ТРЕТА ГЛАВА

ОЦЕНКА НА ХАРАКТЕРНИ ОБЕКТИ С ЦЕЛ ФОРМУЛИРАНЕТО НА СТРАТЕГИИ ЗА СТОПАНИСВАНЕ И РАЗВИТИЕ СЪОБРАЗНО ПРЕДЛОЖЕНИЯ МОДЕЛ

Веселин Рангелов

web | Пространствена и функционална...

3.1. Подбор на примерни обекти за оценка

Необходимо е да бъде направено уточнението, че предложеният модел може да бъде приложен за който и да е православен манастирски комплекс у нас или в чужбина.

* * *

При подбора на обекти стремежът бе те да са типични и характерни за България, без да са преекспонирани.

Предварителните наблюдения дадоха възможност за определяне на ограничен брой "типични" обекти, предимно такива, които имат автетнична архитектура, богата история, възможности за рекреация с впечатляваща природна среда и организирани дворни пространства със съществено участие в общото композиционно решение на манастирския комплекс.

Критериите за подбор бяха:

- Манастирите да бъдат действащи.

- Да притежават типичния характер на епохата, в която са изградени.

- Да не са сред най-популярните туристически обекти, които са се наложили с годините като значителни обекти на рекреацията и в тяхното поддържане се влагат значителни инвестиции.

- Да представляват представителна извадка поне за дадена епархия.

От проведените предварителни анализи бе установено, че манастирските комплекси в Югозападен регион и по-специално Софийска епархия са най-многобройни, като една голяма част от тях са концентрирани около София, която в миналото, не случайно, е била наричана "Мала Света гора". Именно значителният дял съобразно общия брой (предполагащ представителност), както и близостта им до столицата, насочиха избора към тази епархия. Невъзможността за включване на голям брой обекти в настоящия монографичен труд сведе избора до три типични обекта. В бъдеще той би могъл да бъде развит и обогатен с конкретни оценки и анализи на обекти и от останалите 5 региона в България до едно по-мащабно и завършено изследване.

По-голямата част от манастирите в Югозападния регион са от планински тип, но и тук има изключения. Чепинският манастир "Свети три светители" е един от малкото манастири, разположени в равнините на България. Намира се близо до тракийска надгробна могила, известна като "Голема могила", и на около 1 500 метра от бившето село Чепинци, сега квартал на София.

Историческият анализ показа, че манастирите в този регион възникват най-често в късното Средновековие и по време на османското владичество и Възраждането като реакция на робството и стремежа на българина да запази своя самобитен дух.

Като типични примери за манастироустройството в Софийската епархия ще бъдат разгледани следните манастирски комплекси:

. Осеновлашки манастир "Св. Богородица" (7-те престола), XIV в., с. Осеновлак, Софийска епархия, Софийска духовна околия.

. Германски манастир "Св. Иван Рилски", Х в., с. Герман, Софийска епархия, Софийска духовна околия.

. Самоковски метох "Покров Богородичен", XIII в., гр. Самоков, Софийска епархия, Самоковска духовна околия.

© Веселин Рангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.08.2016
Веселин Рангелов. Пространствена и функционална организация на манастирските дворове в България. Варна: LiterNet, 2016.