ВТОРА ГЛАВА

МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕКРЕАЦИОННИЯ ПОТЕНЦИАЛ И ФОРМУЛИРАНЕ НА СТРАТЕГИИ ЗА СТОПАНИСВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРСКИ КОМПЛЕКСИ

Веселин Рангелов

web | Пространствена и функционална...

2.3. Компоненти на модела

2.3.1. Дефиниране на общовалидни показатели и критерии за оценка на пространствената организация и възможностите за рекреация в манастирските дворове

Целта е да бъдат дефинирани общовалидни показатели и критерии по основни пунктове, имащи отношение както към пространствената организация, така и към рекреацията като основна възможност за устойчиво развитие в манастирските дворове, които ще изградят скелета на SWAT-матрицата за всеки конкретен обект, и същевременно ще позволят формулирането на относително точни бални оценки, с които обектите ще бъдат оценени по съответни пунктове. Комплексната оценка е инструмент, който ще позволи поддържането на рейтингова класация, варираща при всяка промяна на основен показател и отразяваща относително точно туристическите възможностти на съответните обекти към даден момент, чрез съответни категории, което значително ще улесни участието им в туристическите пазари и същевременно ще дава ясна представа за актуалното състояние на манастирските комплекси, позволявайки да се насочим към адекватни мероприятия по тяхното стопанисване.

• Пропорции и размери

Пропорциите и размерите в българските манастирски комплекси варират в широки граници взависимост от периода на възникване, но почти винаги са умело балансирани спрямо човешкия мащаб. Преоразмерените пространства са допълнително преградени от малки архитектурни форми (параклис, кладенец, пергола и т.н.) или растителност, а малките са оптически манипулирани с надребняване на основните елементи в тях, като е търсено усещане за по-голямо пространство.

Почти във всички манастирски комплекси е осигурен оптимален вертикален зрителен ъгъл от ~ 27-30^о, което улеснява възприемането на пространството. Ограничената етажност в преобладаващата част от манастирските комплекси (1-3 етажа) не натоварва допълнително зрителното поле и осигурява зрителен комфорт на наблюдателя.

Както бе споменато, добрите дворни пропорции зависят не само от броя и разположението на отделните елементи, но и от тяхната големина. Струпецкият манастир е пример за дисбаланс в габаритите на отделните елементи, които, макар и правилно групирани, са оформили неясен пространствен контур (фиг. 51).

Фиг. 51. Струпецки манастир

Макар и с елемент на субективност, предлагам да бъдат обособени четири групи обекти, според пространствената организация, със съответни бални оценки:

• Комплекси с отлични пропорции на дворното пространство (златно сечение)

Оценка: 3

• Комплекси с добри пропорции на дворното пространство (1:2, 1:3)

Оценка: 2

• Комплекси със задоволителни пропорции на дворното пространство (преоразмерени или умалени пространства)

Оценка: 1

• Комплекси с незадоволителни пропорции на дворното пространство (липса на ясна взаимовръзка между отделните елементи в двора)

Оценка: 0

• Обособеност (степен на огражданe)

Взависимост от застройката и начина на ограждане на манастирския двор от архитектурните обеми, можем да дефинираме четири степени на обособеност:

• Затворени (с висока степен на обособеност) с ограждане от 75% до 100%. Това са обекти, чиито дворове изцяло са обградени от архитектурни обеми със сключено застрояване. Те се срещат относително често у нас. Характерни са за манастирските комплекси, възникнали по време на византийското или османското владичество, като чрез фортификацията е била търсена допълнителна степен на защита. В повечето случаи архитектурните обеми изцяло доминират пространството на двора, който и днес предлага уют и висока степен на комфорт.

Оценка: 3

• Полузатворени с ограждане от 50% до 75% - при тях има изявен пространствен контур, а сградите в основната си част са със сключена застройка. Те са най-често срещаните у нас. Обикновено, незастроените части са оградени с висок стабилен зид, а архитектурата до голяма степен влияе върху облика на дворното пространство.

Оценка: 2

• Полуотворени с ограждане от 25% до 50% - това са обекти, при които има наченки на пространствен контур, а ограждащите архитектурни обекти са със сключено застрояване или взаимовръзка помежду им.

Оценка: 1

• Отворени с ограждане до 25% - това са обекти, при които липсва ясен пространствен контур, а архитектурните обеми са разположени на случаен принцип, без изявена взаимовръзка помежду им. Този модел е характерен за преходни исторически периоди, при които се чувства сериозен упадък на манастиростроенето (примерно ХХ в.).

Оценка: 0

• автентичност (автентична архитектура, характерни градински елементи)

Повечето манастирски комплекси, запазени до днес, са дело на зрялото Възраждане (XIX в.), като голяма част от тях са възстановки на по-стари опожарени или разрушени манастири. Манастири са изграждани и през XX в., дори и днес, но тъй като този период на манастиростроене не е допринесъл с нищо към вече утвърдените пространствени схеми, а архитектурата е повече от скромна, не бихме могли да говорим за автентичен облик.

В най-общи линии, бихме могли да разделим известните днес манастирски комплекси в следните групи:

• Изцяло автентични обекти, изградени или възстановени по стари контури и пространствени схеми до края на Възраждането.

Оценка: 3

• Автентични обекти с незначителни съвременни интервенции и инфраструктура.

Оценка: 2

• Възстановки извършени през XX в. по стари контури и пространствени схеми, но със съвременни материали и занижен художествен облик в архитектурно отношение.

Оценка: 1

• Съвременни обекти, изградени след края на Възраждането (XX и XXI в.).

Оценка: 0

• растителност в границите на манастирския двор

По отношение на растителността трудно можем да говорим за автентичност предвид на ограничената дълговечност на растителните видове. Днес, с редки изключения, дървесната растителност в манастирите рядко надхвърля 100-150 г., а храстовата и цветната растителност са почти в постоянен процес на подмяна. Но въпреки малката възраст на насажденията, можем да дефинираме понятието автентичен облик на растителността, изграден от типични за района и времето на възникване видове, макар и в по-голямата си част засадени доста по-късно.

Както вече бе споменато, преобладаващата част от запазените днес манастири са дело на Възраждането. То е и този период, в който възниква една особена връзка между миряните и близките манастири. Поклонниците, от една страна, дарявали в манастирите освен средства и предмети (много често цветя, овощни фиданки, лози и екзотични растения, донесени от гурбетчии), а от друга страна, копирали това, което виждат в манастира, и в собствените си дворове.

Именно това, както и запазените пътеписи и стенописи с изобразени манастирски дворове, ни дава възможност да си изградим представа за ролята на растителността в духовния живот на българина.

• Наличие на дървесна, храстова и цветна растителност.

Оценка: 3

• Наличие предимно на дървесна растителност.

Оценка: 2

• Наличие на насаждения със случаен произход.

Оценка: 1

• Липса на каквито и да е насаждения.

Оценка: 0

• интензивността на поддържане на насажденията

В представената по-горе класификация на манастирските комплекси според обитаването им, бе установена и пряка зависимост на подбор и поддържане на растителността в насажденията в зависимост от типа обитаване, като тази диференциация може да залегне и в модела за оценка на този показател със съответните бални оценки.

• Висока интензивност на поддържане.

Оценка: 3

• Задоволителна степен на поддържане.

Оценка: 2

• Екстензивно поддържане.

Оценка: 1

• Липса на поддържане.

Оценка: 0

• туристически потенциал на манастирските комплекси

Туристическият потенциал на един манастирски комплекс би могъл да варира в широки граници и в общи линии зависи от няколко различни аспекта.

На първо място, влияние оказва комфорта на средата, но той до голяма степен е взависимост и от разгледаните вече показатели. Съществено влияние оказват близостта до населено място и по-специално до курортно селище, етнографски комплекс, природен феномен или историческа местност, както и заобикалящата го среда и по-специално наличието на забележителни природни форми и живописен ландшафт. Най-съществено значение за туристическия потенциал на един манастир имат историята на комплекса и начинът, по който тя е съхранена и експонирана.

Съобразно метода на балните оценки бихме могли да разпределим манастирските комплекси в следните четири групи:

• Манастири с богата история, организиран посетителски център, музейна експозиция, крипта и достъпен архив.

Оценка: 3

• Манастири с богата история, без подходяща експозиция.

Оценка: 2

• Манастири без забележителна история

Оценка: 1

• Манастири от най-новото време

Оценка: 0

Към така формулираните оценки в тази категория предлагам да бъдат добавени допълнителни точки при наличието на всяко от следващите обстоятелства:

• Близост до курортно селище, етнографски комплекс или историческа местност: +3

• Близост до природни феномени и забележителна природна среда: +2

• Участие в туристически маршрут или екопътека: +1

• достъпност (транспортни и пешеходни комуникации)

По отношение достъпността на манастирските дворове влияние оказва, от една страна, отдалечеността от населено място, а от друга, наличието или липсата на изградена пешеходна или автомобилна инфраструктура.

Както вече бе споменато, основната част от българските манастирски комплекси са строени в трудно достъпни планински местности, като в планината е търсена защита от най-общ характер: от една страна, от набезите на грабители и разрушители, а от друга, от изкушенията на заобикалящия свят.

Днес научно-техническият прогрес е направил повечето от тези обекти достъпни и само малка част са запазили идеята за отшелничеството жива.

Подобряването на комуникациите и инфраструктурата дава възможност на манастирските комплекси да се адаптират значително по-лесно към променените условия, създавайки достъпност за по-широк кръг посетители, а оттам и възможност за устойчивото им развитие с добавяне на допълнителна функция като туризъм.

Положителен пример в тази посока е завършеният през юли 2013 г. проект на Столична Община за така наречената "Мала Света Гора", който предвижда, цялостно обновяване и доизграждане на инфраструктурата към околните на София манастири в рамките на 6 милиона лева. Предвижда се тези средства да бъдат достатъчни за изграждането на пътища, паркинги, пътеки и обзавеждането им с паркова мебел, като целта е тези обекти да станат привлекателни за ежеседмичния отдих на столичани и гостите на града. Същевременно проектът за този туристически маршрут бе от съществено значение за кандидатурата на София за културна столица на Европа през 2019 г. със своите религиозни, исторически и природни забележителности, и въпреки че столицата не спечели, това от своя страна ще осигури допълнителни средства от втория програмен период по ОПРР (2014-2020 г.) за реставриране, консервиране и социализиране на манастирските комплекси край София.

От изложеното дотук по отношение достъпността е логично да не диференцираме манастирските комплекси по отдалеченост от населеното място, тъй като близостта или отдалечеността не определят един манастир като по-малко предпочитан и посещаван, а по-скоро го правят обект на различен тип туризъм според времетраенето (краткотраен, седмичен, дългосрочен, годишен и т.н.).

Диференциация по отношение на достъпността, по скоро би трябвало да бъде направена по отношение на инфраструктурата, която я осъществява. В този аспект могат да бъдат обособени следните групи със съответни бални оценки:

• Манастири с изградена и добре поддържана транспортна инфраструктура. Пешеходен и автомобилен достъп, велоалея или с пешеходен изохрон до 500 м от спирка на градски или междуградски транспорт.

Оценка: 3

• Манастири с изградена пешеходна и автомобилна инфраструктура.

Оценка: 2

• Манастири с неподдържана пешеходна и автомобилна инфраструктура и затруднен достъп.

Оценка: 1

• Манастири без изграждана пешеходна и автомобилна инфраструктура и значително затруднен достъп.

Оценка: 0

• обезпеченост (сграден фонд и съоръжения като потенциал за рекреация).

Заедно с качествената инфраструктура от особено значение за развитието на туризъм в българските манастирски комплекси е и обезпечеността им с подходящ сграден фонд, и най-вече възможностите за хранене и настаняване близо или в границите на съответния комплекс. Това проличава още в ранното Възраждане, когато към манастирите започват да се пристрояват гостоприемници, а по-късно и самостоятелни поклоннически дворове, разполагащи с всички удобства за настаняване на пропътувалите значителни разстояния миряни. И въпреки че за туризъм, такъв какъвто го познаваме днес, в световен мащаб се говори от началото на XІХ в., можем да кажем, че наченки на религиозен туризъм у нас има от ХV в.

Днес голяма част от тези поклоннически дворове функционират, създавайки, макар и скромни условия за настаняване в рамките на манастирския комплекс. В други манастири, след отлива от монашеството, килиите са пригодени за настаняване на поклонници (Клисурски манастир, Араповски манастир, Килифаревски манастир и т.н.), а в трети - гостоприемници и хостели се изграждат в близост до манастира (Осеновлашки манастир, Рилски манастир, Бачковски манастир, Черепишки манастир и др.).

Взависимост от обезпечеността със сгради и съоръжения, създаващи възможност за туризъм, можем да групираме манастирските комплекси в следните категории:

• Манастири с изграден и действащ поклоннически двор, гостоприемница и магерница.

Оценка: 3

• Манастири с пригодени за нуждите на туризма бивши монашески килии.

Оценка: 2

• Комплекси с възможности за настаняване в близост до манастира.

Оценка: 1

• Комплекси без възможности за настаняване.

Оценка: 0

• Съвременни негативни интервенции

Съвременните интервенции в най-общи линии се изразяват в дейности по адаптирането на съответния комплекс към съвременния бит.

Консервацията, реставрацията и социализацията на културните ценности е системен процес, който цели предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието на комплексите, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им. Нерядко обаче сме свидетели на интервенции, нарушаващи грубо естетиката на средата и безвъзвратно унищожаващи автентичния облик на обектите.

Според степента и характера на намесата, можем да групираме манастирските комплекси в следните категории:

• Комплекси с липса на съвременни интервенции

Оценка: 3

• Комплекси с незначителни намеси в пространствената организация, материалите и градинското обзавеждане, съобразени с характера на комплекса и времето на възникване.

Оценка: 2

• Комплекси с намеси в пространствената организация, материалите и градинското обзавеждане, несъобразени с характера на комплекса и времето на възникване.

Оценка: 1

• Комплекси с груба намеса в пространствената организация, материалите и градинското обзавеждане, несъответстващи на характера на комплекса и времето на възникване.

Оценка: 0

Както се вижда оценката при предложения модел е комплексна и зависи от разнообразни показатели и критерии. Максималната оценка, която може да генерира един манастирски комплекс е 30 т.

2.3.2. Категоризация на манастирските комплекси по туристическа пригодност

Формулираните по-горе бални оценки по критерии и показатели, както и разгледаните по-нататък примерни обекти показват, че може да бъде формулирана следната категоризация на обектите по туристическа пригодност:

• І-ва категория (25-30 точки): обекти с отлични туристически възможности.

• ІІ-ра категория (20-25 точки): обекти с много добри туристически възможности.

• ІІІ-та категория (15-20 точки): Обекти с добри туристически възможности.

• ІV- та категория (10-15 точки): Обекти със задоволителни туристически възможности.

• V-та категория (под 10 точки): Обекти с незадоволителни туристически възможности.

Тази категоризация е условна и отразява моментното състояние на комплекса от фактори, като лесно се актуализира, варирайки в положителна или отрицателна посока при промяна в състоянието на отделните компоненти.

Анализът по отделни бални оценки дава много добра представа за отделните параметри на манастирския двор, но комплексната оценка би могла да бъде ползвана само като бегъл ориентир за състоянието на обекта и не би могла да служи като съпоставка на отделни комплекси. Именно поради това, като допълнително пояснение, и с цел практическа приложимост, резултатът е интегриран с инструмента за стратегическо планиране: SWAT, който разкрива допълнителни аспекти в оценката на рекреационния потенциал на манастирските комплекси и дава насоки за неговото развитие, генерирайки стратегии за стопанисване и управление на тези обекти.

2.3.4. SWOT-матрицата като част от стратегическото планиране

SWOT е широко популярен метод за стратегическо планиране, разработен от Алберт Хъмфри през 70-те години на XX в. Той разглежда четири фактора (фиг. 52), които идентифицират проекта, продукта или организацията, към които са приложени, обединени в матрица (Humphrey 2005).

Фиг. 52. SWOT матрица

Когато тази матрица бъде запълнена, се прави списък с предложения, част от които се превръщат в стратегически цели. Различните стратегически ориентирани SWOT-страни имат различно въздействие върху организацията.

SWOT-матрицата е важен инструмент за управлението, който съчетава вътрешната сила/слабост на анализирания обект с външните заплахи/благоприятни възможности и на тази основа се дефинират възможни стратегии. Взимат се конкретни силни страни в анализирания обект и благоприятни възможности и се търсят допустимите стратегии.

Трябва да е ясно кои силни страни и кои благоприятни възможности ще бъдат използвани. Когато обединяваме SO трябва да търсим специфични стратегически насоки, не да използваме общи стратегии - тези стратегии не ни дават специфична насока.

Фиг. 53. SWОT-матрицата като механизъм за генериране на стратегии

SWOT матрицата генерира алтернативни стратегии, а не избира или определя коя е най-добрата от тях. Най-общо казано в полетата на фиг. 53 има няколко насоки:

- поле 1: стратегии на използване и засилване на S (силните страни) и O (възможностите)

- поле 2: използваме О (възможностите), за да минимилизираме W (слабите страни)

- поле 3: използваме S (силните страни), за да избегнем T (заплахите от средата)

- поле 4: намаляваме W (слабите страни) и се опитваме да избегнем Т (опасностите)

© Веселин Рангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.08.2016
Веселин Рангелов. Пространствена и функционална организация на манастирските дворове в България. Варна: LiterNet, 2016.