НАПАДАТ МЕ!

Валерия Тасева

web

През последните години зачестиха публичните прояви на хора с девиантно поведение. Образовани мъже, с костюми и високи постове, замлъкваха по средата на телевизионно интервю. Мятаха се на пода в студиото, като завличаха след себе си и омотаната в кабели журналистка:

- Залягай! Нападат ме.

Докторът разбираше от идиоти. Съвсем не бяха редки случаите, в които няколко дни след злополучното интервю съответният идиот се появяваше на прага на кабинета му.

- Вечер, в тъмното ли те нападат - питаше благо той. - Ти готвиш ли се? Имаш ли си окоп у вас?

Напоследък все повече хора се чувстваха нападнати. Въоръжаваха се. За кураж. Шепнеха. Залягаха. Привиждаха им се подводници, които изплуват на плажа до джапанките им. Психозата "Застрашен съм, нападат ме!" се превърна в пандемия. Изключение правеше старецът. Лудостта му се състоеше в това, че пишеше пътеписи за места, които никога не е посещавал. Опитваше се да образова двойкаджиите по география. Смяташе, че бедите на света идват от тях.

Войните, бежанците, терористите, атентатите - всичко това се дължало на занемареното обучение по география. Земята била напукана като петà. Пукнатините били граници. Двойкаджиите смятали, че земята може да се разширява. Искали да завземат нови територии. Но тъй като вече имало граници, единственият начин да се разширява светът, бил да се надува земята. Да се надува като балон, та територията й да става все по-голяма. Затова пускали бомби - да я надуват до пръсване.

- Тъпите двойкаджии са най-голямата екологична заплаха - каза старецът.

Докторът гледаше огрените от слънце планински била на фона на юлските облаци. Облаците приличаха на избухнало бяло: слънчево бяло, сенчесто бяло, прозрачно бяло - направо синьо.

- Какви бомби - каза старецът. - Защо на небето няма нито един квадратен облак?

© Валерия Тасева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2016, № 9 (202)

Текстът е носител на Първа награда от Конкурса за кратка проза (2016), организиран от LiterNet & eRunsMagazine.