ОБИЧАМ СВОБОДАТА
Свободно тавтологично съчинение

Валентин Димитров

web

В казармата харесвах само една команда - "Свободно, поправи се!" Оттогава обичам Свободата! Като се уволних, заживях на свободен наем. Слушах Радио "Свободна Европа". После реших да избягам в онази свободна страна. Щях да се снимам пред Статуята на Свободата. Но ме заловиха и ме осъдиха на лишаване от свобода. В затвора тренирахме свободна борба. В събота пък правихме "ринг свободен". После и у нас дойде Свободата. Освободиха ме предсрочно. Разбрах къде има свободен прием на студенти. Записах се в Свободния университет. Преподавателите въртяха бизнес и имахме много свободни часове. Свободноизбираемите дисциплини бяха голяма скука. Като завърших университета, по моята специалност нямаше свободни места. За малко да запиша свободна аспирантура. Отдавах се на различни свободни професии. Навъртах се и край свободните зидари. Нищо не успях да пласирам на свободния пазар. Така ми остана стоката в свободната икономическа зона. Имах много свободно време. Можех да пътувам свободно по света, но нямах пари. Братовчедите отидоха в града, та ни остана една свободна къща на село. Продадохме я и моя дял вложих на свободен депозит в една банка. Банката фалира и пет месеца чаках да ми освободят парите. В момента, в който ги взех кеш, позвъних на един стар приятел, но телефонът му даваше свободно. Разбрах, че не бил на свобода. Метнах се на едно свободно такси. Шофьорът ползваше устройство "свободни ръце". Отидох у друг приятел, който имаше свободен брак. Прекарахме чудна вечер с компания любители на свободната любов. Жените бяха със свободно поведение. Приятелят каза да остана да спя у тях, защото имал свободна стая. Сутринта разбрах, че някой ме бе освободил от парите. Почувствах се като при свободно падане. Депресирах се и ходих в свободния му прием при един психиатър. Той каза да се лекувам със свободни полети с делта-планер. Можело да ми повлияе и плуване свободен стил. Ако има още свободен достъп до морето... Още мечтая да ходя свободно по света. Но ходя само по музеите, когато имат вход свободен. Там се запознах с една свободна и състоятелна жена. Членувала в Съюза на свободните писатели. Тя е малко възрастна, но още не е направила свободния избор на частен пенсионен фонд. Намекна обаче, че в сърцето й имало свободно място. После се оказа, че и в леглото й имало свободно място... Нещата може и да се уредят, но ме е страх да не си загубя свободата... Не ви ли казах, че обичам свободата? Не съм?... Обичам свободата!

© Валентин Димитров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.09.2018, № 9 (226)