюзната каса за всеки свой член толкова, колкото организацията си определи пропорционално числото на членовете си. Членовете частни лица внасят по сто лева годишно най-малко.

Чл. 7. Ония организации и частни лица, които биха внесли големи суми или дарят имот, или направят завещания, се обявяват за благодетелни членове от управителното тяло на съюза.

Чл. 8. Членовете организации и частни лица, които в дейността си се отклоняват от целите на съюза, предприемат работи, противни на насоките и решенията на Върховния управителен съвет, се изключват от съюза след грижливо издирване. За изключване са нужни три четвърти от гласовете на управителния съвет.

ІV. УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 9. Съюзът се управлява от Върховен управителен съвет, състоящ се от председателите или постоянните техни заместници на влизащите в него сдружения и от 9 отделни члена, избирани от общото годишно събрание. След първите три години съставът на членовете частни лица се подновява всяка година с по една трета. Кои ще излязат, решава жребие. Излезлите могат да бъдат преизбрани.

Чл. 10. Из средата на Върховния управителен съвет се избира седмочленен Изпълнителен комитет - Постоянно присъствие.

Чл. 11. Постоянното присъствие се състои от председател (който е също такъв и на Върховния управителен съвет), четирима подпредседатели, секретар, касиер и домакин. То заседава редовно веднъж в седмицата и извънредно - когато стане нужда.

Чл. 12. Управителният съвет се свиква от Постоянното присъствие на редовни заседания един път в три месеца и на извънредни, когато се яви нужда. Той обсъжда възникналите през изтеклите месеци важни въпроси, взема решения и дава насоки.

Чл. 13. Годишното събрание избира из средата на управителния съвет тричленна контролна комисия, която преглежда сметките на съюза най-малко три пъти в годината и съставя обща годишна равносметка.

Чл. 14. Всяка година в деня на празника на съюза - 2 юли, управителният съвет свиква общо годишно събрание, пред което той дава отчет за извършеното през годината и равносметка на приходите и разходите. Събранието е властно да решава на часа, в който е свикано, ако са налице поне половината от членовете му. В противен случай един час по-късно то има същата власт, колкото и членове да бъдат налице. В общото годишно събрание се четат реферати във връзка с целите на съюза и се дават всякакви сведения за нашите сънародници другаде.

V. ПРИХОДИ

Чл. 15. Съюзът черпи своите сведения от членски вноски, от приходи на имоти и капитали, от дарения и завещания и от разни свои издания и почини. Имотите на съюза се управляват от Постоянното присъствие на Върховния управителен съвет. Сумите се съхраняват в някое държавно кредитно учреждение и могат да се теглят с подписите на председателя, секретаря и касиера.

VІ. ОБЩИ НАРЕДБИ

Чл. 16. Този устав може да се допълва и изменя от общото годишно събрание на съюза, ако за предложените изменения или допълнения гласуват най-малко две трети от присъстващите членове. Предложенията за промени в устава трябва да личат в дневния ред на общото годишно събрание, определени от Върховния управителен съвет.

Чл. 17. Към настоящия устав ще се изработи вътрешен правилник, дето ще се включат наредби, необходими за редовния и правилен живот на съюза. Този правилник ще трябва да бъде одобрен от годишното събрание.

Чл. 18. Съюзът има елипсовиден печат с надпис: отгоре - Всебългарски съюз, в средата - "Отец Паисий" и отдолу - София, 1927 г.

II

ВРЕМЕННИ НАРЕДБИ И УПЪТВАНИЯ ЗА ОБРАЗУВАНЕТО И ДЕЙНОСТТА НА КЛОНОВЕТЕ НА ВСЕБЪЛГАРСКИЯ СЪЮЗ "ОТЕЦ ПАИСИЙ"

1. Във всеки град и всяко село из Царството се учредява клон на Всебългарския съюз "Отец Паисий".

2. Всеки местен клон на Всебългарския съюз "Отец Паисий се състои от колективни и индивидуални членове.

Колективни членове могат да бъдат всички учреждения и институти (окръжната постоянна комисия, общината и пр.) и всички обществени, културно-просветни, стопански, професионални, родолюбиви и други организации, които приемат целите на съюза. Те влизат чрез своите представители или техните постояни заместници. Колективните членове (организации) внасят в касата на клона годишен членски внос, какъвто самата организаия си определи наспроти числото на членовете си.

Индивидуални членове могат да бъдат всички българи и български, без разлика на вяра и народност, които приемат целите на съюза. Те биват действителни, които плащат по 100 лева, и благодетелни, които плащат повече.

Колективните и ония индивидуални членове, които са заплатили годишна вноска най-малко 160 лева, са по право абонати на списанието "Отец Паисий", без да плащат отделно абонамент.

3. Членовете (колективни и индивидуални) се приемат от настоятелството на клона по писмено заявление. Те определят сами вноските си при подаване на заявлението.

4. Всеки клон се ръководи от настоятелство, съставено от представителите на колективните членове (организации), които влизат по право, и най-малко от трима индивидуални членове, избрани от общото събрание. Настоятелството си избира председател, секретар и касиер.

5. В своята вътрешна уредба клоновете са самостойни. Те си изработват правилник, който изпращат до Изпълнителния Комитет на съюза.

   В едно населено място може да има само един съюзен клон.

6. Целта на клоновете и средствата за постигането й са същите, каквито са тия на съюза (член 1, 2, 3 и 4 от съюзния устав). Освен това всеки клон има за задача да записва съюзни членове и да разпространява съюзните издания.

7. От всички добити приходи от съюните издания и други източници клоновете могат да задържат за свои нужди до 20%, а останалите суми изпращат в съюзната каса.

8. Всички по-важни въпроси досежно дейността и живота на клона се обсъждат и решават от общото събрание, което се състои от всички индивидуални членове и представителите на колективните членове (организации).

   Общото събрание избира настоятелство. (т. III).

9. Подробности за дейността и управлението на клона се уреждат от вътрешен правилник, приет от общото събрание (т. IV).

За по-важни случаи се искат упътвания и разяснения от съюза.

Съгласно чл. 16 на съюзния устав общото годишно събрание запазва правото си на изменения и допълнения в него. Чрез гласуване такива промени са приети от Върховния управителен съвет и извършени на два пъти - на годишното събрание на Всебългарския съюз "Отец Паисий", проведено на 25 март 1934 г., и през 1936 г. След деветоюнския преврат от 1934 организацията е принудена да се пререгистрира и за целта приема нов, адаптиран вариант на първия устав, съобразен с новата политическа ситуация. В последния си вариант уставът е утвърден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве с протокол № 8455 от 28 февруари 1936 г., влиза в сила от 10 май същата година, а бива преутвърден през 1938 г. (Учредяване 1939). Приетите в края на 1928 г. "Временни наредби и упътвания за образуването и дейността на клоновете на "Всебългарския съюз "Отец Паисий" първоначално представляват отделен програмен документ, допълващ първия устав, но в неговите следващи варианти (от 1934 г. и от 1936 г.) биват включени като отделни параграфи в цялостния текст. Съществени концептуални различия между трите варианта на устава не съществуват.

В най-обобщен вид целите и задачите, които Всебългарският съюз "Отец Паисий" си поставя още при учредяването си, се свеждат до следните основни точки:

• Грижа за поддържане на българското национално самосъзнание у всички българи, без значение къде се намират и какви са техните религиозни и политически убеждения.

• Духовно обединение на нацията. Съюзът се стреми да бъде духовно огнище, което да организира цялата българска общественост - във и извън пределите на родината - в името на националните идеали, които не влизат в противоречие с най-ценното благо - мира. Работейки в полза на духовното обединение, съюзът моли навсякъде, където има български граждани, да се отбелязват поне следните дати: 3 март - Освобождението на България от турско робство, 24 май - Денят на славянската писменост и култура, 27 септември - Денят на Отец Паисий, 27 ноември - годишнина от подписването на Ньойския мирен договор.

• Единомислие и единодействие по нашите народностни въпроси между всички българи, където и да се намират те.

• Установяване и поддържане на връзки с българите, намиращи се зад граница. Съюзът се интересува от всякакви подробности, свързани с живота на българите в чужбина - откъде са родом, кога и по какви причини са напуснали родината, какво образование имат и къде са го получили, имат ли достъп до български книги, вестници, списания, поддържат ли връзки с някакви дружества и учреждения в България, имат ли собствени културни, стопански, благотворителни, спортни или друг вид организации. Всякакви данни във връзка с тези организации са обект на интерес от страна на отецпаисиевци и редовната кореспонденция е средството, чрез които се набавят.

• Грижа за българските малцинства зад граница. Съюзът се стреми да съхрани тяхната културна идентичност и в името на правдата и свободата се бори в защита на потъпканите им права.

• Сближаване и задружна работа между църквата, казармата и училището.

За изпълнението на поставените задачи е осигурено активното сътрудничество на видни учени, общественици и културни дейци, литератори и др., сред които личат имената на митрополит Стефан Софийски, професорите Георги П. Генов, Борис Йоцов, Георги Константинов, Стефан Баламезов, Александър Теодоров-Балан, Стефан Младенов, а също и Димитър Тодоров, Гавраил И. Кацаров, Иван Георгов, Анастас Иширков, Димитър Мишев, Иван Пенаков, В. Т. Велчев, Гавраил И. Кацаров, Васил Пундев и др. Представянето, към което прибягваме по-долу, на сравнително подробни биографични и творчески данни за някои активни дейци на организацията и същевременно изтъкнати автори на нейния печатен орган - списанието "Отец Паисий" (Кратка 1967, Енциклопедия 1982-1988, Първа 2011, Енциклопедия 1974, Българска 1992, Български 2001-2002, Голяма 2011а, Голяма 2011б, Голяма 2012а, Голяма 2012б, Българска 2005, Българска 2003, Съвременна 2003, Българска 1936), подпомага, както ни се струва, оформянето на по-цялостна представа за същността на организацията, а също и за характера и съдържанието на материалите, публикувани върху страниците на периодичното издание.

Митрополит Стефан Софийски - светското му име е Стоян Попгеоргиев Шоков (7.09.1878, с. Широка лъка, Смолянско - 14.05.1957, с. Баня, Пловдивско). Български екзарх (21 януари 1945 - септември 1948), син на поп Георги. Началното си образование завършва в родното си село, а прогимназиално - в село Оряхово. През есента на 1893 г. е приет за ученик в Самоковското богословско училище, което завършва през 1896 г. От септември същата година до август 1900 г. работи като начален учител в родното си село и в село Солища, Девинско. През есента на 1900 с препоръките на Брегалнишкия епископ Антим (по-късно Великотърновски митрополит) заминава за Русия, където до 1904 г. следва в Киевската духовна академия. След завръщането си в България е преподавател по философия, българска история и вероучение в Пловдивската мъжка гимназия, като заедно с това през 1906 г. завършва задочно и Школата за запасни офицери в Княжево с чин подпоручик. Повикан от Екзарх Йосиф в Цариград, от 1907 г. до 1910 г. той е учител в Цариградската духовна семинария, а от 1910 до 1911 г. е секретар на Българската екзархия. Получава научната степен "кандидат на богословието". На 16 октомври 1910 е подстриган в монашество с името Стефан от екзарх Йосиф I, а на следващия ден е ръкоположен в йеродяконски чин. На 19.10.1910 г. е ръкоположен за йеромонах и е назначен за протосингел на Българската екзархия. През 1911 е възведен в архимандритско достойнство от Българския екзарх Йосиф I, като заедно с протосингелската си длъжност става и частен секретар на Екзарха. През есента на 1913 г. архимандрит Стефан е назначен за протосингел на Светия синод в София. От септември 1915 до края на 1919 г. следва философия, първоначално в Женевския университет, където слуша лекции по омилетика, а след това и във Фрибург, Швейцария, където защитава докторат по философия; първият професор по омилетика и пастирско богословие в Българската духовна академия. Доцент в Софийския университет по омилетика. Член на комисията за избиране на нов устав на Българската православна църква, член на Църковнонародния събор, делегат на Международния съюз за свободата и правата на народите, върховен комисар по делата на руските бежанци. На 20 март 1921 приема епископски сан с титлата "Маркианополски"; през 1922 е избран за Софийски митрополит. През 1945 след 30-годишно прекъсване Екзархийският избирателен събор избира Софийския митрополит за трети Български екзарх. Като български екзарх активно съдейства за снемане на схизмата (22 февруари 1945), наложена през 1872 на Българската екзархия от Цариградската патриаршия. Развива активна обществено-политическа дейност. Взема участие в ред конференции в България и чужбина, председател и член е на множество благотворителни и културно-обществени организации, сред които е и Всебългарският съюз "Отец Паисий". Един от най-добрите наши църковни оратори. Участва в Карнегиевата анкета за установяване на извършените от турците зверства в Тракия и Цариградската област след Междусъюзническата война. Взема активно участие в спасяването на българските евреи от депортиране в хитлеристките лагери на смъртта (1943); през 2000 г. в Йерусалим е провъзгласен от благодарните евреи за "Праведник на света" (заедно с патриарх Кирил са първите православни архиереи в света с това признание). Стреми се да запази демокрацията в България и да защити авторитета на Българската православна църква, за което е преследван от отечественофронтовските власти след 9 септември 1944 г. През 1948 с правителствено решение е свален от длъжност на заседание на Светия Синод и принудително изселен заедно със семейството си в село Баня, Пловдивско (днес град Баня), където живее до смъртта си. Погребан е в съборния храм "Успение Богородично" на Бачковската света обител. Автор на книгите "На път за Дамаск" (1932), "Същината на пастирското служение" (1935), "Религия и наука" (1937) и др.

Професор Георги Петров Генов (15.03.1883, Котел - 27.06.1967, София). Завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет през 1912 г. В периода 1913-1915 специализира международно право в Париж, Рим и Хага. Университетската си кариера започва през 1920 г. и се проявява не само като учен, преподавател и общественик, но участва и във външнополитическата дейност на България. Професор (1925), ръководител на катедрата по държавно и международно право в Юридическия факултет на Софийския университет (1930-1944), избиран за ректор на Софийския университет през 1937 г. и 1938 г. Същевременно преподава и в Свободния университет. През 1928 г. става дописен член на БАН. Действителен член на БАН става през 1935 г., изключен през 1945 г. и възстановен посмъртно през 1991 г. Още като студент се свързва с Радикалдемократическата партия и участва в редактирането на нейните издания - в. "Радикал" (1934) и сп. "Демократически преглед". Главен редактор на списание "Междудържавен преглед". Патриотичните му настроения са причина да стане един от ръководните дейци на създадения през 1928 г. Всебългарски съюз "Отец Паисий", чиито председател е митрополит Стефан Софийски. Член на редколегията на списание "Отец Паисий", орган на Всебългарския съюз. По негова инициатива е издигнато искането за мирна ревизия на Ньойския договор, обосновано от него в изследването му "Ньойиският договор и България". През 1931 г. е избран за народен представител в XXIII обикновено Народно събрание като представител на Радикалдемократическата партия, която участва в коалиционното правителство начело с Александър Малинов. Неговите речи в Народното събрание изразяват загрижеността на общественика патриот за съдбата на българския народ. Познавач на международното право и на външнополитическото положение на България, както и на проблемите на нейната външна политика, проф. Георги П. Генов е привлечен в делегацията, определена да присъства на мирната конференция през 1919 г. Като народен представител в НС пък се изказва със загриженост по насоките на българската външна политика в онзи момент. Той е между българските общественици, които препоръчват нормализирането на българо-съветските отношения чрез възстановяване на дипломатическите връзки между България и Съветския съюз. Позицията му е изразена и в популярните прегледи и коментари по проблемите на българската външна политика, помествани редовно в ежедневника "Утро". Развива активна дейност в подкрепа на българските малцинства в чужбина. След Деветнадесетомайския преврат (1934), станал основна причина за разцеплението на Радикалдемократическата партия, Георги П. Генов оглавява дясното крило, обявява се за сътрудничество с правителството на Народния блок. През 1936 крилото на Генов влиза в "Петорката". Професор Георги П. Генов е арестуван през октомври 1944 г. и привлечен като подсъдим в процеса на Пети Специален състав (Шести съдебен процес) на народния съд, срещу дейци на идеологическия фронт. Причината е, че научната му и обществена дейност не съответства на изискванията и разбиранията на установения комунистически режим. Неговите разяснения във връзка с македонския въпрос и със съдбата на намиращите се под чужда власт българи са използвани за представянето му като "великобългарски шовинист". Дълбокото му по съдържание изследване върху Ньойския договор и научно обоснованата му идея да бъде поискана неговата мирна ревизия са преценени за вредни и обвинението намира основания в тях, за да реши съдбата му. Въпреки че не се е проявявал като привърженик на политиката на нацистка Германия, Георги П. Генов е обявен за почитател на Хитлер. В том 3 на своите спомени, озаглавен "Повеля на дълга", Цола Драгойчева пише, че комисията към Централния комитет на българската компартия предлага, а Политбюро утвърждава списък на лица, които служат за оръдия на политиката за въвличане на България във войната срещу Съветския съюз. Едно от тези лица е Георги Петров Генов. Той бива осъден на седем години и половина затвор, но през пролетта на 1947 г. е освободен. През август 1948 г. е изселен със семейството си в провинцията.

Научните трудове на проф. Георги П. Генов са изключителен принос в българската правна наука. Те се допълват със специалните му изследвания в областта на международното право, теория на правото и др. Най-важните от тях са: "България и Обществото на народите" (1938), "България и Европа. Сан-Стефано и Берлин - 1878 г." (1940). Съчинения: "Вместването в междудържавното право" (1940), "Обществото на народите" (1920), "Положението на християните в Турция според мюсюлманското право" (1922), "Източният въпрос. Политическа и дипломатическа история" (в 2 части, 1924-1926), "Ньойиският договор и България" (1935; на френски език 1938), "Дипломатическо и консулско право" (1937), "Организация на мира. Универсалност, регионални съобщения и двустранни договори" (1937), "Правното естество на междудържавните договори и тяхната мирна ревизия" (1940), "Международно частно право" (2 тома, 1942) и др.

Борис Иванов Йоцов (08.02.1894 - 01.02.1945) - български славист, литературен историк и критик, есеист, определен за "реакционен политически деец" след 9.09.1944 г. Роден е в гр. Враца, където завършва и средното си образование. Следва славянска филология (1913-1916) и право (1918-1920) в Софийски университет "Св. св. Кирил и Методий". Специализира в Прага (където защитава докторат по философия) в периода 1923-25 г. в Бърно, Братислава, Краков, Варшава (1926-27) и Виена. Лекционните му курсове са по нова българска литература и по славянски литератури. Постъпва като асистент в Софийския университет през 1926 г., от 1929 е доцент, а от 1935 г. е редовен професор по славянска литература. През 1935-1936 е декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет. В периода 1935-1944 г. е ръководител на катедрата по българска и славянска литература. Член-кореспондент на БАН (1932, изключен през 1944, възстановен отново през 1991 г.). Член на Чешкото кралско общество на науките, на Словашката академия на науките, на Славянския институт в Прага, почетен член на Дружеството на лужишките сърби, на Чехословашко-българското дружество в Прага, на Съюза на българските писатели, на ПЕН-клуба и др. Сътрудничи на много български ("Златорог", "Български преглед", "Българска мисъл", "Листопад", "Македонски преглед", "Отец Паисий", "Философски преглед") и чужди специализирани издания за литература и култура, в редакционния състав е на сп. "Славянски глас" (1939), а заедно с проф. Богдан Филов са редактори на сп. "Родина" (1937-1940). За кратко време е директор на Народния театър в София (1936-1937), а по-късно става министър на просветата във второто правителство на проф. Богдан Филов, упражняващо властта от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г. Става министър на народното просвещение и вероизповеданията и в правителството на Добри Божилов (14 септември 1942-1 юни 1944). По предложение на Борис Йоцов са изработени много законопроекти, отнасящи се до образованието. Под негово ръководство са приети правилници на някои висши учебни заведения, на народните читалища и на други образователни и културни институции. Само в продължение на двете години от заемания от него министерски пост благодарение на неговите усилия са открити стоматологичният и фармацевтичният факултет към Софийския университет. Благодарение на него е основано и Висшето техническо училище. Негова заслуга е организирането на Библиографския институт и откриването на университет в Скопие. След възвръщането на Южна Добруджа и временното присъединяване на Тракия, Македония и Западните покрайнини образованието там е уеднаквено с общобългарското отново по заслуги на Борис Йоцов. Този учен и обществен деец става една от жертвите на Народния съд. След политическата промяна през 1944 г. Борис Йоцов е арестуван и обвинен в настояване да бъдат изменени в много по-широк размер прилаганите от предишното правителство смъртни наказания. Следват позовавания за масови изключвания на ученици, засилени интернирания и създадени концлагери. Професор Борис Йоцов е разпитван и за преследването на партизани, както и за приетите ограничителни мерки против евреите. На въпроса дали се признава за виновен, по всички обвинения проф. Борис Йоцов отговаря отрицателно. Въпреки това той бива осъден на смърт и екзекутиран от новата власт на 01.02.1945 г. в района на Софийските гробища. Борис Йоцов бива оправдан и неговата присъда бива отменена посмъртно през 1996 г. През последните десетилетия името на Борис Йоцов рядко се споменава. Характеристиката на Борис Йоцов липсва в тритомния "Речник на българската литература" (1976 - 1982), по необясними причини липсва и в подготвения от Института за литература към БАН "Речник по нова българска литература" (1994).

Като изследовател и университетски професор интересите на Борис Йоцов са насочени към българската възрожденска и следосвобожденска литература, към славянските и главно чешката и полската литератури. В някои отношения той продължава делото на проф. Боян Пенев. През 20-30-те години на ХХ в. успява да се изгради като много сериозен познавач на новата българска литература. Предприема проучвания върху делото на И. Блъсков, П. Р. Славейков, Н. Бончев, В. Друмев, Д. Чинтулов, занимава се и с творчеството на Пенчо Славейков, Захарий Стоянов и др. Проучванията му в областта на славянското сравнително литературознание също имат несъмнена стойност. Въпреки безспорните си качества и натрупания актив от наблюдения, Борис Йоцов не издава книга със свои изследвания. Подобно на Владимир Василев, и неговото наследство е затворено в страниците на сборници, списания и вестници, на издания с по-общ характер. Присъщи са му жанровите форми като портрета, статията, студията, но не и монографиите, цялостните историко-литературни проучвания. Не са загубили значението си студиите му: "Българската революционна романтика" и "Добровски и нашето възраждане", "Братя Миладинови и Чехия", "Български страдания и борби за свобода в славянската поезия", очерците "П. Р. Славейков" и "Илия Блъсков" и др. Борис Йоцов редактира и издава "Стихотворения на Л. Каравелов (Увод, уредба и бележки)" (1937), "Л. Каравелов. Из мъртвия дом (Увод и бележки)" (1938), "П. Берон. Рибен буквар" (1939), "Записки по българските въстания" (1939), "Паисий Хилендарски" (1935) и др. Подготвя за печат и осъществява петтомната "История на новата българска литература" (1930-1936) на проф. Боян Пенев. Историко-литературното и литературнокритическото наследство на проф. Борис Йоцов е все още непознато на поколенията от по-ново време.

Стефан Гавраилов Баламезов (09.09.1883, гр. Бергузин, Русия (Кишинев, Бесарабия, днешна Молдова) - 30.09.1960, София). Юрист и дипломат, професор (1927), академик (1946), член-кореспондент на БАН (1930). Средното си образование получава в София (1902), след което завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1906). Като студент е изключен за дейност в подкрепа на Първата руска революция (1906-1907). Специализира държавно, административно и международно право в Париж (1907-1908). От 1906 до 1922 е на дипломатическа работа в Министерството на външните работи и на изповеданията, в българските легации в Париж, Петроград (днес Санкт-Петербург) и Прага. В периода 1920-1922 управлява българската легация в Прага. Делегат е на българското правителство в международните комисии по уреждане на външнополитическите въпроси на България (1912). Доцент (1916), професор (1924), декан на Юридическия факултет на Софийския университет (1926-1927), ректор (1929-30, 1944-45), ръководител на катедрата по общо държавно и българско конституционно право (1938-1960) при Юридическия факултет (1938-1960). Чете курсове по история на политическите учения. Дописен член на БАН (1930). Разработва системата на българското конституционно право. Сътрудничи на списанията "Юридическа мисъл" (1919-1934), "Отец Паисий" (1928-1943), "Научен преглед" (1929-1935). Основни трудове: "Нашата конституция и нашата отговорност" (1919), "Кризата в съвременния парламентаризъм" (1923), "Конституционно право" (3 тома, 1942-1945), "Сравнително и българско конституционно право" (3 тома, 1945-1946), "Към нов конституционен строй" (1947) и др.

Георги Гогов Константинов (25.02.1902 - 22.03.1970) - макар че е сред популярните литературни историци и критици, автор на десетки изследвания и след 1944 г., за когото е писано в ред източници, тук го споменаваме заради факта, че в периода от 1936 до 1943 г. е редактор-уредник на списание "Отец Паисий". В списанието той публикува множество публицистични и литературноисторически материали с разнородна тематика и проблематика. В сравнение с участта на горепосочените лица Георги Константинов се оказва по една или друга причина пощаден от крайностите на политическите репресии след 9.09.1944 г. В някои от биографичните данни за него с общи фрази, без да се сочи дейността му в списание "Отец Паисий", се споменава, че той е преодолял своите буржоазно-националистически уклони. Какво се крие зад подобни думи, принципно е ясно, но за преориентацията на видни фигури при особени политически обстоятелства тук няма да говорим, въпреки че проблемът е значим.

* * *

Създаването на списание е съществена стъпка в дейността на Всебългарския съюз. На 6 април 1928 година се взема решение от 1 май същата година да се започне издаването на двуседмичното обществено-културно-политическо списание "Отец Паисий" като почетен орган на Всебългарския съюз⁴. Първоначалните предложения за неговото именуване са "Българска майка" и "Българска зора". Надделява предложението списанието да бъде именувано "Отец Паисий". Програмата на изданието се определя от неговото име - Отец Паисий, определян на страниците на списанието като "баща и съвест на българското възраждане". Изданието на дружеството на Всебългарския съюз "Отец Паисий" е продължение на идеите и делото на своя патрон. Списанието оповестява, че има за свой критерий истината, науката и морала, а неговата висша цел е да изгражда становища по големите въпроси, засягащи българския народ, неговите права и неговото бъдеще (Към четците 1928: 1).

Списание "Отец Паисий" не е партийно, нито изпълнява функциите на проводник на някакво учение, а е всебългарско, то се стреми да запълни празнините в българския народностен, държавен и културен живот (Към четците 1928: 1). Върховният дълг на неговите създатели е в условията на нестабилност, с която се характеризира обстановката в страната, "когато империализмът и егоизмът на победителите са разпокъсали българското племе", да се запази българското културно единство. Основната му задача е "да подпомогне българската интелигенция в нейното стремление към по-широка политико-обществена култура" (Баламезов 1928: 2). По-специалната насоченост на изданието за история, литература и култура се изразява в опитите на неговите съставители и сътрудници да канализират българската мисъл и българските копнежи в духа на колективното дело, така че да се създаде едно общо становище по най-актуалните национални въпроси. Редколегията подчертава, че като орган на Всебългарския съюз "Отец Паисий" списанието е политически безпартийно, но не е безпринципно. То се опитва да обедини благородните усилия на всички българи към пропагандиране на нови знания, честна мисъл, обективност, взаимно зачитане, политическа търпимост (Баламезов 1928: 2).

Първата книжка на списание "Отец Паисий" излиза на 12 май 1928 година. През тази І годишнина излизат общо 16 книжки. Списанието се редактира от комитет, включващ: редактор-уредник - Димитър Мишев, членове на редколегията - проф. Стефан Баламезов, проф. Гавраил И. Кацаров и В. Т. Велчев. Списанието излиза редовно през първата и третата седмица на всеки месец.

Втората годишнина започва редом с календарната 1929 година, състои се от 24 книжки, като първата от тях излиза на 14 януари. Членовете на редакционния комитет са същите, но уредбата на списанието се поема от проф. Стефан Баламезов.

През третата и четвъртата (1930 и 1931) си година списание "Отец Паисий" излиза при същото положение - без промяна в редакционната колегия, като броят на книжките, съставляващи отделните годишнини, отново съответства на 24.

Известни промени в редакционния комитет на периодичното издание се налагат през 1932 година поради смъртта на един от членовете му. На мястото на покойния Димитър Мишев в редколегията влиза проф. Георги Петров Генов. От седмично, списанието става месечно и неговата пета годишнина излиза в 12 книжки.

Шестата и седмата (1933 и 1934) година излизат без промени в редакционния комитет и във формата на издаване, а броят на излезлите книжки е съответно 12 и 13.

Съществени промени обаче списанието претърпява през осмата си (1935) година, когато поради липсата на хартия формата на страниците значително се намалява, а в новоизбрания редакционен комитет заедно с проф. Г. П. Генов участие вземат и професорите Стефан Казанджиев и Петър Мутафчиев. Под тяхно ръководство осмата годишнина на списание "Отец Паисий" излиза в общо 10 книжки.

В 10 книжки през 1936 година излиза и деветата годишнина на периодичното издание, а за негов редактор-уредник е назначен проф. Георги Гогов Константинов. Под негово уредничество е издадена и десетата (1937) годишнина, а на мястото на излезлия от редколегията проф. П. Мутафчиев бива избран проф. Хр. Тодоров. Броят на книжките отново е 10.

До последната година (1943) от съществуването на списание "Отец Паисий" негов редактор-уредник остава Георги Константинов и на страниците му не се откриват данни за промени в редакционния му комитет. Броят на книжките до петнадесетата (1942) му година включително остава 10, а последната, шестнадесетата годишнина (1943) на периодичното издание излиза в общо 7 книжки, като последната от тях е посветена на смъртта на цар Борис III.

Що се отнася до характера на публикуваните материали, поместват се статии по история на славяните и балканските страни, летописи, етнографски, езикови и художествени материали, вести, рецензии, политически и културни прегледи.

Основните теми, които неизменно присъстват върху страниците на списание "Отец Паисий", са свързани с българския национален въпрос. Специално внимание се отделя на българите извън пределите на царството, българските народностни малцинства. Преобладават и материали за политиката на международния съюз за Обществото на народите, за настроенията в Европа след Ньойския мирен договор и за все по-засилващата се нужда от ревизия на договорите. Поместват се статии, засягащи българската история, етнография, език, литература, творчество и бит. Място се отделя и на въпросите от областта на религиозно-църковния и духовния живот на българина, народната просвета и военното дело. Страниците на списанието са отворени за културно-философски и социологически студии и статии, засягащи вътрешната и външната политика на страната ни. За да държи читателите си в течение на по-важните събития от международния живот, списанието редовно публикува външни и вътрешни прегледи. В тях са отбелязани и подложени на преценка по-важните и значими явления от българския и чуждестранния печат и литература.

В областта на вътрешната политика предмет на разглеждане представляват големите въпроси, свързани с българския политически и обществен живот. Акцентира се върху издигането на народното самосъзнание с цел запазване и закрепване на етнокултурните ("племенните") добродетели на българския народ (Баламезов 1928: 2).

В сферата на външната политика се следят международните въпроси и по-специално балканските. В основата на разбиранията на отецпаисиевци винаги стои грижата за "измъченото отечество" и съзнанието, че трябва да изпълнят своя дълг, отстоявайки пред европейската общественост тезата, че Първата световна война не разрешава, а изостря редица политико-етнически въпроси; и в частност, че България и българският народ са "жестоко наказани" и продължават да бъдат несправедливо третирани от силите, определящи европейската политика и участта на народите (Баламезов 1928: 2).

В отделна рубрика на списанието, озаглавена "Из живота и дейността на Всебългарския съюз "Отец Паисий", се отбелязват всички мероприятия, които отецпаисиевци провеждат, както и множество данни за устройството на Съюза, върху част от които се спираме:

Управително тяло - състои се от председател, двама заместник-председатели и секретар. Управителният съвет се събира на редовни заседания веднъж в месеца, а на извънредни - по необходимост. На редовните заседания присъстват поне шестима от неговите членове.

Съюзен съвет - в състава му влизат всички културно-просветни, професионални, стопански и родолюбиви организации и сдружения, целите на които не противоречат на тези на Съюза. Редовните заседания на Съюзния съвет се свикват веднъж месечно.

Местни организации - седалището на Съюза е в София, има клонове и поделения в Царството и в чужбина. Във всяко селище, където има от трима до шестима съюзни членове, се образува група.

Най-висшето учреждение на Съюза е Общото годишно събрание. То се състои от управителен съвет, контролна комисия и по двама представители от всяка организация и от делегатите на клоновете и групите.

Младежка организация - поделение на Съюза, което се подчинява на съюзния устав и на върховното ръководство на управителното тяло⁵.

Рубриката "Политически преглед" запознава читателите със случващото се в политическия и социален живот на Балканите и в Европа. Разглеждат се въпросите от съдбоносно значение за развитието на българската нация, които са разрешени или предстои да бъдат разрешени от изпълнителната власт. Основен предмет на разискване представляват функционирането на съществуващата система на управление, както и основните принципи, върху които е легнало това управление. Очертават се политическите течения в страната, техния морален и обществен престиж, личният актив на техните водачи. Предмет на разискване представлява и динамиката на обществено-правния живот у нас, като особено внимание се обръща на кризите в него. Гражданските права на българина, неговото морално и социално състояние са теми, които неизменно присъстват не само в рамките на съответната рубрика, но също и в голяма част от останалите материали, публикувани върху страниците на списанието. Изказват се мнения, които засягат пряко съдбата на отечеството, дават се препоръки относно дейността на институциите с цел подобряване политическата действителност в България, апелира се към действия от страна на управниците, които да бъдат в хармония с общата воля на народа и в полза на неговото цялостно развитие⁶.

Рубриката "Културен преглед" има за цел да държи читателите в течение със случващото се в българския културен живот в контекста на европейското развитие. Дейците на списание "Отец Паисий" припомнят, интерпретират и надграждат идеи за родното минало, за български език и култура, имащи потекло у личности като Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Априлов и пр., с цел да продължат българската духовна традиция. Изтъквайки ролята на духовните огнища за културно-политическото осъзнаване на българския народ, авторите на списанието се стремят да очертаят изгледите за утрешната му съдба и да дадат широк, обмислен образ на всички национални средища на културна дейност в тяхното историческо развитие. На вниманието на читателите се предоставят сведения за устройството и дейността на различни народни организации, които се явяват носители на културно съзнание, дават се подробности за организираните от тях мероприятия, отбелязват се стъпките, предприемани в полза на просветното дело, отразяват се реформите в българския периодичен печат, публикуват се трудове, които са от особено значение за историята на културното ни израстване. Също така се дават различни препоръки за това, какво би било полезно да се предприеме с цел обогатяването на културния живот в България, като се обръща внимание и на чуждото влияние (културните вълни, идващи отвън) върху българските институции⁷.

Рубриката "Стопански преглед" проследява по какъв начин политическите промени оказват влияние върху общия икономически живот на континента и как се осъществяват този тип отношения между България и останалите европейски държави. С оглед на това, до каква степен държавата се намесва в стопанския живот на страната, в рамките на рубриката се прави обстоен преглед на въведените планове за българско земеделие, индустрия, производство, доколко тези планове са съобразени с интересите на нацията, какви са мерките, наложени в областта на вътрешната и външната ни търговия във връзка с търговската политика, и изобщо какви действия се предприемат с цел стабилизирането и подобряването на националното икономическо състояние⁸.

В рубриката "Международен преглед" се очертават стъпките, предприемани в посока на "европейския ред". Дава се пълна и всестранна характеристика на международното положение и на въпросите, които непосредствено засягат нашата страна. Обсъждат се следваната от нас външна политика и действията, които правителството предприема във връзка с националните интереси, разглеждат се изгледите за сътрудничество между България и останалите европейски държави във всички отрасли на международния живот⁹.

На 6 април 1928 г. във връзка с разпространението на българската национална кауза в чужбина - една от основните цели на съюза - е взето решение да се започне издаването и на списание “La Revue Bulgare" ("Български преглед"), първоначално списвано на френски, английски, италиански и немски език. Списанието няма никакви приходи, понеже изпращането му на библиотеки и на абонирани частни лица се извършва безплатно. Скоро след това липсата на достатъчно средства става причина издаването му да бъде прекратено. Зачестилият интерес сред българската интелигенция в чужбина обаче налага неговото подновяване и така списание “La Revue Bulgare" започва да излиза отново, този път само на френски език, под редакцията на проф. д-р Иван Георгов, проф. Георги П. Генов и проф. Богдан Филов. Главното му предназначение е "да запознава външния свят с културния живот на българския народ" (Мишев 1928: 185) в неговото минало и настояще. Авторите целят да "припечелят симпатиите на общественото мнение" (Мишев 1928: 185), като изтъкват българските качества и културни постижения. На страниците на “La Revue Bulgare" се правят изчерпателни прегледи на актуални събития от политически характер - поместват се статии, свързани с българското законодателно право, летописи, в които са отбелязани най-важните събития в България, Румъния, Гърция, Югославия и други балкански страни, публикуват се научни монографии, свързани с македонския въпрос, с положението в Южна Добруджа и несправедливостите срещу българското население и пр.

Между постоянните сътрудници на двете издания на дружеството на Всебългарския съюз "Отец Паисий" личат имената на видни учени, политици и общественици като тези на професорите Борис Йоцов, д-р Иван Шишманов, Васил Златарски, Стефан Младенов, Петър Мутафчиев, както и на Владимир Дякович, Андрей Тошев и др.

Липсата на ясно изразено военно начало в структурата и системата, предимно пропагандаторският характер, отсъствието на стремеж към завоюването на политическа власт, общата насоченост на дейността - предимно за поддържане на буден национален дух и за пропагандиране на националната кауза (респективно - за подпомагане на българския междувоенен ревизионизъм), поддържането на официалната линия на българското правителство, са основните белези, изграждащи идеологическа платформа на Всебългарския съюз "Отец Паисий". Дейците на съюза стоят на официални позиции по проблемите на вътрешнополитическия живот и международните отношения, пропагандират култ към българската държава, одобряват политиката на "безпартийните" кабинети, възхваляват ръководната роля на монарха в политическия живот¹⁰. Съюзът се ръководи от съзнанието, че съдбата на българската държава се управлява от институции и лица, които са отговорни пред българския народ и пред българската история. Всяка стъпка в съюзната дейност се преценява и предприема с оглед на това, доколко би могла да бъде полезна за България. Стремейки се да стои настрана от онези въпроси от областта на вътрешната ни и външна политика, чието разрешаване е съпроводено с раздразнение и разногласия, ВСОП намира необхватно широко поле за дейност в областта на многобройните въпроси, които да обединяват и сплотяват всички българи в името на целите, които си поставя още с учредяването си в своя устав (Митрополит 1928б: 240-241). Основните насоки в довоенната дейност на съюза са идеята за народно единство и преодоляването на обществените противоречия в името на националните идеали. Подпомагането на българските малцинствени групи и на българските емигранти в чужбина с литература, учебници и други печатни материали също е част от дейността на отецпаисиевци (Позив 1941)¹¹.

Въпреки че начело на Всебългарския съюз още от неговото основаване стои митрополит Стефан Софийски като фигура, легитимираща пред света идеите и целите, заложени в програмната му дейност, негов основен идеолог и неофициален фактически ръководител е проф. Георги П. Генов, който стои в основата на голяма част от изготвените програмни документи, определящи насоките в развитието на организацията. С нарастването на ролята на проф. Генов - изтъкнат специалист по въпросите за българските малцинства, деец на Радикалдемократическата партия със солидни познания в областта на междудържавното право, ревизионистичните тенденции в печатно-пропагандната дейност на съюза се засилват. По негово предложение на заседанието на Върховния управителен съвет от 22 декември 1928 г. съюзът се ангажира с воденето на борба за ревизия на Ньойския мирен договор. Списват се и се разпространяват различни печатни издания, отпечатват се брошури в хиляди екземпляри за широко разпространяване, поместват се статии в различни български периодични издания. Голяма част от материалите, публикувани върху страниците на списание "Отец Паисий", засягат въпросите за българските малцинства и тежестите на Ньойския мирен договор (Тодоров 1940). Всяка година на 27 ноември се провеждат общонационални протести със съдействието на различни културно-просветни организации, изготвят се доклади, изнасят се сказки по политически и обществени въпроси. По случай десетгодишнината от подписването на Ньойския договор за мир през 1929 г. под егидата на ВСОП е издадена в 35 000 екземпляра брошурата на проф. Георги П. Генов "Една тъжна годишнина". Воденето на борбата за ревизия на договорите от дейците на съюза и сътрудници на неговия ръководен орган цели да покаже пред света, че "тези мирни договори не могат да послужат за основа за изграждането на един истински мир" (Генов 1929: 324; Митрополит 1929: 322-325) и те трябва да бъдат мирно, но справедливо ревизирани.

Датата 27 септември се утвърждава като традиционна за честване деня на Отец Паисий Хилендарски. В училищата се провеждат беседи за живота, дейността и значението на Паисиевото дело. Подобни беседи се провеждат и на богомолците в църквите, на войниците. Организират се различни културни мероприятия и сбирки, на които с песни и с доклади се прославя делото на Хилендарския монах, изтъкват се основните идеи на Българското възраждане, а едновременно с това се говори и за Всебългарския съюз. Изпращат се и покани, отправени до всички българи в чужбина, за отпразнуване деня на Отец Паисий Хилендарски (Тодоров 1940).

В навечерието на присъединяването на Южна Добруджа през 1940 г. списание "Отец Паисий" напуска своята умереност и на страниците му започват да се появяват положителни оценки за политиката на Германия и фашистка Италия. Професор Генов приема тезиса, че двете главни ревизионистични държави се борят за нов, справедлив ред в Европа. Пропагандира се пътят на сближаването и сътрудничеството с нацистка Германия като правилен. Отправят се критики срещу демокрацията, либерализма, старата партийнополитическа система. Изтъква се вината на западните буржоазни държави за тежките междувоенни отношения в Европа (Николов 1940, Новият 1940)¹². Във връзка с отрицателното отношение към комунизма и съветския обществен строй, антикомунистическият тон в отецпаисиевската пропаганда осезаемо се засилва. В това отношение дейците на съюза подкрепят изцяло официалната правителствена политика (Генов 1941, Вътрешен 1941).

В последния период от съществуването си организацията се придържа към амбициозната програмна задача от началото на 1941 г.: "Всебългарският съюз "Отец Паисий" е общ съюз на всички български обществени организации, който цели да стане едно вечно национално огнище, където да изгарят всички различия и да се калява народното единство." (Из живота 1941: 94). Дейността на отецпаисиевци е насочена към постигането на "единение" срещу социалните, класовите, религиозните и всякакви видове различия, а неговият печатен орган се превръща в националистическа трибуна с изразен антикомунистически, открито монархически характер (Николов 1941а, Венедиков 1942).

Политическата криза от 1943 г. става причина за преоценка на някои основни постановки, определящи идеологическата платформа на организацията. Прогерманският тон постепенно отслабва, засилват се тенденциите на страниците на списание "Отец Паисий" да се отделя повече място за книжовни, културно-просветни и исторически материали. Поради кризата в снабдяването с всякакви видове консумативи, в това число и с хартия, обемът и форматът на страниците значително се намаляват. Тясната социална база и общото униние сред ръководните дейци в резултат от напрегнатата военна обстановка определят и отслабването на дейността на организацията. Престава да излиза и неговият печатен орган - последната книжка на списание "Отец Паисий", в която ясно личат монархическите чувства на неговите автори и сътрудници, както и техните позиции във връзка с установения ред, е посветена на смъртта на Цар Борис III и излиза през септември 1943 г.

След края на Първата световна война, когато българският народ е принуден ако не напълно да се откаже от мечтите си за национално обединение, то поне да ги отложи за едно неопределено бъдеще, на фона на всеобщото обезверение и разочарование списание "Отец Паисий" се явява вдъхновител на вярата, че това положение ще се промени, че справедливият стремеж към национално обединение ще намери своята успешна реализация. Първоначално списанието застъпва тезата, че е възможно изменение на съществуващото статукво чрез убеждаване на световната общественост в правотата на българската национална кауза. Дейците на Всебългарския съюз "Отец Паисий" работят активно за преразглеждане на онези клаузи от Ньойския мирен договор, които "откъсват жива плът от снагата на България". След започването на Втората световна война, разочаровано от неуспеха на мирния ревизионизъм, списанието постепенно променя своите позиции, залагайки на едно военно решаване на българския национален въпрос. Затова и присъединяването на България към Тристранния пакт бива посрещнато с одобрение от отецпаисиевци. Трябва да се отбележи обаче, че в публикуваните по този проблем материали непрекъснато се подчертава, че българите не се стремят към национално обединение за сметка на своите съседи, а се борят единствено за изконното право на всеки народ да живее обединен в рамките на собствената си държава. Като орган на една изключително родолюбива национална организация - ВСОП, списание "Отец Паисий" отделя значително внимание и на онези българи, които по една или друга причина се намират извън границите на страната. Неговите сътрудници не разглеждат националното обединение като един чисто териториален въпрос, но и като духовен принцип. Те се стремят към духовно обединение на българската нация, грижейки се за поддържането на българското национално самосъзнание у българите извън пределите на държавата. На тази благородна кауза са посветени десетките статии, разглеждащи живота на нашите сънародници по всички краища на света. Основният призив, който се оправя към тях през всичките тези години, е да не забравят своя род и език и да съхраняват етническата и културната си идентичност. В същото време списанието се стреми да поддържа жив спомена на останалите в България - призовава ги да помнят тези свои братя и сестри и да им помагат морално и материално, за да се запази българският дух в една чужда етническа среда. През целия период, когато излиза списанието (1928-1943), авторите му публикуват статии, посветени на българските малцинства и на Обществото на народите като институция, защитаваща техните интереси. Както вече бе отбелязано, основните цели, които редакторите си поставят, са повдигане на националното самосъзнание и убеждаване на общественото мнение в необходимостта от извършването на една политическа ревизия на Парижките мирни договори. Във всички статии, посветени на Ньойския мирен договор, списанието твърдо стои зад идеята за справедливост и зачитане правото на малките нации, за политическо и културно национално единство. За отецпаисиевци националното обединение и ревизията на договорите са неразривно свързани с личността и делото на Цар Борис III. Въпреки своята ангажираност с националната проблематика, списание "Отец Паисий" не остава чуждо и на световните събития. То се стреми да даде възможно най-пълна представа за процесите и тенденциите, протичащи в Европа и в света.

По време на цялото свое съществуване списание "Отец Паисий" неизменно и всеотдайно защитава българските национални интереси. Поместените в него материали носят отпечатъка на преклонение пред всичко българско. Като подчертано патриотично списание, изданието на Всебългарския съюз представлява интересен извор за отношението на българския интелектуален елит към един от най-болезнените проблеми в българската история - въпроса за обединението на България.

БЕЛЕЖКИ

1. Гръб на заглавна корица. [обратно]

2. Някои оценки, свързани с дейността на Всебългарския съюз "Отец Паисий" намекват за неговия фашистки характер (Кратка 1967б: 31). [обратно]

3. При оформяне данните за живота и дейността на членовете на Всебългарския съюз и сътрудници на списание "Отец Паисий" са използвани следните източници: Кратка (1967а), Първа (2011), Енциклопедия (1974), Българска (1992), Български (2001-2002), Голяма (2011а), Голяма (2011б), Голяма (2012а), Голяма (2012б), Българска (2005), Българска (2003), Съвременна (2003), Българска (1936). [обратно]

4. На заглавната корица в първия брой на списание "Отец Паисий" от 12 май 1928 г. са изписани две подзаглавия: "Отец Паисий. Обществено-културно-политическо списание. Издание на Всебългарски съюз "Отец Паисий". Редакция и администрация: ул. "Алабинска", Търг. коопер. дом, буква А, първи етаж № 72." До 1932 то се определя като "Обществено-културно-политическо списание". В запазената корица на кн. 11 и 12 на 1933 г. е изписано: "Отец Паисий". Месечно обществено-културно политическо списание". От 1935 г. няма запазени корици (работено е с годишнините, съхранени в библиотека "Иван Вазов", Пловдив), което предполага, че формулировката "месечно обществено-културно политическо списание" остава същата, но може да се приеме и това, че подзаглавието е отпаднало. След това до 1943 подзаглавие не се изписва. [обратно]

5. Създаден първоначално като секция към Всебългарския съюз "Отец Паисий" през 1930 г., Българският младежки съюз "Отец Паисий" (БМСОП) постепенно започва да води напълно самостоятелен организационен и идеен живот. Основните цели на младите активисти са да канализират усилията на българската младеж в борбата срещу Ньойския договор и да обединят силите на младото българско поколение за служба на буржоазната държава. Организацията се основава върху схващането за "социална справедливост", противопоставена на социално-класовите различия, за труда като основна форма за сплотяване на националната общност, за българското минало и заветите на българското възраждане, за либерализма и демокрацията. За разлика от дейците на организацията майка (ВСОП), младите паисиевци вземат активно участие в политическия живот, като подчиняват на своята дейност и цялата си печатна пропаганда. Печатният орган на БМСОП, вестник "Млада воля", е изразител на техния стремеж към авторитарно управление в страната и идейна борба срещу комунистическите концепции. Крайният национализъм и преклонението към успехите на държавните ревизионисти в борбата им срещу версайското статукво са настроения, които лесно могат да се забележат върху страниците на в. "Млада воля". Борбата за слагане край на неправдите, причинени от Ньойския мирен договор, за свободата на Македония, Добруджа, Тракия и Западните покрайнини са теми, които неизменно присъстват и  в материалите, публикувани в друго едно издание на дружеството на БМСОП - списание "Единство", което излиза всеки месец на луксозна хартия. За повече информация виж: Отец Паисий (1931а), Отец Паисий (1931б), Книжовен (1935), Паяков (1940), Към четците (1931), Млада воля (1938), Деянов (1940), Павлов (1940), Ревизионизъм (1940), Защо (1940), Йорданов (1939), Манов (1939а), Деянов (1937), Манов (1939б) и др.

6. Рубриката "Политически преглед" за  пръв път започва да се води в четвъртата (1931) годишнина на списание "Отец Паисий". Вж.: Летопис (1931: 248-251).

7. Рубриката "Културен преглед" за пръв път се появява на страниците на списание "Отец Паисий" в неговата трета (1930) годишнина. Вж.: Атанасов (1930: 307-308).

8. Рубриката "Стопански преглед" започва да се води като отделна от тринадесетата (1940) годишнина на списанието. Вж.: Заимов (1940: 486-489).

9. Рубриката "Международен преглед" се среща като отделна върху страниците на списание "Отец Паисий" от неговата четиринадесета (1941) годишнина. Вж.: Николов (1941б: 365-369).

10. Факти, свързани с различни прояви на монарха, се дават редовно в рубриката "Преглед".

11. Сведения за извършеното в тази насока от организацията се дават периодично в рубриката "Из живота и дейността на Всебългарския съюз "Отец Паисий".

12. Относно вината на западните буржоазни държави за тежките междувоенни отношения в Европа могат да се намерят също и материали под рубриката "Преглед" в кн. 1, 3, 4-6 от 1940 г. и др.

ЛИТЕРАТУРА

Атанасов 1930: Атанасов, В. Културен преглед. // Отец Паисий, 1930, бр. 19-20, с. 307-308

Баламезов 1928: Баламезов, С. По становищата на списанието. // Отец Паисий, 1928, бр. 1, с. 2.

Българска 1936: Българска енциклопедия. Том 2. София, 1936.

Българска 1992: Българска енциклопедия. София: Медицина и физкултура, 1992.

Българска 2003: Българска енциклопедия. Четвърто преработено издание. София: Труд, 2003.

Българска 2005: Българска енциклопедия. Трето осъвременено издание. София: Труд, 2005.

Български 2001-2002: Български енциклопедичен речник. Второ преработено и допълнено издание. София: Gaberoff, 2001-2002.

Българското 1981: Българското националноосвободително движение след Берлинския конгрес 1878-1941 г. // Исторически преглед, 1981, № 3-4.

Венедиков 1942: Венедиков, Ас. Нови задачи на нашата интелигенция. // Отец Паисий, 1942, кн. 4, с. 146-149.

Вътрешен 1941: Вътрешен преглед. Защита на държавата. // Отец Паисий, 1941, кн. 7.

Галунов 1998: Галунов, Т. Втората национална катастрофа. Процесът. Виновниците. Велико Търново, 1998.

Генов 1929: Генов, Г. П. След десет години от един договор за мир! (Реч на професор Г. П. Генов). // Отец Паисий, 1929, бр. 21-22, с. 324.

Генов 1941: Генов, Г. П. България и последните събития. // Отец Паисий, 1941, кн. 7.

Георгиев, Трифонов 1995: Георгиев, В., Трифонов, С. Възстановяване и развитие на българската държава. София, 1995.

Гешов 1921-1922: Гешов, И. След двете катастрофи. Поуки из близкото минало след 1913. // Съвременник, 1, 1921-1922, № 7-8, с. 383-406.

Голяма 2011а: Голяма енциклопедия България. Том 1. София, Труд, 2011.

Голяма 2011б: Голяма енциклопедия България. Том 4. София: Труд, 2011.

Голяма 2012а: Голяма енциклопедия България. Том 6. София: Труд, 2012.

Голяма 2012б: Голяма енциклопедия България. Том 11. София: Труд, 2012.

Деянов 1937: Деянов, Н. Свобода и обединение на българщината. // Млада воля (София), бр. 20 от 14 март 1937.

Деянов 1940: Деянов, Н. Свобода и обединение на българщината. // Млада воля (София), 1940, с. 17-19.

Добруджанската 1992: Добруджанската революционна организация 1925-1940. София, 1992.

Енциклопедия 1974: Енциклопедия. София: БАН, 1974.

Енциклопедия 1982-1988: Енциклопедия "България". София: БАН, 1982-1988.

Задачи 1936: Задачи (уводна статия). // Отец Паисий, 1936, кн. 1-2, с. 3-6.

Заимов 1940: Заимов, Хр. Стопански преглед. По стъпките на една военна година. // Отец Паисий, 1940, кн. 10, с. 486-489.

Защо 1940: Защо станах паисиевец? // Млада воля, 1940, кн. 9-10, 13-14.

Из живота 1941: Из живота и дейността на Всебългарския съюз "Отец Паисий". // Отец Паисий, 1941, кн. 2, с. 94.

Йорданов 1939: Йорданов, П. Народно единство. // Млада воля, бр. [?] от 27 септ. 1939.

Камбуров 1999: Камбуров, Генчо. Фаталната илюзия (Вътрешнополитически противоречия и конфликти между България и Централните сили в ПСВ 1914-1918). София, 1999.

Книжовен 1935: Книжовен преглед. // Отец Паисий, 1935, кн. 5.

Конева 1995: Конева, Р. Голямата среща на българския народ. Културата и предизвикателствата на войните 1912-1918. София, 1995.

Константинов 1936: Константинов, Г. На работа! // Отец Паисий, 1936, с. 268-270.

Кратка 1967а: Кратка българска енциклопедия (КБЕ) в пет тома. София: БАН, 1967.

Кратка 1967б: Кратка българска енциклопедия (КБЕ) в пет тома. Том 4. София: БАН, 1967, с. 31.

Културен 1942: Културен преглед. // Отец Паисий, 1942, кн. 7, с. 327-330.

Към четците 1928: Към четците (уводна статия). // Отец Паисий, 1928, бр. 1, с. 1.

Към четците 1931: Към четците. // Единство, 1931, кн. 1.

Летопис 1931а: Летопис. Политически преглед. // Отец Паисий, 1931, бр. 17-18, c. 248-251.

Летопис 1931б: Летопис. Политически преглед. // Отец Паисий, 1931, бр. 19-20, c. 248-251.

Македония 1978: Македония. Сборник от документи и материали. София, 1978.

Манов 1939а: Манов, И. Политическа младеж. // Млада воля, бр. 47 от 15 дек. 1939.

Манов 1939б: Манов, И. Съществува ли българска буржоазия? // Млада воля, бр. 44 от 1 дек. 1939.

Митрополит 1928а: Митрополит Стефан. Подбуди за образуването на Всебългарския съюз "Отец Паисий" и неговите задачи (реч). // Отец Паисий, 1928, бр. 11-12, с. 202-201.

Митрополит 1928б: Митрополит Стефан. По три зачекнати въпроси. // Отец Паисий, 1928, бр. 14-15, с. 240-241.

Митрополит 1929: Митрополит Стефан. Реч на Софийския митрополит Н. В. Пр. г. г. Стефан. // Отец Паисий, 1929, бр. 21-22, с. 322-325.

Мичев 1985: Мичев, Д. Българският национален въпрос между двете световни войни. // Юбилеен сборник в чест на акад. Д. Косев. София, 1985.

Мишев 1928: Мишев, Д. La Revue Bulgare (Български преглед). // Отец Паисий, 1928, бр. 11, с. 185.

Мишев 1931: Мишев, Д. Какво трябва да се знае и помни. // Единство, 1931, кн. 1.

Николов 1940: Николов, А. М. Балканското споразумение. // Отец Паисий, 1940, кн. 2.

Николов 1941а: Николов, Антоний М. Изтеклата година. // Отец Паисий, 1941, кн. 10.

Николов 1941б: Николов, Антоний М. Международен преглед. // Отец Паисий, 1941, кн. 8, с. 365-369.

Новият 1940: Новият ред, който се създава (уводна статия). // Отец Паисий, 1940, кн. 6.

Ньойският 2012: Ньойският диктат. // История на България (1918-1944). Том 9. София: БАН, 2012, с. 148-156.

Павлов 1940: Павлов, Г. Политически умонастроения. // Млада воля, бр. 61, 15 юни 1940.

Паяков 1940: Паяков, Н. Десет години борба (1-5). // Млада воля, бр. 64-67 (октомври-декември), 1940.

Петров 1995: Петров, М. Националноосвободителното движение в Западните покрайнини (1919-1934). София, 1995.

Позив 1929: Позив на Всебългарския съюз "Отец Паисий". // Отец Паисий, 1929, бр. 1..

Позив 1941: Позив към всички българи и българки. // Отец Паисий, 1941, кн. 5-6.

По криволиците 2012: По криволиците на "мирната ревизия" (1934-1939). // История на България (1918-1944). Том 9. София: БАН, 2012, с. 324.

Първа 2011: Първа българска република (1946-1991). // Енциклопедия. София: Земя, 2011.

Ревизионизъм 1940: Ревизионизъм. // Млада воля, бр. 7-9 от 1940.

Софийски 1932: Софийски Стефан. Защо се създаде Всебългарския съюз "Отец Паисий". // Отец Паисий, 1932, бр. 6, с. 77-83.

Софийски 1933: Софийски, Стефан. Като феникс... // Отец Паисий, 1933, [кн. 1] (посветена на Паисий Хилендарски), с. 1-4.

Съвременна 2003: Съвременна българска енциклопедия. Четвърто преработено и допълнено издание. София: Gaberoff, 2003.

Състояние 2012: Състояние на политическите сили в България. // История на България (1918-1944). Том 9. София: БАН, 2012, с. 168-177.

Тодоров 1937: Тодоров, Димитър. В началото. Учредяване и първи стъпки в живота и дейността на Всебългарския съюз "Отец Паисий". // Отец Паисий, 1937, кн. 9, с. 321-329.

Тодоров 1940: Тодоров, Димитър. За тия, които останаха извън пределите на родината. Дейност и борби на Всебългарския съюз "Отец Паисий" за ревизия на Ньойския мирен договор. // Отец Паисий, 1940, кн. 7-8.

Трифонов 1988: Трифонов, С. Българското националноосвободително движение в Тракия 1919-1934. София, 1988.

Учредяване 1939: Учредяване, цели и задачи на Всебългарския съюз "Отец Паисий". София, 1939.

Филчев 1999: Филчев, И. Тракийската организация в България (Историко-хронологичен запис). София, 1999.

Янчев 2000: Янчев, В. Офицери без пагони. Съюзът на запасните офицери в България 1907-1945. София, 2000.

Млада воля, бр. 34 от 9 дек. 1938.

Отец Паисий, г. I, бр. 1, 12.V.1928.

Отец Паисий, г. II, бр. 2, 31. I. 1929.

Отец Паисий, г. IV, 1931, бр. 5-6.

Отец Паисий, г. IV, 1931, бр. 13-14.

© Величка Маринова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2017
Величка Маринова. Списание "Отец Паисий" 1928-1943. Варна: LiterNet, 2017.