ВТОРА ГЛАВА

МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕКРЕАЦИОННИЯ ПОТЕНЦИАЛ И ФОРМУЛИРАНЕ НА СТРАТЕГИИ ЗА СТОПАНИСВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРСКИ КОМПЛЕКСИ

Веселин Рангелов

web | Пространствена и функционална...

2.4. Същност на модела за оценка на стратегии

Моделът се базира на т.нар. SWOT-матрица като компонентите в нея се подменят с формулираните в точка 2.1.1. показатели и критерии за пространствена организация и възможности за рекреация в манастирските дворове. Тази матрица се адаптира за нуждите на настоящия труд, като по този начин се създава възможност за формулиране на своеобразен модел за изготвяне на бизнес-планове или стратегии (концепции) за стопанисване и развитие на манастирските дворове.

І. Потенциални, силни страни (Strengths)

- пропорции и размери:

Наличие на отлични или добри пропорции на дворното пространство.

- обособеност:

Висока степен на ограждане (от затворен или полузатворен тип).

- автентичност:

Автентична архитектура, характерни градински елементи, липса или наличие на незначителни положителни съвременни интервенции.

- растителност:

Наличие на дървесна, храстова и цветна растителност.

- поддържане:

Висока интензивност на поддържане на дворните пространства.

- туристически потенциал:

Богата история, музейна експозиция, посетителски център.

- достъпност:

Добре изградени пешеходна и транспортна инфраструктура.

- обезпеченост:

Наличие на сграден фонд и надземни съоръжения в помощ на рекреацията.

- други компонентни предимства:

* манастирът е добре познат и предпочитан от туристите

* материалната база е добре поддържана

* генериране на адекватни финансови ресурси, даващи възможност на настоятелството да финансира дейността си и целите, заложени в нейния стратегически план

* способност на обекта да се изолира от натиска на конкурентната среда.

ІІ. Слаби страни (Weaknesses)

- пропорции и размери:

Преоразмерени пространства или незадоволителни пропорции.

- обособеност:

Полуотворени или отворени комплекси с ниска степен на ограденост и липса на ясен пространствен контур.

- автентичност:

Обекти, изградени или възстановени през XX в. със съвременни материали и архитектура, без връзка с оригиналния облик на комплекса.

- растителност:

Липсващи насаждения или наличие на такива със случаен произход.

- поддържане:

Липса на поддържане на зелените площи или наличие на такова с екстензивен характер.

- туристически потенциал:

Манастири без забележителна история или такива от най-новото време.

- достъпност:

Манастири с липсваща пешеходна и автомобилна инфраструктура и силно затруднен достъп.

- обезпеченост:

Липса на подходящ сграден фонд и съоръжения в помощ на рекреацията.

- други компонентни недостатъци:

* липса на ключови умения и компетенции на настоятелството по отношение на туризма

* отдалеченост от населени места и туристически маршрути

* лошо поддържана материална база

* ниска рентабилност - средствата, които настоятелството изразходва, се връщат с много малка добавена стойност

* липса на ясна стратегическа дейност - не са формулирани конкретни цели

* слаби маркетингови умения в настоятелството

* недостиг на финансови средства за реализирането на наличен стратегически план.

ІІІ. Благоприятни възможности (Opportunities)

- възможност за обслужване на нова група потребители:

Освен поклонници, манастирите днес се посещават и от обикновени туристи, любители на историята или просто желаещи да посетят нови забележителни места. Целта е да бъде оценена възможността на конкретния обект за привличане на нови групи потребители.

- възможност за навлизане на нови пазари и пазарни сегменти:

Интересът на нови групи потребители дава възможност за навлизане в нови пазарни сегменти като туризма. Необходимо е да бъде оценена възможността при всеки конкретен обект за навлизане на нови пазари и пазарни сегменти.

- възможност за диференциация на дейността в свързани продукти

Характерът на манастирските комплекси позволява съвместяването на основната им дейност - религиозната, с допълнителна, каквато е туризмът, без те да се конфронтират. Нещо повече - макар и напълно самостоятелни, двете функции са в "симбиоза" и допълвайки се, изграждат цялостен завършен продукт.

- възможност за придвижване към по-добра стратегическа група обекти от гледна точка на промените в средата (придвижване към нови пазари):

Променените социално-икономически условия и най-вече културната революция от втората половина на ХХ в. налагат търсенето на нови пътища за развитие на манастирските комплекси. Оцеляването и устойчивото развитие на тези обекти до голяма степен е свързано и с търсене на нови възможности, каквито предлага туристическият пазар.

- бърз пазарен растеж:

В периоди на икономически подем туристическата индустрия разцъфтява за разлика от религиозната дейност, която запазва относително равномерен ритъм. Равномерното разпределение на манастирските комплекси, извън чисто туристическите региони, е добър потенциал за бързо завоюване на нетипични пазарни ниши, каквато е туризмът в малките населени места и принципно извън курортните селища. Включването на манастирските комплекси в туристически маршрути създава възможности за развитие както за тях, така и за близките им населени места.

- възможност за вертикална интеграция:

Спецификата на манастирските комплекси дава възможност за коопериране с научно-изследователски институти, музейни и експозиционни мрежи и туристически организации.

ІV. Потенциални външни заплахи (Threats)

- бавен пазарен растеж:

В периоди на икономически подем туристическата индустрия процъфтява, но спецификата на манастирските комплекси предполага забавен пазарен растеж, който в трудни за икономиката моменти ще забавя цялостния им ритъм на развитие, а за обектите, запазили чисто религиозно предназначение, в годините на изявен отлив от религията, би могъл да бъде пагубен.

- наличие на заместители:

Туристическият пазар е устроен така, че да предлага алтернативи, а България определено дава възможност за това. Освен богатото културно-историческо наследство, част от което са и манастирските комплекси, страната ни разполага и с отлични природни дадености и забележителности. Дори и да се спрем само в сегмента "Културен туризъм", богатата ни история и археологията в последните години осигуриха достатъчно конкурентни обекти, които привличат вниманието не само на българските, но и на чуждестранните туристи.

- стремеж за навлизане на нови конкуренти:

Наличието на алтернативи и заместители, създава и конкуренция, която успява да отклони част от потенциалните потребители.

- нарастване влиянието на туроператорите върху обектите:

В стремежа си да предлагат конкурентна услуга част от туристическите оператори, заобикаляйки Закона за културното наследство, подтикват манастирските настоятелства към реорганизации и преустройства на средата, отговарящи на моментните туристически нужди, без да си дават сметка, че това води до загуба на автентичност и непоправими щети в облика на манастирските комплекси, а в по-дългосрочен план и до отлив на посетители.

- неблагоприятни демографски промени:

В последните години у нас те се изразяват в активна промяна на съотношението на етническите групи и по-специално демографския срив, водещ до осезаемо намаляване на гражданите с христянско самосъзнание, и то не в полза на религиозно неангажирани, а на изповядващи конкурентни религии, които изключват възможността за посещение на християнски храмове, под каквато и да е форма.

- промяна в потребностите и вкусовете на потребителите:

Подмяната на поколенията и прекалено дълго продължилия преход, със значително закъсняла образователна реформа, доведоха до занижен интерес към религията и историята в активното днес поколение. За годините на прехода едно от малкото неща, претърпели сериозна промяна, е ценностната система. Днес, за съжаление, все по-често констатираме липса на интерес към българските национални ценности, а оцеляването на българските манастирски комплекси е истинско предизвикателство.

- неблагоприятна обществена нагласа към църковния клир:

Разколът в българската православна църква, както и нестихващите скандали от всякакво естество от последните години, в които бяха замесени и имената на висши духовници и игумени на водещи български манастири като Рилския, Троянския, Бачковския и др., безспорно оказват изключително негативно влияние върху имиджа и посещаемостта на тези обекти.

- неблагоприятна държавна политика:

Тя би могла да се изрази в ненужно рестриктивна нормативна уредба по отношение на устройствените мероприятия, от една страна, и същевременно незаинтересоваността и фриволното отношение на държавата към ползвателя в лицето на Светия синод. Именно тези завишени рестрикции и липсата на механизъм, който да задължава настоятелството да се грижи за комплекса адекватно, водят до прекомерна експлоатация без поддръжка на материалната база и активите.

© Веселин Рангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.08.2016
Веселин Рангелов. Пространствена и функционална организация на манастирските дворове в България. Варна: LiterNet, 2016.