ТРЕТА ГЛАВА

ОЦЕНКА НА ХАРАКТЕРНИ ОБЕКТИ С ЦЕЛ ФОРМУЛИРАНЕТО НА СТРАТЕГИИ ЗА СТОПАНИСВАНЕ И РАЗВИТИЕ СЪОБРАЗНО ПРЕДЛОЖЕНИЯ МОДЕЛ

Веселин Рангелов

web | Пространствена и функционална...

3.2. Проучване и оценка на подбраните обекти

Целта на проведените проучвания бе да осигури изходни данни и аналитична информация за подбраните примерни обекти, въз основа на които ще бъде приложен разработения теоретичен модел.

Представените примерни работни схеми илюстрират последователността на работата, като тя може да бъде приложена за всеки друг манастирски комплекс у нас.

3.2.1. Осеновлашки манастир "Св. Богородица"

Осеновлашкият манастир, известен повече като "Седемте престола", е действащ без монаси. Той е част от Софийската духовна околия и се намира в живописна част на северозападна Стара планина, в полите на връх Издремец. Манастирът, с официално име "Света Богородица", е построен в красивата долина на сравнително малката река Габровница. Тъй като разстоянието от София е 86 км, "Седемте престола" е популярна дестинация за разходка през уикенда.

3.2.1.1. Събиране и обработка на информация

Историческа справка

Според една древна легенда Осеновлашкият манастир бил основан през XI-ХІІ в. по време на Втората българска държава от братята Петър Делян и Георги, синове на цар Гавраил Радомир. Този цар се замонашил под името Гавраил и тук, край горното течение на река Габровница, прекарал последните дни от живота си.

Друга легенда от Пиротско говори, че цар Петър Делян (Петър II) е починал в манастира, който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел (Спилков, Топалов 1947).

А. Манастирът през 1912 г.

Б. Манастирът през 2013 г.

Фиг. 54. Осеновлашки манастир "Св. Богородица" (7-те престола)

Манастирът е по-известен с нехрамовото си име "Седемте престола" заради своята уникална черква. Предание разказва, че седем боляри създали седем селища в близост до манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Желен и Лакатник. В черквата има седем параклиса (престола) и специалистите твърдят, че това не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради (Коева, Йокимов, Стоилова, Божилова 2002).

Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат "Латинското кале", останки от което (части от каменна стена) и днес могат да се видят, след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.

Друго предание говори, че под турско робство манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите и решили да възстановят манастира. Войводите били седем: Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола.

Фиг. 55. Осеновлашки манастир - план (илюстрация В. Рангелов)

В манастира е пребивавал и служил литургия и Св. Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава.

Манастирът е бил любимо място за поклонение на българския класик Иван Вазов, който е написал за него стихотворението "Клепалото бие", а по-късно бе и любимият манастир на патриарх Максим.

Сред забележителностите на манастира е и гробът на известния български писател Змей Горянин (1905-1958 г.) в двора зад църквата.

Обемно-пространствена композиция

Както в повечето български манастири, дворът на Седемте престола е с неправилна форма и е ограден от висок каменен зид, а църквата е разположена в средата на вътрешния двор по популярната у нас "атонска" устройствена схема. Освен това комплексът също включва камбанария и две перпендикулярни жилищни сгради: триетажна битова сграда (килийно училище) и втора двуетажна битова сграда с монашески килии и магерница (днес туристическа трапезария), голямата част от които днес са стаи за посетители. Камбанарията се състои от дървена кула (вишка) с две камбани (датиращи от 1799 г. и 1940 г.) и метално клепало - взето през 1799 г. от останките на Римската крепост.

Сравнително малкия двор веднага впечатлява посетителите със своята добре поддържана градина с не много, но умело разположени цветни петна и туфи от цъфтящи храсти, рамкиращи пространства с отлични пропорции и човешки мащаби, както и със старите дървета, едно от които е едновековна секвоя, дарена от княз Фердинанд, а останалите - засадени около 1965 г.

За съжаление, днес в двора са "разхвърляни" и множество кичозни скулптурки на градински джуджета и елфи, увеличаващи се с всеки изминал ден (фиг. 56).

А. Изглед на двора 2010 г.

Б. Изглед на двора 2013 г.

Фиг. 56. Негативни тенденции в градинското обзавеждане на манастира

Те са дарени от посетители и поклонници, но в повечето случаи нямат нищо общо с православните традиции и ненужно засилват усещането за еклектика.

Църквата от своя страна е не по-малко впечатляваща с уникалната си архитектура и седемте отделни олтара - нещо, което няма еквивалент в друг български храм.

Съборният манастирски храм в най-стария си вид представлявал опростен вариант на вписаните в квадрат кръстокуполни сгради, притежавал пространство, разпределено на седем култови дяла - кръстовиден наос и шест параклиса. С този си план църквата била образец за многопрестолен манастирски храм, архитектурен тип, дошъл на Балканския полуостров през XI-XII в., което навежда на предположението за първоначален градеж през XI в. (Божилов, Тулешков, Прашков, Стамов 2008). Разбира се, вследствие на многобройните опожарявания и разрушавания, църквата с течение на времето е изгубила напълно автентичния си вид, но и днес духът на средновековието витае в нея.

Храмовата чудотворна икона се нарича "Рождество Богородично" и се смята, че е донесена от п-в Атон от отец Гаврил по времето на създаване на манастира. Освен престолите впечатление прави и масивният полилей, наречен "Хоро", по който се забелязват изящна дърворезба и рисунки на религиозна тематика. Всички стенописи в църквата са на повече от сто години, като от запазени възпоменателни надписи става ясно, че куполът на черквата е бил изписан през 1868 г. от живописците Димитър Алексов и Ангелко Митрев. Манастирът има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, включително една подарена от руската императрица Екатерина.

Църквата и манастирът били многократно разрушавани и възстановявани, но най-значителна дейност по възстановяване на манастира била развита през XIX в. По това време (1868 г.) e изградена и откритата нартика пред църквата.

Върху по-стари основи, северно от църквата, била издигната триетажна сграда, във втория етаж на която от 1849 година се помещавало основното манастирско училище на йеромонах Христофор. В горните два етажа, с обширни кьошкове, са разположени монашеските килии, а в миналото фасадата на тази сграда, обърната към двора, била изписана с религиозни и битови сцени. Година по-късно над входа на манастира била построена и втора сграда, служила за гостоприемница. През поредица от живописни чардаци и кьошкове се достигало до просторните стаи за гости, които днес са реставрирани и предлагат подслон за 50 човека.

1. Храм "Рождество Богородично", 2. Манастирско училище и монашески килии, 3. Гостоприемница, 4. Главен вход към манастира, 5. Комшулук, 6. Чешма, 7. Камбанария, 8. Стопански вход, 9. Стопанска постройка, 10. Гробове, 11. Подпорен зид, 12. Асмалък, 13. Скали

Фиг. 57. Схема на застрояването в Осеновлашки манастир от В. Рангелов

Специфичното местоположение на манастира, в непосредствена близост до скален масив от изток и сключеното застрояване от север и северозапад, с централно разположена в двора съборна черква, е типична за района устройствена схема (фиг. 57). Подобно разположение в Искърското дефиле притежава и Черепишкият манастир - умело вплетен и защитен от природните дадености (р. Искър и стръмния скалист скат).

Пространствена схема, размери и пропорции

Обектите в манастирския двор са разположени по типичната за нашите земи и източно-православното християнство "Византийска" схема: поради по-самостоятелния и отшелнически начин на живот на монасите, които само за определени ритуали се събирали заедно, култовите сгради били концентрирани в средата на двора, а по периферията били разполагани жилищните крила и стопанските помещения.

А. Дворът през 2010 г.

Б. Дворът през 2014 г.

Фиг. 58. Панорамни снимки от двора на Осеновлашкия манастир

Както вече бе споменато, има данни за възникване на манастира около XI в. или по-точно по времето на византийското робство. По това време обществено-икономическите условия и настъпващото зряло средновековие, довели до появата на нови особености в изграждането на българските манастири, които изменили техния пространствен стилов облик главно в две направления. Като функционална организация почти навсякъде се възприема еднопространствената гръцка схема, при която в рамките на един добре защитен двор било развивано зониране чрез подходящо периферно ситуиране на сградите, степенувайки ги по значимост. В централното дворно пространство се разполагали манастирският храм и някои обслужващи сгради - трапезария, библиотека, второстепенни черкви и пр., а останалите сгради оформяли външния контур на манастира, каквото е и разпределението на Осеновлашкия манастир. Много по-рядко се срещали и схеми с повече от един двор, наложени от спецификата на терена.

По това време обществено-политическата обстановка в страната налагала един по-затворен начин на живот, селищата били ограждани с крепостни стени, подобно на фортове, и това, разбира се, дало отражение и в планировъчните схеми на манастирските комплекси. Манастирите вече имали не само религиозна, но и отбранителна функция, което довело до подчертано крепостен облик.

Вече бе споменато, че настоящия си облик манастирът дължи на възстановителни строителни дейности от XVIII-XIX в., но те, така или иначе, стъпват на запазените първоначални основи и до голяма степен, можем да предполагаме, пространствените параметри в двора са автентични.

Осеновлашкият манастир е с типична "Атонска" еднопространствена схема, в която по-късните възстановителни и строителни дейности от Възраждането са загатнали появата на втори и трети двор.

От направените теренни измервания бе установено, че дворът е със среден наклон 4.22%, който е умело овладян с централното разположение на съборната черква и камбанарията, обиращи денивелацията между три тераси, неглижирани от входа към храма (нартекса), дори първоначалното впечатление у посетителите е за двор, лежащ в една повърхнина.

I. Тераса на поклонническия двор, II. Тераса на монашеския двор, III. Тераса на църквата и стопанския двор

Фиг. 59. Разрез пред южната фасада на гостоприемницата

Дворът на манастира е с площ от 2 637 м², като зелените площи заемат 1 153 м², и се явяват 43.72% от площта на двора, застрояването заема 837 м², и се явява 32% от площта на двора, а настланите площи са в размер от 647 м², и се явяват 24.54 % от общата площ. Постигнатите пропорции (1:1,3) са добре балансирани и близки до паркоустройствените показатели, използвани в строителството днес, като при всички положения трябва да отбележим, че са в абсолютен синхрон с човешкия мащаб.

Височината на етажите е следно 2.50 м, като гостоприемницата от запад е двуетажна в по-голямата си част, с появяващ се трети мансарден етаж в близост до триетажната сграда с монашески килии и килийно училище от север, като по този начин осигурява плавен преход не само в обемите на сградите, но и в усвояването на терена.

Фиг. 60. Архитектурните обеми на манастира следват и подчертават терена

Сградите са с отворени към двора, богато украсени кьошкове и чардаци, които допълнени с фасадното озеленяване, правят прехода от интериора към екстериора още по-плавен, а множеството резбовани орнаменти в парапетите, колоните и седлата им, съчетани с премереното озеленяване и богато изографисаните фасади в миналото, са превръщали манастирския двор в равностоен на закритите пространства в комплекса.

Макар и еднопространствен, дворът е умело преграден и структуриран с подредените в една линия камбанария, нартика на съборната черква и своеобразна "колонада" - асма, с които са формирани три основни подпространства, характерни за доста по-късното манастироустройство, а именно: поклоннически двор, в който навлизаме веднага след приемното пространство, директно под гостоприемницата, разположен пред входа на черквата. Малък монашески двор, разположен на север от нартиката на църквата и условно отделен от поклонническия двор с подредените в една линия аркада на църквата и "колонада" - асма, обособявайки малко настлано пространство пред входа на килийното училище и жилищната сграда на монасите, със страничен достъп до нартекса на манастирския храм, и своеобразен стопански двор в задната част на храма - от изток, със стопански вход, стопанска постройка в непосредствена близост до входа и гробове на монаси и видни личности, сред които и на писателя Змей Горянин.

Трите подпространства в двора са в съотношение: поклоннически двор - 52%, монашески двор - 16% и стопански двор - 32% (в съотношения 1:1,6 до 1:2), т.е. и сградният фонд, и дворното пространство са почти по равно поделени за нуждите на приходящите поклонници и обитаващите манастира монаси, а постигнатите пропорции са близки до "златното сечение" (фиг. 61).

I. Поклоннически двор, II. Монашески двор, III. Стопански двор,
а. Главен вход - порта, б. Второстепен вход - комшулук, в. Стопански вход

Фиг. 61. Схема на подпространствата в двора на Осеновлашкия манастир

Малкият процент на монашеският двор може да се обясни с това, че монасите ползват и поклонническия двор. Така монашеския и поклонническия общо достигат над 60% за чисто религиозна дейност, каквото е и съотношението в повечето български манастири.

А. Поклоннически двор

Б. Монашески двор

В. Стопански двор

Фиг. 62. Подпространства в двора на Осеновлашкия манастир

Растителност в границите на двора

До голяма степен диференциацията в подпространствата личи и в градинското обзавеждане и най-вече в разположението на декоративната дървесно-храстова растителност. От схемите е очевидно, че растителността, както и преобладаващата част от настланите площи, е концентрирана в поклонническия двор. Може би поради това, че е предназначен за външни посетители, той се отличава и с по-висока декоративност: трайно настлани площи, в миналото - изрисувани чардаци, днес с увивна-катерлива растителност, декоративна дървесно-храстова растителност, множество саксии с мушката, латинки и бегонии, дори и едно алое и чешма - дарени от поклонници. За съжаление, днес дворът е изпъстрен и с множество фигурки като костенурки, градински джуджета и гъбки, които значително нарушават общото въздействие на комплекса. Трите секвои в двора, както и тази извън двора, са също дарени от видни посетители, като за една от трите се твърди, че е от началото на 20. век и е била засадена лично от княз Фердинанд.

Заедно с множеството саксийни растения, в предния - поклоннически двор е заложено изключително много на цъфтящите растения. Тук изобилства от хризантеми и хортензии, което придава изключително приветлив вид на това пространство. Умерената употреба на едроразмерната растителност (три секвои и един кипарис), но същевременно внушителните размери, внасят, от една страна, достолепие и величественост, а от друга, не нарушават човешкия мащаб и не надробяват пространството на подпространства.

Монашеският двор е организиран доста по-пестеливо откъм растителност. Той почти изцяло е настлан с плочник от гнайс, като растителността в него е предимно от преградата между него и поклонническия двор - асма с лоза и партеноцисус, малък клоц с латинки и здравец и кръг в настилката пред северния вход на нартика с туфа от здравец, който често се използва в службите на църквата.

Фиг. 63. Растителност в Осеновлашкия манастир

Иглолистни видове: 1. Cupressus sempervirens, 2. Sequoiadendron giganteum
Широколистни дървета: 3. Juglands regia
Широколистни храсти: 4. Buxus sempervirens, 5. Chrisanthemum specias, 6. Hydrangea hortensis, 7. Hydrangea macrophila, 8. Buxus sempervirens, 9. Geranium macrorhizum, 10. Partenocisus quinquefolia, 11. Vitis vinifera, Цветя: 12. Coleus blumei, 13. Begonia sp., 14. Helianthus hyrsutus, 15. Pelargonium zonale, 16. Tagetes patula, 17. Tropaeolum Majus

Фиг. 64. Заснемане на декоративната растителност в двора на манастира от В. Рангелов

Монашеският двор има по-скоро преходен характер от добре озеленения преден - поклоннически двор към стопанския двор, в който липсват съществени насаждения, като изключим няколкото лехи със зеленчуци покрай южната ограда между камбанарията и стопанския вход, един орех в близост до стопанската постройка в югоизточния край, тревните площи и малък клоц от северната страна на църквата, на границата между монашеския и стопанския двор, зает изцяло от Helianthus hyrsutus.

Растителност в околностите на манастира

Около Осеновлашкия манастир преобладават иглолистни и смесени гори от черен (Pinus nigra) и бял бор (Pinus sylvestris), смърч (Picea abies), бук (Fagus sylvatica) и други дървесни видове. От храстите широко разпространение имат боровинката, представена от видовете Vaccinium uliginosum и Vaccinium vitis-idaea, шипките, малините и горските ягоди. Важно е да споменем и редкия вид Томасиниев минзухар (Crocus tommasinianus). В екосистемата функционират също съобществата на гъбите, представени основно от видовете обикновена манатарка (Boletus edulis), пачи крак (Cantharellus cibarius), сърнела (Macrolepotia procera) и др.

Настилките в двора

Настилките в целия манастир са от цепен камък (гнайс) с местен произход (Искърското дефиле). В приемното пространство, непосредствено след портата, както и в поклонническия двор, настилките са от камък с неправилни контури, фугата е запечатана с разтвор, а настланите площи са обкантени с бордюр. Наличието на циментов разтвор веднага издава неавтентичния характер на настилката, но същевременно при огледа никъде не бе открит друг тип настилка или калдъръм, което навежда на мисълта, че и в миналото настилката е била подобна, но редена на пясъчно легло.

В настилките, подобно и на растителността в двора, се усеща диференциация, като в предния поклоннически и по-представителен двор, настилките имат по-траен характер и е вложено повече майсторство в детайла, фугите са тесни а отделните плочи са с големи размери, обкантени с бордюр от дялани "обрезки" от каменните плочи. Подобна е и настилката в Монашеския двор, като тук вече плочите не са с максимален размер, очевидно не са били подбирани с цел представителност. В стопанския двор настилките са най-неглижирани, представени от една плочопътека на тревна фуга, изработена от същия материал.

Най-представителен вид, разбира се, има настилката на нартекса и в това няма нищо необичайно, тъй като тя е непосредствено пред входа на църквата, а това, че е покрита, до голяма степен я прави част от прехода на екстериора към интериора на църквата. Настилката в нартекса е от редени в растер обрязани правоъгълни плочи с един постоянен размер - 30 см, което значително повишава представителния характер на пространството.

А. Настилка в поклонническия и монашеския двор

Б. Настилка в стопанския двор

В. Настилка в нартекса на църквата

Фиг. 65. Настилки в манастира

Малки архитектурни форми и елементи имащи отношение към художествения облик на дворното пространство

Към малките архитектурни форми, оказващи влияние върху художествения облик на дворното пространство, можем да причислим редица елементи, намиращи се вътре в двора или по неговата периферия. В този ред могат да бъдат изброени и разгледани: параклиси, камбанарии, порти, огради, чешми, цветарници, асми, архитектурни орнаменти, надгробни плочи и артефакти и т.н., разбира се, не навсякъде присъстват всички изброени елементи, както и не винаги всички те имат значение за естетиката на средата, затова в отделните обекти ще бъдат разглеждани само елементи, оказващи съществено влияние върху пространствената организация или художествения облик на двора.

В Осеновлашкия манастир могат да бъдат споменати портите на манастира, като за тези от главния вход преданията свидетелстват, че са пренесени от близката крепост "Латинското кале", чешмата в поклонническия двор - дар от техникума в с. Кунино, самобитната колонада (асмата), както и специфичните за Възраждането архитектурни орнаменти по фасадите на манастира: прозорци, врати, колони и т.н.

- Порти

Манастирът има две големи порти, осигуряващи основния достъп в двора и една малка вратичка (комшулук), която навремето водела към близката река Габровница, а днес не се ползва (фиг. 66).

Фиг. 66. Малка врата в оградата - "комшулук"

Главният вход на манастира от северозапад е с масивна трикрила дървена порта в каменната ограда от дъбови дъски с метален обков и покрив от "турски" керемиди. Две от крилата в миналото са оформяли вход за каруци, файтони и впрягове, а едното по-малко крило е било за посетители (фиг. 67, 69 A). Подобна е и портата в югоизточния край, служеща за стопански вход, но не е толкова укрепена като главната и само с две крила, които се отваряли при нужда, а в едно от двете е изрязана врата за монасите, която е била ползвана по-често (фиг. 68, 69 Б).

А. Изглед отвън

Б. Изглед отвътре

Фиг. 67. Главен вход на Осеновлашкия манастир

А. Изглед отвън

Б. Изглед отвътре

Фиг. 68. Стопански вход на Осеновлашкия манастир

А. Порта на главния вход

Б. Порта на стопанския вход

Фиг. 69. Порти в Осеновлашкия манастир

Наличието на тези три входа е в пряка зависимост от времето на последните сериозни строителни дейности в манастира, а именно Възраждането. Извоюваните религиозни свободи и стихналите набези от кърджалии, позволили по-отворен начин на живот в обителите. Както вече бе споменато, първоначалните данни за манастира са от XI в. и вероятно тогава оградата е била значително по-висока, а входът със сигурност е бил един.

- Ограда

Осеновлашкият манастир е запазил първоначалните си контури от възникването му през XI в., но тъй като многократно е бил разрушаван и възстановяван, днешният застроителен план е в резултат на строителна дейност от края на XVIII и началото на XIX в.

Към настоящия момент манастирът разполага с ограда от юг и запад. От север и североизток, преграда се явяват битовите сгради на манастира, а от изток, преграда е скалист скат, укрепен с подпорна стена.

Оградата от юг и запад е с височина 2.20 м, което е в унисон с човешките пропорции и установения днес стандарт за ограда. Тя е изградена от каменна зидария, споена с глина и кал, укрепена допълнително от дървени сандрачи със сечение 8 х 8 см и покрита от два реда турски керемиди. Камъкът, използван за зидарията, е ломен - необработен и с местен произход. Оградата е с относително постоянна височина, задигната в близост до стопанския вход и малката врата, водеща към реката (фиг. 70).

Фиг. 70. Ограда на Осеновлашкия манастир от ломен неоформен камък

Фиг. 71. Ограда на Осеновлашкия манастир от грубо обработени квадри

По-различен характер има оградата при главния вход, обособяваща малко приемно пространство, тук тя е от относително обработен камък, без сандрачи, подобна на зидарията от първите етажи на битовите сгради (фиг.71).

- Чешми

Осеновлашкият манастир разполага с две чешми - една извън манастира, в непосредствена близост до главния вход, дарена от презвитера (попадия) Веска. Основното й тяло е изградено от груб ломен камък, покрито с турски керемиди в стила на оградата, а коритото е от речен камък, иззидан в полукръг. Въпреки неоформения материал, чешмата има елегантна форма, напомняща "кобилиците" от възрожденската архитектура. В основното й тяло e разположена асиметрично поставка за чаши (гълъбарник), а в центъра е вградена гранитна плоча с издялан ктиторски надпис (фиг. 72).

А. Общ изглед на чешмата

Б. Ктиторски надпис

Фиг. 72. Външната чешма на Осеновлашкия манастир

Втората чешма се намира вътре в двора в близост до малката врата в оградата и непосредствено до променадата към двора под гостоприемницата. Тя е по-изящна, дарена е от поклонници от техникума в с. Кунино и е изградена от майстор Димитър от с. Осеновлаг. Съставена е от няколко блока майсторски обработен врачански варовик. С изящните си форми и подчертана симетрия, тя е един от основните украсителни елементи в двора, а по своята изработка може да съперничи на европейски образци от времето на ренесанса и барока (фиг. 73).

Фиг. 73. Чешмата в двора на Осеновлашкия манастир

А. Изглед

Б. План

Фиг. 74. Чешмата в двора на Осеновлашкия манастир

- Асма

Асмата в Осеновлашкия манастир се явява допълнение на предната фасада на църквата и продължение на колонадата от нартекса.

Чрез нея умело е отделен монашеският двор от поклонническия, като в зависимост от ситуацията, тя може да бъде разглеждана и като разделителен, и като обединителен елемент.

В случая тя няма типичният вид на асма, а представлява поредица от подпори с височина 2.00 м, подредени в една линия с колоните от църковното преддверие и поемащи върху себе си лозата, виеща се по фасадата на църквата. Разстоянието между отделните подпори е 1.80-2.00 м приблизително, също като отстоянията на колоните в нартиката (1.80 м). Подпорите са дървени със сечение 8 х 8 см, завършващи на върха си със "седла", разположени успоредно едно на друго и разпределящи натоварването към подпорите (фиг. 75).

Фиг. 75. Схема на разположение на подпорите в асмата. Детайл - "Седло"

Близки забележителности и възможности за туризъм

Днес манастирът предлага стаи за нощувка с капацитет 50 легла, с обща баня и тоалетна на етажа. В непосредствена близост до входа има и заведение, предлагащо храна, макар и с оскъдно меню.

Близкото с. Осеновлаг също предлага възможности за туризъм, като в него през 2005 г. стартира успешно програма за екотуризъм. В селото има хотелски комплекс, а в близост до него е изградена ферма с африкански щрауси, сърни, нутрии, еноти, патици, диви кози, пъстърва, лами и др.

Интерес представляват и близките села със запазена архитектура и бит, както и Искърското дефиле като природен феномен.

А. Село Осеновлаг

Б. Искърски пролом

Фиг. 76. Близки забележителности

Туристическите възможности са обезпечени и от гара Лакатник и гара Бов, от която води началото си и едноименната екопътека до връх Издремец.

А. Село Бов

Б. Гара Бов

Фиг. 77. Гара Бов

Един от карстовите извори под връх Яровец, над село Бов, поставя началото на Бовска река (наричана от местното население Селска). Тя протича диагонално през селото и преди гара Бов се слива с Трескавска река.

Фиг. 78. Бовските каскадни водопади

По цялото си течение реката образува множество водопади, най-високите два от които се намират в югозападната част на с. Бов и са с височини съответно 80 и 24 метра.

Туристическият маршрут водещ началото си от гара Бов стига до местността Издремец (фиг. 79 Б), която се простира на около 6 километра югоизточно от центъра на с. Бов. Там се издига едноименният вр. Издремец (1495 м), в чието подножие всеки турист може да види автентични останки от разрушената крепост и древния римски път, водещ от билото на планината към р. Искър (фиг. 79 А).

А. Връх Издремец

Б. Местност Издремец

Фиг. 79. Връх Издремец

В подножието на връх Издремец се намират и две свлачищни езера.

А. Горното езеро

Б. Долното езеро и хижа Тръстеня

Фиг. 80. Свлачищни езера под връх Издремец

В близост до Долното езеро в историческата местност Тръстеня се намира хижа "Тръстеня" (фиг. 80 Б). Само на тридесет метра южно от нея могат да бъдат открити руините от средновековния манастир "Св. Панталеймон", който е бил построен в близост до стара римска стражева станция (Латинско кале), служила в древността за охрана.

Според преданието на това място е имало древно тракийско светилище, край което векове по-късно учениците на св. Климент Охридски построили манастир. За известен период от време игумен на манастира е бил легендарният поп Мартин войвода. Светата обител е разрушена от турците през кърджалийските времена. Днес е запазен оброкът "Св. Панталей Пътник" със стар оброчен кръст.

По време на османското робство в тази местност е имало странноприемница, обслужваща пътя, по който е минавала турската хазна.

Местността Издремец често е посещавана от любители на пешеходния туризъм, рибари, които ловят риба в Горното езеро и гости на екоферма "Чемерник".

От с. Бов до Издремец се достига пеша за около час и тридесет минути.

Високо в планината е разположена и хижа "Ржана". Има също разработени маршрути за преходи до Черепишкия манастир и множество възможности за отдих на открито.

Осеновлашкият манастир е включен в списъка на 100-те национални исторически обекта на БТС и това заедно със забележителната природа наоколо го превръща в желана туристическа дестинация, както за краткотраен седмичен отдих, така и за по-дълги настанявания в манастирските килии или близките туристически хижи. В Атлас - Приложение 8, фиг. 8.1 е представена схема на близките обекти и възможните туристически маршрути.

3.2.1.2. Оценка и генериране на стратегия за развитие

Събраната информация за Осеновлашкия манастир е систематизирана и оценена в Таблица 2:

Табл. 2. Бални оценки по показатели и критерии

• Обектът може да бъде причислен към ІІ-ра категория (20-25 точки) - Обекти с много добри туристически възможности.

Разбира се, тази позиция е условна и отразява моментното състояние на комплекса от фактори в дадения обект, като лесно се актуализира, варирайки в положителна или отрицателна посока при промяна в състоянието на отделните компоненти. Тази категоризация е добър ориентир за общото състояние на обекта, като би могла да служи еднакво добре, както за нуждите на БТС, така и за планиране на адекватни управленски дейности от страна на Светия Синод.

Анализът по отделни бални оценки дава много добра представа за отделните параметри на манастирския двор, но все пак, комплексната оценка е редно да бъде ползвана само като бегъл ориентир за състоянието на обекта и не би трябвало да служи като съпоставка на отделни комплекси. Поради тази причина показателите и критериите от Таблица 2 ще бъдат интерпретирани като компоненти на предложения хибриден модел за формулиране на стратегия за стопанисване и развитие, базиран на инструмента за стратегическо планиране SWAT, като ще бъдат потърсени варианти за стопанисване и развитие на обекта в контекста на устойчивото развитие.

Както вече бе споменато, матрицата генерира алтернативни стратегии, а не избира или определя коя е най-добрата от тях. Най-общо казано в полетата има няколко насоки, инспирирани от конкретните условия на средата, съобразно обществено-икономическата обстановка в страната към настоящия момент (Табл. 3).

- Стратегия 1:

изразява се в засилване на S (силните страни) и O (възможностите)

- Стратегия 2:

използваме О (възможностите), за да минимилизираме W (слабите страни)

- Стратегия 3:

използваме S (силните страни), за да избегнем T (външните заплахи)

- Стратегия 4:

намаляваме W (слабите страни) и се опитваме да избегнем Т (опасностите)

Табл. 3. Матрица за генериране на възможни стратегии за развитие на Осеновлашкия манастир

3.2.2. Германски манастир "Св. Иван Рилски"

Местоположение

Германският манастир "Св. Иван Рилски" е част от Софийската духовна околия и се намира в красива гориста местност в Лозенската планина, недалеч от София. Той е действащ мъжки манастир. Отстои на около 5 км югоизточно от с. Герман, което от своя страна се намира само на 15 км югоизточно от гр. София

Фиг. 81. Панорамна снимка на Германския манастир

3.2.2.1. Събиране и обработка на информация

Историческа справка

Счита се, че Германският манастир е бил основан през X век, скоро след смъртта на Св. Иван Рилски. Образът на светията присъства в много от обителите в района на София, тъй като той е бил широко почитан в този край. Въпреки това само манастирите в Герман и Курило (до Нови Искър) са посветени на този светец. Легендата разказва, че Иван Рилски ожаднял, докато минавал през Лозенската планина. Спрял да си отдъхне, погледнал към небето и се помолил за вода. Желанието му се изпълнило и изпод земята бликнала вода. Така се родил животворният извор, намиращ се в двора на светата обител. Според други легенди Св. Иван Рилски е живял за известно време в покрайнините на с. Герман, преди да се оттегли в Рила (Димитрова, Ангелова, Дремсизова-Нелчинова 1981).

Германският манастир е един от най-старите в България и е част от така наречената "Мала Света гора" (Софийският регион, който е получил това название заради многото манастири в границите му). Манастирът процъфтявал до края на XIV век и дори е получавал дарове от византийския император Алексий I Комнин по време на византийското владичество на българските земи (Чавръков 2002). След като е бил разрушен от турците през XIV век, манастирът е бил съграден наново скоро след това (XV век) от родолюбиви българи и се е превърнал в истинско духовно средище през XVII век. Свидетелство за това е запазеният Германски сборник от Граматик Никола, който се съхранява в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (ръкопис от 246 листа, които съдържат житиеописание на Иван Рилски и Йоаким Осоговски, както и църковни служби). През XVIII век обаче банда от кърджалии го ограбила и разрушила. Монасите, които успели да се спасят, заедно с местни хора започнали да го възстановяват още в началото на XIX век, така през 1818 г. е построена скромна еднокорабна църква, вкопана в земята (Богданов 1971).

Фиг. 82. Германски манастир (илюстрация В. Рангелов)

След Освобождението през 1878 г. тогавашният игумен Никифор и неговият брат Кирил решили да изградят манастира наново. През 1885 г. старата църква била съборена и на нейно място е построен нов обширен каменен храм, дълъг 17 м и широк 10 м. Стените на църквата са строени от дялани камъни и три изравнителни реда кирпич. Покривът е покрит с керемиди. Изграден е и нов иконостас с пет големи икони на Св. Иван Рилски, Св. Богородица с Младенеца, Исус Христос, Св. Йоан Предтеча и Св. Николай Мириклийски Чудотворец, изрисувани през лятото на 1886 г. от двама известни майстори от град Самоков - братята Иван и Никола Доспевски. Старите икони в момента се съхраняват в Софийския исторически музей.

През 1899 г. манастирът бил посетен от княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза, които посадили в северната част на двора две секвои. Дърветата стоят и до днес. По-късно - през 1936 година тук идва като гост и цар Борис III, който също засадил дърво. В черквата на манастира, ден преди Сръбско-българската война, са били осветени бойните знамена, с които българската армия тръгва на бой срещу сърбите. И както свидетелстват старите ръкописи, нито едно знаме не е попаднало във вражески ръце.

От 1928 г. манастирът и неговите имоти са официално във владение на манастира "Св. Георги Зограф" в Света гора (Атон), след като е бил преотстъпен като финансова помощ за бедстващия български манастир в Атон. Тогава бъдещият български екзарх Стефан дарява Германския манастир на Ефория "Зограф" и по решение на Софийския епархийски съвет той е отреден за подворие на българския Зографски манастир. В него се подготвяли монаси за служба в Атон, които и до днес отсядат в манастира.

Поклонниците често отдъхват под манастирската лоза, която, както изворчето, има своя легенда, свързана с големия български писател Елин Пелин, творил под нейната сянка. Тук, в Германския манастир, се е родила неговата известна творба "Под манастирската лоза".

В момента манастирът е действащ и е поддържан много добре от своя единствен обитател. Днес той е един от най-посещаваните манастири край София, тук обаче няма условия за настаняване и храна, което ограничава туристическия му потенциал до кратки дневни екскурзии.

Обемно-пространствена композиция

Германският манастир беше избран и включен в настоящия дисертационен труд, от една страна, като положителен пример с изключително ясна пространствена и функционална схема на двора, запазена през вековете, въпреки неколкократните разрушавания на манастира, а от друга, като отрицателен пример за това как битът и новото време постепенно променят автентичния характер на манастирските комплекси.

Понастоящем Германският манастир е действащ и е обитаван само от един монах - Теодосий. Манастирът представлява комплекс от църква, игуменарница, магерница и една жилищна сграда (фиг. 83).

1. Храм "Св. Иван Рилски Чудотворец", 2. Нартекс, 3. Жилищно крило, 4. Игуменарница и магерница, 5. Порта към поклонническия двор, 6. Чардак с клепало, 7. Чешма, 8. Поклоннически двор, 9. Обор към поклоническия двор, 10. Пространство за разстилане по време на църковни празници, 11. Стопански двор, 12. Монашески двор, 13. Камбанария, 14. Гробове

Фиг. 83. Схема на застрояването в Германския манастир от В. Рангелов

Днешната църква е издигната през 1886 г. върху основите на стария храм и представлява еднокорабна, едноапсидна сграда без купол и с притвор. Храмът е с малко стенописи, предимно в нартекса, но притежава ценни икони, рисувани от самоковските братя Никола и Иван Доспевски. Жилищната сграда в Германския манастир датират от XIX-XX в., но също е строена върху контура и основите на по-стари постройки. Както при повечето манастири в България, и тук очертанията на двора са с неправилна форма, наложена от релефа, а църквата е разположена централно в монашеския двор по познатия Атонски модел. Днес манастирът не разполага с масивна ограда, тъй като последното му възстановяване е след освобождението и не се е наложило да изпълнява и отбранителни функции. За сметка на това е по-силно развита стопанската зона.

Манастирът в днешния си вид е дело на т.нар. VI период - Манастири след Възраждането (1878 до днес).

Комплексът се развива върху няколко тераси с характерните за втората половина на XIX в. дворове. Това е последно делене на дворното пространство, с което пространствената схема достигнала своя завършен вид. Както бе споменато по-рано, подобно членение, довело до появата на трето пространство, изпълняващо ролята на поклонническа зона, може да бъде проследено в строителната история на Троянския манастир, като там към първоначалния късносредновековен двор през първата половина на XIX в. бил прибавен стопанско-поклоннически, който от своя страна, впоследствие, отделил стопанските дейности в самостоятелен трети двор, като в крайна сметка се утвърдили три зони в самостоятелни дворове: стопански, поклоннически и монашески. Именно това е и познатата днес пространствена схема на манастирските комплекси.

I. Монашески двор, II a. Представителен поклоннически двор, II б. Поляна за разстилане по време на големи религиозни празници, III а. Стопански двор (зеленчукопроизводство), III б. Стопански двор (животновъдство)

Фиг. 84. Схема на подпространствата в Германския манастир

В Германския манастир и трите обособени двора са разчленени на по две нива, като по този начин майсторски е овладян съществуващия терен. Дворът на манастира се развива общо в 5 диференцирани тераси (фиг. 84).

Най-ниската тераса се намира в североизточния край на комплекса и е част от стопанския двор (двор за животновъдство), 60 см по-високо, по продължение на жилищната сграда в направление запад се намира и втората по-висока тераса на стопанския двор, предназначена за зеленчукопроизводство. На същата височина (на същата тераса) се намира и представителната част на поклонническия двор, където е и главната порта на манастира. Тук лекото повишение на терена в югозападна посока, е овладяно с нисък подпорен зид около чешмата, използван и за пейка от поклонниците, по този начин денивелацията е изцяло неглижирана и у посетителя остава впечатление за двор в равна повърхнина. Втората част от поклонническия двор е значително по-висока, като достъпът до нея се осъществява с рампа към оборите за впрегатен добитък (днес гараж и склад за инструменти) в северозападната част и стълба с 12 стъпала (h=14 см) в южната част към поляната за разстилане по време на големи религиозни празници. Това е и най-високата тераса, като в най-южната й част има и изход към гората, откъдето монасите са набавяли дърва за огрев, гъби, билки и др.

Монашеският двор заема междинно положение, като неговата по-ниска тераса е на 75 см по-високо от представителната поклонническа тераса и на 75 см по-ниско от терасата, в която е разположен храмът на манастира "Св. Иван Рилски Чудотворец". Ниската тераса на монашеския двор е със среден наклон от 2,10% и в нея е разположена жилищната постройка с игуменарницата и магерницата. Терасата с църквата е с променлив наклон (iср.= 3.25%) в посока север, като в най-високата си южна част се изравнява с високата поляна за разстилане от поклонническия двор.

Трите двора с техните подпространства са в съотношение: поклоннически двор - 24%, монашески двор - 62%, стопански двор - 12% (фиг. 84).

И тук, както и в Осеновлашкия манастир, можем да отбележим превъзходството на пространството за чисто религиозни дейности. Това е и съвсем нормално предвид предназначението на обекта.

От теренните измервания бе установено, че денивелацията в границите на манастирския комплекс е 3.75 м, майсторски разпределена в 5 тераси, като с помощта на малки архитектурни форми и моделиране на терена (чешма, подпорен зид, пейка, скат, рампа и т.н.) са постигнати изключително "удобни" наклони в отделните тераси в границите на 1.00 до 2.60%, което създава впечатление у обикновенните посетители за равни повърхнини (фиг. 85).

I. Високата тераса на стопанския двор, II. Ниската тераса на монашеския двор, III. Високата тераса на монашеския двор

Фиг. 85. Разрез север-юг през църквата, успоредно на източното жилищно крило

Сградите и посочените малки архитектурни форми и елементи, разчленяват пространството и в хоризонтално отношение, като е постигната балансирана пространствена композиция с подходящи пропорции.

Дворът на манастира е с площ 2 631 м², зелените площи заемат 1 541 м² и се явяват 58,57% от площта на двора, застрояването заема 822 м² и се явява 31.24% от площта на двора, а настланите площи са в размер от 244 м² и се явяват 9.27% от общата площ. Постигнатите пропорции са добре балансирани и близки до тези, използвани в строителството днес, като при всички положения трябва да отбележим, че са в абсолютен синхрон с човешкия мащаб. Височината на етажа в жилищното крило е 2.70 м, а кота било е на 4.45 м, съотнесено към височината на църквата (к.б. 8.60) съотношението е 1:2, такова е и отношението (H:L) на височината на жилищното крило (H) към разстоянието между битовата постройка и храма (L). По подобен начин се делят и терасите в отделните дворове: в стопанския двор 1:1.34, в поклонническия двор 1:2.45 и в монашеския 1:1.64. Пропорциите са близки до наложилите се в архитектурата на Възраждането съотношения, а именно 1:1.5, 1:2, 1:3, като архитектурните обеми са съобразени с човешкия мащаб.

Растителност

И тук, както и в Осеновлашкия манастир, диференциацията в подпространствата намира отражение в градинското обзавеждане и най-вече в разположението на декоративната дървеснохрастова растителност.

1. Juniperus communis ‘Hibernica’, 2. Picea abies, 3. Sequoiodendron giganteum, 4. Juglands regia, 5. Malus baccata, 6. Prunus cerasifera, 7. Tilia cordata, 8. Syringa vulgaris, 9. Vitis vinifera, 10. Ligustrum ovalifolium, 11. Pelargonium zonale, 12. Buxus sempervirens, 13. Geranium macrorhizum, 14. Cosmos bipinatus

Фиг. 86. Схема за разположение на растителността от В. Рангелов

От фиг. 86 е видно, че голяма част от декоративната растителност, както и градинското обзавеждане са концентрирани в поклонническия двор. Затвърждава се изводът, че поради предназначението за външни посетители, поклонническият двор се отличава и с по-висока декоративност: трайно настлани площи с естествени материали (цепени плочи пясъчник), чешма, асма, декоративна дървесно-храстова и цветна растителност, както и здравец и чемшир, използвани от поклонниците при редица църковни ритуали. Тази декоративност до голяма степен е заслуга и на самите поклонници, тъй като растителността, а и градинското обзавеждане в тези приемни пространства най-често са дарени именно от тях. Това се подчертава още по-осезаемо и с контраста в растителността между отделните пространства.

В Германския манастир, както и в Осеновлашкия, ако изключим секвоите и смърчовете по северната фасада на църквата - откъм входа, дарени от високопоставени особи, ще забележим, че растителността е доста по-семпла и по-скоро с утилитарно, отколкото с декоративно предназначение. Тя е разположена в непосредствена близост до жилищните крила и е представена от плодните видове Malus baccata, Prunus cerasifera и Vitis vinifera.

Растителност в околностите на манастира

В миналото цялата Лозенска планина е била покрита с непроходими вековни букови и дъбови гори, много от които са унищожени поради многовековната сеч, пашата и ерозията. Сега в околностите има много пасища. Старите гори са запазени около Лозенския манастир, част от НАТУРА 2000 и отчасти около Германския манастир, където растителността е съставена предимно от средноевропейски и субсредиземноморски широколистни дървесни и тревисти видове. Преобладават цер, космат дъб, горун, благун, обикновен габър, келяв габър, а в по-високите части, в буковия пояс има обикновен и мизийски бук, полски бряст, явор, шестил, хиркански клен, мъждрян, офика и брекина.

Настилки

Както бе споменато, последното възстановяване на Германския манастир е от края на 19. век и то, както и съществуването на обителта в най-новата ни история, са оказали съществено влияние върху подбора на строителните материали, в това число и на настилките.

Съществуването на манастира в години, в които монашеството и религията не са били толерирани, е намалило в значителна степен възможността за художествена изява, както и финансовите възможностите за подбор на материали. Днес в границите на манастира настилките трудно могат да бъдат наречени декоративни, тъй като те се състоят предимно от правоъгълни бетонови плочи, редени в обикновен правоъгълен растер и само в поклонническия двор около чешмата те са от плочи естествен камък (гнайс), реден на свободна фуга върху бетонов разтвор. Очевидно материалите са далеч от самобитния облик на българската възрожденска архитектура, но и манастирът като цяло в настоящия си вид е дело на следвъзрожденския период. Можем да направим извода, че скромният монашески бит и ограничените възможности, особено по времето на социализма, са наложили и непретенциозния характер на елементите в двора.

Известна декоративност, макар и доста вяла, наблюдаваме в настилките на поклонническия двор, най-вероятно поради това, че той е приемната на манастира за гости, но като цяло, както в облика на сградите, така и в обзавеждането на целия двор, се наблюдава изключителна пестеливост и скромност, напомнящи социалистическия реализъм (фиг. 87).

Фиг. 87. Настлани площи в Германския манастир

Малки архитектурни форми и елементи, имащи отношение към художествения облик на дворното пространство

Към малките архитектурни форми, оказващи влияние върху художествения облик на дворното пространство в манастирските комплекси, можем да причислим редица елементи, намиращи се вътре в двора или по неговата периферия. В този ред могат да бъдат изброени и разгледани: параклиси, камбанарии, порти, огради, чешми, цветарници, асми, архитектурни орнаменти, надгробни плочи и артефакти и т.н., но както вече стана дума, битът и годините на социализма са лишили до голяма степен Германския манастир от декоративни елементи. Нещо повече: до голяма степен елементите, срещани в класическите манастирски комплекси, се срещат и тук, но пречупени през мирогледа на следвъзрожденските творци, които най-често са местни майстори, лишени от финансови възможности, разполагащи единствено със желание и подръчни материали. Това е и една от основните причини Германският манастир да бъде включен в настоящото проучване. От една страна, като положителен пример на манастир с изключително ясна пространствена схема, типична за времето на възникване. А от друга, като негативен пример с нетипичните материали и елементи в двора.

Ще бъдат разгледани различни елементи в двора (ограда, порта, асми, камбанария и т.н.), но по-сериозно внимание заслужава единствено чешмата в поклонническия двор, която, макар и изградена от нетипични материали, притежава визията и духа на чешмите от старите манастирски дворове.

- Чешма

Макар и изградена през 80-те години на XX в., чешмата е превъплътила характера и пропорциите на образците от Възраждането, но нетипичните материали (бетонова кобилица и бетоново корито, облицовка от мит филц с натрошени разноцветни стъкла и т.н.) до голяма степен развалят общото въздействие от иначе подходящите форма и размери.

Фиг. 88. Чешма в поклоническия двор на Германския манастир

Фиг. 89. Чешма в поклоническия двор на Германския манастир

За съжаление, с чешмата се изчерпват положителните примери и останалите елементи по-скоро нарушават художествения облик на средата, поради което ще бъдат само изброени.

- Порта и ограда

Фиг. 90. Порта и телена ограда в Германския манастир

Телената ограда е в сериозно противоречие с масивната дървена порта с метален обков, окачена на бетонни колони.

- Камбанария

Фиг. 91. Камбанария в Германския манастир, изградена от метални тръби и разположена неподходящо между вековни секвои

- Асма

Фиг. 92. Асма в Германския манастир, изградена от метални тръби с неподходяща конструкция, нарушаваща цялостта на пространството пред чешмата

- Осветление

Фиг. 93. Осветление в Германския манастир

Разположението на осветителните тела е неподходящо, а дизайнът им е в дълбоко противоречие със средата

Близки забележителности и възможности за туризъм

Околностите на Германския манастир предлагат добри възможности за краткотраен туризъм. Северно от Германския манастир могат да се видят останките на стара византийска крепост, която била разрушена от войските на Хан Крум през 809 г. при превземането на Средец (днешна София). През 1959 г., недалеч от манастира, са открити руините на стара църква, за която се смята, че е от времето на Първата българска държава и е била свързана с крепостта на близкия вр. Калето.

Лозенската планина, приютила Германския манастир, също създава отлични условия за краткотраен туризъм с неповторимата си природа и най-вече близостта до столицата. Днес в околностите има много пасища. От фауната се срещат сърни, диви свине, лисици, зайци, рядко вълци. През зимата оттук минават мечки. Лозенската планина свързва мечките от Рила, Витоша и Стара Планина. От птиците се срещат пъдпъдъци, горски гълъби, гургулици, кълвачи и чучулиги, а от влечугите и земноводните - усойница, пепелянка, смок, сива водна змия, зелен гущер, тритони, планинска жаба. Насекомите са представени предимно от сечко розалия, зелен скакалец и цикади.

В подножието на планината са разположени селата Лозен, Герман, Долни Пасарел и Габра. От тях към главното било на планината са прокарани туристически маршрути, които в повечето случаи се дублират с коларски пътища и козарски пътеки, прокарани в миналото за стопански цели, използващи се и до днес. Най-популярни са маршрутите около вр. Полуврак и Панчаревското езеро.

Фиг. 94. Изгледи от Лозенската планина

В Лозенската планина се намират Германският, Лозенският, Панчаревският и Долнопасарелският манастир, както и средновековната крепост Урвич.

Тук няма туристически хижи, а само туристически заслони - "Синаница" в м. Дърводелеца, "Голия рид", "Ловния заслон", "Половрак" и "Урвич". В планината има много немаркирани пътеки, изградени от местните жители, като те са труднопроходими, обрасли, ерозирали и много опасни.

А. Връх Половрак

Б. Крепостта "Урвич"

Фиг. 95. Забележителности в Лозенската планина

Има 2 маркирани туристически маршрута:

• Лозен-Лозенски манастир-връх Половрак-Долни Пасарел.

• Лозен-Лозенски манастир-връх Половрак-връх Лалина могила-връх Мала Лалина могила-връх Мала Раковичка могила-Кокаляне.

Но в случай че разполагаме с автомобил в рамките на един уикенд, бихме могли да обиколим и четирите манастира, намиращи се на територията на Лозенската планина. Схема на близките обекти и възможните туристически маршрути е представена в Атлас - Приложение 8, фиг. 8.2.

Оценка и генериране на стратегия за развитие

Събраната информация за Германския манастир е систематизирана и оценена в Таблица 4.

Табл. 4. Бални оценки по показатели и критерии

• Обектът може да бъде причислен към ІІІ-та категория (15-20 точки) - Обекти с добри туристически възможности.

Показателите и критериите от Таблица 4 ще бъдат интерпретирани като компоненти на предложения хибриден модел за формулиране на стратегия за стопанисване и развитие, базиран на инструмента за стратегическо планиране SWAT.

Табл. 5. Матрица за генериране на възможни стратегии за развитие на Германския манастир

3.2.3. Самоковски девически манастир "Покров Богородичен"

Самоковски девически манастир "Покров богородичен"

Самоковският девически манастир "Покров богородичен" се намира в самия град Самоков на улица "Цар Борис ІІІ-ти". Отворен е за посещения всеки ден, като храмовият празник е на 1-ви октомври "Покров на Пресвета Богородица". Той е действащ и понастоящем се обитава от пет монахини, поддържащи кухня за бедни, с което продължават традициите на благотворителност под вещото ръководство наа игумения Гавриила. Метохът е живото свидетелство за духа и атмосферата на възрожденския Самоков, единственият запазен в града автентичен комплекс от сгради и градини, тишина и уют. Превратностите на историята сякаш са го подминавали през неговото двестагодишно съществуване.

Фиг. 96. Самоковски девически манастир "Покров Богородичен" (илюстрация В. Рангелов)

Самоковският девически манастир е част от 100-те национални туристически обекта на БТС.

3.2.3.1. Събиране и обработка на информация

Историческа справка

В късното средновековие и годините на османското иго, и без друго малкото девическите манастири в България изчезнали напълно. Едва по време на Възраждането те отново започнали да се появяват и да завземат позиции в духовния живот на българина и то, с подкрепата и покровителството на големите манастири, на които те се отплащали с ръкоделен труд.

През XVIII век в Самоков е имало няколко метоха на светогорските манастири Зографски, Хилендарски и Иверски, на Рилския манастир, както и на някои от манастирите в Божи гроб. В тези метоси отсядали таксидиоти - монаси-изповедници, които събирали помощи за своите манастири. Един от тях (този на Хилендарския манастир) е женският метох в Самоков. Той пази легендата за спасяването на града от Света Богородица, която разпростряла своя плащ (покров) над града и така го спасила от разорение. Затова Света Богородица е покровителка на манастира, а неговият патронен празник е на 1 октомври - Покров на Пресвета Богородица (Темелски 2000).

Фиг. 97. Самоковски девически манастир "Покров на Пресвета Богородица"

Първоначално манастирът е бил девическо монашеско общежитие. След като приела монашески сан в Русия и подарила имотите си на Рилския манастир, около 1772 година в Самоков дошла забележителната българка - Баба Фота. С пристигането си тя обединила малобройна девическа общност и дълги години, до смъртта си през 1844 година, била игуменка на манастира.

Манастирският устав бил създаден по подобие на Рилския типик.

След Освобождението Самоковският манастир продължил да се издържа със сукнарство, а монахините участвали в различни международни изложения в Лиеж (1905 г.), Лондон (1907 г.) и в Първото българско земледелческо промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. Грамотите, които получили от тези изложения, могат да се видят и днес в магерницата (Джурова 2002).

В манастира се съхраняват ръкописи, старопечатни книги и мощите на Св. Пантелеймон и Св. Сава, донесени през XІX в. от Света гора.

Дело на самоковски майстори са позлатените резби на иконостаса и особено изразителните царски двери, както и балдахина над светия престол и другите църковни мебели.

Икони за църквата на манастира е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва от специалисти на Захари Зограф. Съществува мнение, че иконостасните икони са дело на самоковския зограф Христо Димитров. Тук, редом с образите на Богородица с Младенеца и Иисус Христос, са изобразени и първоучителите Св. св. Кирил и Методий.

Освен тях в църквата се пазят интересни икони от самоковската школа - св. Никола, св. Йоан Златоуст, Три светители и др. По свода на църквата личат следи от възрожденски стенописи - дело на самоковски майстори, а позлатените резби на иконостаса, балдахина над светия престол и другите църковни мебели, украсени със стилизирани растителни мотиви и зооморфни типажи, според Л. Прашков (Божилов, Тулешков, Прашков, Стамов 2008) са носители на инвенции от европейския стил Ампир. Резбата е ажурна и композиционно доста сложна, с преплитащи се в орнаментиката птици, грифони, фигури на ангели и др.

Множеството изображения на български светци в храма е съвсем логично, тъй като Самоковския метох от самото си създаване се е превърнал в първостепенно духовно средище за града. В тази наситена с патриотизъм среда баба Фота е отгледала своя племенник, големия български възрожденец Константин Фотинов. Той бил известен просветител, книжовник, преводач и издател. Още преди Петко Славейков въвел обучение по взаимоучителния метод в основаното от него училище. Писал съчинения по педагогика, бил редактор на първото българско списание "Любословие" (1844-1846) с характер на енциклопедия. В списанието той изложил възгледите си за книжовния език: Според него литературния език трябва да се придържа към говоримия, но по-късно предложил да се изгражда въз основа на църковнославянския.

От началото на XIX век в манастира преподавали сестрите на Авксентий Велешки - Еванзия, и на Константин Фотинов - Аполинария. Днес се счита, че именно Самоковския метох е една от люлките на женското образование в България.

Обемно-пространствена композиция

Бурното развитие на метоха в условията на творчески и икономически активен живот в Самоков оправдават изградения съборен храм с внушителни пропорции и пластична архитектоника на вътрешния обем.

Още от създаването си женският метох станал средище на духовност и просвета, а в средата на ХІХ век там вече живеели повече от сто монахини и послушнички. Постепенно към първата сграда били присъединени нови съседски къщи, дарени от благочестиви християни. В периода 1837-1839 година била издигната и внушителна съборна църква. Метохът бил обграден с висок зид, а западно от църквата монахините издигнали магерница. С течение на времето се появили и други стопански и жилищни крила, а комплексът от случайно разположени по старата улична структура сгради постепенно придобил манастирски обик.

Схемата на фиг. 98 илюстрира завършения първи етап от генезиса на манастирския двор, веднага след построяването на манастирския храм.

1. Съборна черква, 2. Магерница, 3. Жилищно крило

Фиг. 98. Схема на Самоковския манастир от Т. Златев

Манастирската църква представлява голяма трикорабна псевдобазилика, разделена от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три абсиди, което е едно от първите представителни решения в църковното строителство през Възраждането. От запад има аркадна открита нартика, върху която ляга обширна емпория, която към наоса се открива с пластично двойноогъваща се линия на парапета. Архитектурното й решение е по-близко до творчеството на Тревненската и Дряновската школа, отколкото на Самоковската. Предполага се, че църквата е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов.

От стенописната окраса са останали само отделни фрагменти, от които се различават образите на Богородица, Христос Вседържател и Бог Саваот. По-голям интерес представлява позлатеният резбован иконостас, съдържащ икони на Богородица с Младенеца, на Исус Христос и на братята Кирил и Методий, които са дело на самоковския художник Христо Димитров.

Човешките мащаби на жилищните крила илюстрират развитието на жилищната архитектура на границата на късното българско средновековие и Възраждането. Старите сгради били леко реконструирани, за да осигурят нуждите на необщежитииния клир, повтарящ начина на живот на патронния Рилски манастир.

През годините манастирският комплекс продължава да търпи развитие, като част от сградите са преустроени и пригодени от жилищни в манастирски. Към комплекса са добавени и нови имоти, като откупения от отец Китов северен двор, използван за стопански цели с който е постигната и характерната за Възраждането трипространствена схема (фиг. 99).

1. Съборна черква, 2. Магерница, 3. Жилищни крила, 4. Чешма, 5. Разрушени сгради, 6. Стопански двор

Фиг. 99. Схема на Самоковския манастир от Н. Тулешков

Днес е запазена манастирската църква със стенописите от XIX век, присъединената към комплекса Хаджистамова къща (превърната в магерница) и един от манастирските трактове, предлагащ подслон за гости.

През 2013 г., поради занижено поддържане и невъзможност за укрепване, е отстранен част от северния жилищен тракт, което води до нова генерална промяна в конфигурацията на двора и очевидно, до начало на нов устройствен етап. Нейзбежното частично отстраняване на северното жилищно крило, въпреки негатива от загубата на автентична архитектура и нарушаване целостта на груповата културна забележителност, е довело до отваряне на дворното пространство и до голяма степен се е отразило положително на пространствената структура на двора, осигурявайки възможност за по-пълноценно възприемане на църковния обем. Днес църквата не изглежда преоразмерена и обсебваща дворното пространство, напротив - сега тя обособява отделните пространства на двора. Положителен аспект в новата пространствена структура е и промяната на предназначението на сверния двор. С отпадането на жилищното крило, голяма част от него ще изпълнява ролята на поклоннически двор, който ще поема повече посетители по време на празнични служби, нещо, което доскоро се изпълняваше от малкото приемно пространство пред църквата и бе сериозен недостатък. В същото време това става за сметка на необитаемо жилищно крило и намаляване на стопанския двор, или в най-общи линии, пространствената метаморфоза следва естествения ритъм на времето и социално-икономическата обстановка в страната.

В този аспект Самоковският метох е нагледен пример, че устройствените схеми търпят развитие и днес. Променените социално-икономически условия през последния век доведоха до значително намаляване на броя на монасите и монахините в българските манастири. Този процес не е подминал и Самоковския манастир, в който монахините днес са само 5, при над 100 преди век. Това от своя страна води и до преосмисляне на дворното пространство, като с отстраняването на увреденото и обезлюдено жилищно крило е отворен северният двор (до скоро изцяло със стопанско предназначение) за поклонници, като стопанските му функции са редуцирани със 65-70% за сметка на поклонническите нужди (фиг. 100).

1. Съборна черква, 2. Стара магерница, 3. Жилищни крила, 4. Чешми, 5. Нова магерница, 6. Поклоннически двор на мястото на разрушено жилищно крило, 7. Стопански двор, 8. Монашески двор, 9. Кръщелна, 10. Овощна градина, 11. Стопанска постройка, 12. Нова сграда - игуменарна, 13. Нова стопанска сграда, 14. Главен вход, 15. Стопански вход, 16. Второстепенни поклоннически входове.

Фиг. 100. Схема на Самоковския манастир от В. Рангелов

Намаленият брой монаси обезмисля до голяма степен големите стопански дворове в манастирите и прави изключително трудно поддържането на сградния фонд, особено на обезлюдените жилищни сгради.

Днес пространствените параметри са както следва:

• обща площ на имота: 3071 м²
• застроена площ: 990 м² или 32,24% от общата площ
• настлани площи: 538 м² или 17,52% от общата площ
• зелени площи: 1543 м² или 50,25% от общата площ

Площоразпределението на последния устройствен етап може да бъде определено като оптимално, а пропорциите между отделните елементи и тук са близки до характерните за Възраждането 1:2, 1:3 (фиг.101, 102).

Съотношението между площите на отделните дворове днес е както следва (фиг. 102):

• поклоннически двор: 640 м²
• монашески двор: 974 м²
• стопански двор: 374 м²

І. Поклоннически двор, ІІ. Монашески двор, ІІІ. Стопански двор

Фиг. 101. Площоразпределение до 2013 г.

І. Поклоннически двор, ІІ. Монашески двор, ІІІа. Стопански двор (животновъдство), ІІІb. Стопански двор (зеленчукопроизводство)

Фиг. 102. Площоразпределение след 2013 г.

В миналото то е било (фиг. 101):

• поклоннически двор: 244 м²
• монашески двор със смесени функции: 1212 м²
• стопански двор: 536 м²

От графиката фиг. 103 се вижда, че размерите на стопанския и монашеския двор са намалели за сметка на поклонническия, който логично се е увеличил почти 3 пъти. А отоншението поклоннически и монашески двор (1:1,52) се е доближило до "златното сечение" (1:1,62)

Фиг. 103. Сравнителна графика на площоразпределението в миналото и днес

Теренът и в трите двора е с постоянен наклон от 2.25% в посока северозапад-югоизток, като архитектурните обеми умело го следват.

Растителност

Добре озеленените дворни пространства на Самоковския девически манастир още веднъж затвърждват направения по-рано извод за съществуваща диференциация в растително отношение, съобразно начина на обитаване в българските манастири.

Фиг. 104. Растителност в Самоковския манастир

Бе констатирано, че девическите манастири са с най-висока степен на поддържане на растителността и същевременно с най-голямо дялово участие на всички типове насаждения (цветя, храсти и дървесна растителност) и богат видов състав. Самоковският манастир не прави изключение.

Преглеждайки растителността, отново прави впечатление наличието на типични за възрожденския двор видове. И тук присъства орехът, крушата, ябълката, от храстите са представени чемширът, люлякът, хризантемата. Неизменно и тук откриваме лозата, здравеца и хортензията. Всичко това отново затвърждава извода, че манастирските дворове, от една страна, са били модел за българина, а от друга, са изграждани с растителност, дарена по празниците от поклонници, т.е. постепенно се е формирала една силна взаимовръзка между манастирските дворове и тези на миряните от епохата на Възраждането.

Иглолистни видове: 1. Abies concolor, 2. Chamaecyparis lawsoniana, 3. Cupresus arizonica, 4. Cupresus sempervirens, 5. Picea abies, 6. Picea pungens, 7. Thuja occidentalis

Широколистни дървета: 8. Betula pendula, 9. Juglands regia, 10. Malus baccata, 11. Prunus avium, 12. Prunus cerasifera, 13. Pyrus communis, 14. Tilia grandifolia

Широколистни храсти: 15. Buxus sempervirens,16. Ligustrum ovalifolium, 17.Symphoricarpus albus. 18. Hedera helix

Цъфтящи храсти и цветя: 19. Arabis alpine, 20. Belis perenis, 21. Cosmus bipinatus, 22. Chrisanthemum sp., 23. Dahlia hybrid, 24. Geranium macrorhizum, 25. Hypericum calicinum, 26. Hydrangea chinensis, 27. Helianthus anus, 28. Hybiscus siriacus, 29. Ligustrum ovalifolium, 30. Phlox drumondii, 31. Rudbeckia laciniata, 32. Syringa vulgaris, 33. Tagetes patula, 34. Vitis vinifera, 35. Hedera helix

Фиг. 105. Заснемане на декоративната растителност в двора на манастира от В. Рангелов

Прави впечатление, че със значителни размери, респективно възраст, са иглолистните видове и малка част от широколистните, предимно с декоративен хабитус (бреза, липа). Останалата дървесна растителност е представена предимно от овощни видове (джанка, ябълка, череша, круша) с малка дълговечност, което налага относително честата им подмяна. От тази гледна точка и тук трудно можем да говорим за автентичен характер на насажденията, но поне по сведения на монахините, видовия състав се е запазил максимално близък до първоначалния.

Растителност в околностите на манастира

Манастирът е разположен в старата част на гр. Самоков. В годините на създаването му е липсвала ясна регулация и застроителен план. По това време - епохата на Възраждането, българинът е водил по-затворен начин на живот и концентрирал своя бит изцяло в собствения си двор, именно поради това в старите градски части липсва улично озеленяване, а "дизайнът" на уличните пространства се свеждал единствено до калдъръменото покритие. Околното пространство на Самоковския манастир не е изключение. Тук също липсват насаждения, а контурът на улицата е формиран от неравномерната застройка през годините.

Настилки

Настилките в двора са един от елементите с голямо присъствие. За съжаление, разнообразието в тях, вследствие на различни строителни етапи, е довело и до сериозно разностилие.

Фиг. 106. Разностилни настилки в двора на Самоковския метох

Все още можем да открием калдъръмът от гранитни квадри или облия речен камък на р. Искър, но за съжаление, редом с тях вървят и разнообразни бетонни плочи, каменни плочници от цепен камък (нетипичен за гр. Самоков), както и пътеки от обрезки с преобладаващи циментови фуги, развалящи общото впечатление от комплекса.

Настилките в двора на Самоковския метох са убедителен аргумент, че интервенциите, каквито и да са те, ако са в границите на паметници на културата, трябва да се правят след щателно проучване и анализиране на историческата "канава" от квалифицирани проектанти и строители, съобразно характера на обекта, за да не бъде безвъзвратно погубено това национално богатство.

Малки архитектурни форми и елементи, имащи отношение към художествения облик на дворното пространство

Тук, за разлика от Германския манастир, със своя скромен облик, архитектурата е на по-високо ниво и с голяма историческа стойност, но за съжаление, самодейните прояви в следвъзрожденския период и особено в последните години, в значителна степен занижават достойнствата на този комплекс и, докато в Германския манастир все още откриваме следи на креативност, макар и с подръчни материали, тук по-скоро липсва усет за характера на обекта, което, за съжаление, е довело и до формирането на една сюрреалистична естетика (фиг. 106).

Както се вижда от фотографиите по-долу, на манастира са нанесени сериозни щети с имплантирането на съвременни инфраструктурни мрежи, инсталации и технологии. Този сериозен проблем е на дневен ред не само в манастирските комплекси, но и във всички паметници на културата. Последните промени в Закона за културното наследство от 15 юни 2012 г. засегнаха този въпрос, но все още е необходим достатъчно ясен и категоричен регламент по отношение на адаптацията на недвижими културни ценности към съвременните условия и бит, както и допълване на регистъра по чл. 165 от Закона за културното наследство с обучени специалисти в посока естетизация на средата и по останалите проектантски части като: "Електроснабдяване", "Водоснабдяване и канализация", "Отопление и вентилация", "Пожарна безопасност" и т.н.

Фиг. 107. Лоши практики в двора на Самоковския метох

Като изключим негативните примери, в манастира все още цари възрожденски дух, породен не само от характерния облик на архитектурните обеми с типичните чардаци и кьошкове, но и от по-дребни елементи, някои дори на пръв поглед незначителни. Следите на Възраждането можем да открием в множеството малки орнаменти по парапетите, дървените колони, обковът по вратите и прозорците и не на последно място премерения човешки мащаб на архитектурата.

Фиг. 108. Художествен облик

- Чешми

В манастирския двор има три чешми, две от които значително по-стари, и една от 1980 г., дарена на манастира от патриарх Максим при едно от посещенията му по повод патронния празник на манастира. Макар и скоро изградена, тя е с характерния за късното възраждане облик, иззидана от варовикови плочи, с корито, изваяно от един варовиков блок. На нея има позлатен с вараг ктиторски надпис и месингов чучур. Разположена е до притвора на църквата, в средата на монашеския двор, който днес се ползва и от поклонници, и въпреки че е значително по-нова, тя е сред основните акценти в дворното пространство на манастира (фиг. 109).

А. Фронтален изглед

Б. Страничен изглед

В. Общ изглед

Фиг. 109. Чешма, дарена от патриарх Максим

Останалите две чешми също трудно могат да бъдат окачествени като автентични, тъй като през годините са претърпели частични ремонти и подобрения от местни майстори. Първоначалният им облик е запазен, както вероятно и основната част от строителните материали, но днес те са споени с циментов разтвор, а автентичните чучури са подменени от месингови кранове или просто тръби (фиг. 110).

А. Чешма в предния поклоннически двор

Б. Чешма в задния стопански двор

Фиг. 110. Чешми в двора на Самоковския манастир

Вероятно двете чешми в миналото са имали не само различен произход, но и различно предназначение. Чешмата в близост до нартекса на църквата е обслужвала поклонниците и монахините по време на празнични служби и обреди, а чешмата в дъното на имота е имала далеч по-утилитарно предназначение, за обслужване ежедневните нужди на обитателите и поддържане на насажденията в градината. Като цяло и двете чешми са със семпъл дизайн, характерен за късното възраждане (XІХ в.), суха каменна зидария, днес споена с циментов разтвор и циментова шапка (кобилица). В предната част в зидарията са оставени отвори за съдове "гълъбарници", а над чучура впоследствие е прикрепено изображение на храмовата икона "Покров Богородичен". Макар и еднотипни, двете чешми са изградени от различни материали. Тази, в предния, поклоннически двор е от объл речен камък и дялано корито, от един каменен блок, с един чучур (фиг. 110.А.), а тази в стопанския двор е с циклопна зидария от каменни късове с неправилна форма, също с дялано каменно корито от един блок, но с два чучура (фиг. 110.Б), което е обяснимо, предвид по-интензивното й ползване за битови и стопански нужди.

- Асма

Като архитектурен елемент в двора на Самоковския метох можем да причислим и импровизираната конструкция от водопроводни тръби и винкел, изградена на мястото на стара дървена лозница (фиг. 111.А).

А. Лозница от метални тръби и винкел

Б. Дървени орнаменти от близките фасади подходящи за декориране на дървена асма

Фиг. 111. Лозница в двора на Самоковския метох

Фиг. 112. Предложение за възстановяване на дървената асма в двора от В. Рангелов

В настоящия вид тя е неуместна гротеска, но маркира мястото, където е била старата асма и макар днес да не разполагаме с чертежи, снимки или скици, лесно би могъл да се постигне облик, близък до първоначалния, по модел на асмите в старите възрожденски къщи или други манастири от това време и ползвайки декоративната украса на дървените колони и "седлата" им от чардаците на околните манастирски сгради (фиг. 112).

- Ограда и порти

Контурът на манастирския двор многократно се е променял през годините. Това се дължи най-вече на прибавяните постепенно имоти към първоначалния, дарен от Баба Фота. Поради тази причина и оградата в отделните части на манастирския комплекс е различна. В предната - западна част на двора, там, където не е фасада на сграда, тя е с преобладаваща височина 2,50 м, иззидана от объл речен камък с хоросанова спойка (вдлъбната фуга) и изравнителни кирпичени пояси, първия от които на височина 0.40 м от основата, следващия на височина 1,30 м и последния - на височина 1,90 м. Оградата е изцяло покрита или от стрехите на съставящите я сгради, или от малки двускатни покриви от турски керемиди (фиг. 113.А). Пак в същата предна (западна) ограда, но в участъка на северния (бивш стопански) двор, прибавен от отец Китов, облите камъни са с по-големи размери, по умело подредени, с изпъкнала фуга, а изравнителните редове не са кирпичени, а от каменни плочи (фиг. 113.Б). Очевидно този имот, преди да бъде присъединен към манастирския, е обитаван от по-заможна фамилия. Интерес представлява северната ограда на същия имот, в която са разположени отбранителни отвори - бойници, силно скосени до тесни процепи към улицата, което подсказва доста по-ранен произход на зидарията, вероятно от средата на ХVІІІ в. или началото на Възраждането (фиг. 113.В, Д). Тук оградата достига височина 3,50 м, изравнителните редове са четири, а бойниците са високо разположени и обслужвани от вътрешна тераса.

Оградата от юг е най-семпла, тъй като не е външна, а отделя манастирския двор от съседен имот (фиг. 113.Г). Днес тя е с височина 2.00 м, изградена от тухли с бетонов фундамент, покрита с турски керемиди и укрепена със зидани пиластри през 3.00 м. В миналото тя е била от суха каменна зидария, с малки врати (комшулъци) към съседните имоти.

А. Ограда запад

Б. Ограда запад

В. Ограда север - външен изглед

Г. Ограда юг

Д. Ограда север - вътрешен изглед

Фиг. 113. Огради в Самоковския манастир

Прави впечатление, че портите са повече от обикновено за подобен обект, но и това се дължи на прибавяните постепенно имоти. Всяка една от тях е била вход към самостоятелен двор, с изключение на северната, която се откроява от останалите и по размер, и по форма. Тя е по-голяма и с по-проста форма (правоъгълна), в нея липсва особена декоративност, тъй като е била стопански вход и размерът е обезпечавал преминаването на каруци и впрягове (фиг. 114.Г). Останалите три входа са били основните за отделните имоти, и така са запазени. Трите са различни по форма, съобразно различното време на изграждане, различните възможности на майсторите им и най-вече съобразно вкуса на различните им собственици в миналото, но и трите са обединени от един общ елемент, типичен за възрожденската архитектура на град Самоков, а именно плавните кобилици (арки) над дървените врати (фиг. 114).

А. Главен вход от запад

Б. Второстепен вход от запад

В. Обслужващ вход от изток

Г. Стопански вход от север

Фиг. 114. Порти в Самоковския манастир

Като цяло отделните елементи в двора са запазили характерния за възраждането облик, но за съжаление, са факт и много чужди за тази среда материали. Това още веднъж потвърждава необходимостта от ясен и категоричен регламент за проектантските и строителни дейности в обектите със статут на недвижима културна ценност.

Близки забележителности и възможности за туризъм

Манастирът "Покров Богородичен" е разположен в централната част на град Самоков, което от своя страна предполага значителни възможности за туризъм. В непосредствена близост е градския център, а манастирът е в сърцето на историческата част на града.

Самоковска духовна околия е със седалище на архиерейско наместничесво в гр. Самоков и териториално съвпада с община Самоков.

На територията на духовната околия има засвидетелстван духовен християнски живот още от късната античност (IV-VI в.), а множеството християнски култови обекти потвържадават, че той не е преставал и през Средновековието. Всичко това днес създава отлични възможности за исторически и религиозен туризъм, още повече, че част от обектите са и в непосредствена близост до град Самоков, като често са съчетани и с други обекти на туризма, като курортния комплекс "Боровец" или актуалните за целогодишен разнообразен туризъм в последните години села Говедарци, Маджаре и Мала църква.

Някои от по- забележителните обекти в околностите са:

Бельовата черква

Бельова черква или "Рождество Богородично" се намира на около 2 километра южно от гр. Самоков, от ляво на шосето за курорта Боровец.

Църквата по-рано е носила името "Успение Богородично", но след възстановяването й през 1866 г., променили името й. Археологическите проучвания сочат, че съществуването на Бельова черква може да се разглежда на три етапа. Първият се отнася към късната античност (V-VI в.). През Средновековието (XII-XIII в.) храмът е реконструиран и възобновен най-вероятно като гробищен храм, а днес той е ограден от ограда, подобно на манастирските комплекси и е наречен "Манастир Рождество Богородично".

Фиг. 115. Бельовата черква "Рождество Богородично"

Църквата Св. св. апостоли Петър и Павел, с. Мала църква

Средновековната църква "Св. св. Петър и Павел" се намира в  гробището на село Мала църква. По време на турското робство е била заровена в земята. През вековното си съществуване храмът е претърпял доста промени, преизграден е през XIX в., тогава е и бил преизписан наново. С нищо незабележимата селска църква става известна на науката едва през 1940 г., когато поради повреда на покрива парчета от варовата мазилка се откъртват и отдолу се показват стари ценни стенописи. Църквата е посетена и изследвана от проф. Васил Захариев, за което той изнася доклад и публикува научно съобщение (Захариев 1964: 141-149). След няколко години сградата отново запустява, а мазилката заедно със стенописите се рушат. През 1966 г. е извършено пълно и щателно проучване, направени са сондажи от художниците-реставратори Л. Койнова и З. Баров, вследствие на което са разкрити голяма част от старите стенописи, показващи интересни факти от историята на средновековния храм. След тези сондажи стените са отново замазани, и така до днес, в очакване на пълната реставрация и експониране.

Фиг. 116. Църквата "Св. св. Апостоли Петър и Павел" в с. Мала Църква

Базилика при Шишманово кале, с. Доспей

Крепостта "Шишманово кале" се намира на около 1,5 км югоизточно от село Доспей, в подножието на Шишманов рид, на левия бряг на р. Бели Искър, вдясно от пътя за с. Мала църква и с. Говедарци.

През последните няколко години там се провеждат археологически проучвания, но в основата на всички фолклорни и книжовни разкази за калето, е легендата за последните битки на Иван Шишман с турците, за това, че именно тук е гробът на царя: "В разгорелия се бой му била отрязана главата, но тъй като бил с изключително здраво телосложение, продължил да се движи напред още няколко метра, като размахвал меча...". Въпросът за научната достоверност на тези твърдения е открит и дискусионен, но ако за легендарните сведения учените хранят съмнения, то археологическата наука вече е категорична, че "Шишманово кале” е средновековният Самоков - значителен български град от периода ХІІ-ХІV в.

Фиг. 117. Базиликата на Шишманово кале

Като подобни обекти с възможност за включване в тематичен туристически маршрут, могат да бъдат изброени и църквата "Св. Никола" в с. Марица, църквата "Св. Петка" в с. Белчин, църквата в крепостта "Св. Спас" в с. Белчин, Говедарския манастир "Св. Георги", Говедарския манастир "Св. Троица - аязмото", Ковачевския манастир "Св. Георги", Поповянския манастир "Свети Георги", Шишмановския манастир "Успение Богородично" и т.н.

Добри възможности за разходки и пикници дават и поречията на двете реки Черни и Бели Искър. А в близките селца Говедарци, Мала Църква и Маджаре изобилства с къщи за гости, приютяващи скиори през зимата и любители на селския туризъм през лятото.

Един възможен маршрут за уикенда би могъл да бъде:

Първи ден: Девически манастир "Покров Богородичен", гр. Самоков, Бельова черква "Рождество богородично" на 2 км от Самоков в посока Боровец, КК "Боровец", резиденция "Царска Бистрица".

Втори ден: КК "Боровец" - х. "Ястребец" с лифт, преход х. "Ястребец" - Мусаленски езера, и обратно. За напредналите, прехода може да бъде удължен и с трудния участък Мусаленски езера-Връх Мусала.

Друг възможен еднодневен тематичен маршрут, би могъл да бъде:

Манастир "Покров Богородичен", гр. Самоков, църквата "Св. св. апостоли Петър и Павел" в с. Мала Църква, разходка по реката в село Говедарци, параклис "Св. Георги" над с. Маджаре.

В Атлас - Приложение 8, фиг. 8.3, е представена схема на близките обекти и възможните туристически маршрути.

Всъщност възможните комбинации от забележителности, атракции и туристически дейности в района са неограничени (фиг. 117).

Мусаленски езера

х. Ястребец

Лифт

Фиг. 118. Туристически възможности в Рила

Рила притежава отлични възможности за туризъм, алпинизъм и зимни спортове, с добре изградена инфраструктура и забележителна природна среда, а малките околни селца са запазили бита и уюта на Възраждането, като всичко това приближава все повече гр. Самоков към реализиране на инвестиционната програма "Супер Самоков" с хоризонт 2030 г., целяща да превърне града във водещ туристически център на Балканите.

3.2.3.2. Оценка и генериране на стратегия за развитие

Събраната информация за Самоковския манастир е систематизирана и оценена в Таблица 6.

Табл. 6. Бални оценки по показатели и критерии

Обектът може да бъде причислен към І-ва категория (25-30 точки) - Обекти с отлични туристически възможности.

Разгледаните показатели и критерии ще бъдат интерпретирани като компоненти на предложения хибриден модел за формулиране на стратегия за стопанисване и развитие, базиран на инструмента за стратегическо планиране SWAT.

Табл. 7. Матрица за генериране на възможни стратегии за развитие на Самоковския манастир

© Веселин Рангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.08.2016
Веселин Рангелов. Пространствена и функционална организация на манастирските дворове в България. Варна: LiterNet, 2016.