ВТОРА ГЛАВА

МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕКРЕАЦИОННИЯ ПОТЕНЦИАЛ И ФОРМУЛИРАНЕ НА СТРАТЕГИИ ЗА СТОПАНИСВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРСКИ КОМПЛЕКСИ

Веселин Рангелов

web | Пространствена и функционална...

2.1. Теоретични предпоставки за оценка на манастирските комплекси

Както посочва Троева (1984) във своята дисертация "Оценката на ландшафта се състои в преценка за положителните и отрицателните качества на компонентите му при условия, определени от главната цел на проучването, които, сумирани, отразяват общото състояние на ландшафта на проучваната територия."

Конкретно за оценка на манастирските комплекси, ще бъдат използвани специфични показатели, но методиките за оценка на ландшафта в голяма степен са приложими и тук, поради което ще разгледаме някой теоретични предпоставки за тяхното приложение.

2.1.1. Теоретични предпоставки за визуална оценка

У нас най-често се използват критериите за естетическа оценка на природната среда, разработени от Булев (1977). Като единица оценявана площ той използва квадрат с дължина на страната, зависеща от мащаба на графичния материал. За всеки един от квадратните участъци се определя бална оценка, взависимост от присъствието или отсъствието в неговия обсег на различни ландшафтни елементи (горски насаждения, реки, скални масиви, земеделски площи, шосета, архитектурни комплекси, далекопроводи и т.н.). Същите критерии използва и Безлова (1989), като ги допълва и прилага на локално ниво за целите на своята разработка. Тя оценява териториите по следните показатели: раздвиженост на релефа, мозаичност на растителната покривка, инженерна мрежа, наличие на природни феномени, защитени природни обекти и територии, и пространствено-зрителни връзки. После изчислява сумата от балните оценки в проценти от максимално възможната стойност и накрая групира териториите както следва: с високи естетически качества (76-100 %), с добри естетически качества (51-75 %), със задоволителни естетически качества (26-50 %), с незадоволителни естетически качества (под 25 %).

Както посочва Галев (2003) в своята дисертация: "може да се каже, че определянето на естетическата ценност на ландшафта е много сложен процес, включващ описание, анализ и оценка, изразяваща се в групиране на териториални единици по определен набор от критерии, свързани предимно със сетивни усещания. Експериментите, обобщенията и теориите по отношение на визуалната оценка на ландшафтите все още не са достигнали нужната универсалност на теоретичното познание, за да се състави общоприета схема, по която да се извършва самото оценяване". Това важи в пълна сила и за оценката на манастирските комплекси.

2.1.2. Теоретични предпоставки за функционална оценка

Този аспект е разглеждан много по-често и по-задълбочено, тъй като основанията за функционална оценка винаги са конкретни и обективни за разлика от тези при естетическата. Ако се започне от най-общите постановки по този въпрос трябва да се споменат разработките на Преображенский (1975), Мухина (1973), Еврев (1978), Pigram (1983), Колева (1984), Каракашев (1988) и др.

На фона на манастирските комплекси характеристиката и оценката на геокомплексите е още по-сложна и трудна задача. "Трудността идва от това, че определени геокомплекси могат и е необходимо да се оценяват за различни видове дейности, а в оценката влизат както природни, така и икономически, социални, екологични и други показатели." (Нефедова, Смирнова, Швидченко 1973: 68-74).

Много автори, като Мухина (1973), извършват разработки, съдържащи оценка на ландшафта, и стигат до извода, че оценката на природния комплекс, включително и на релефа, е много сложен въпрос и досега няма единна и отработена методика, а съществуват редица спорни моменти в теорията и практиката.

Интерес представлява и предложената от Галев (2003) "комплексна растителна характеристика", съчетаваща функционалната и визуалната оценка до формирането на девет комплексни категории, които лесно могат да бъдат адаптирани и за оценка на манастирските комплекси. За съжаление, въпреки опростения модел и лесната интерполация и тук има доза субективизъм поради липса на ясни критерии за експертна оценка, като преценката е от общ характер по съображения на оценителя и не се базира на конкретни показатели, даващи ясна представа за визуалното и функционално съдържание на двора.

Табл. 1. Адаптирана от автора матрица за комплексна характеристика на манастирските дворове, базирана на предложената от Галев "Комплексна растителна характеристика на горските насаждения"

Базирайки се на публикации относно спецификата на рекреационната оценка, могат да се направят следните заключения:

1. У нас до момента не е изработена методика за анализиране и оценяване рекреационния потенциал на манастирските комплекси и в частност техните дворове, която да е съвместима с нормативната уредба и същевременно да е от полза при планиране на устройствени мероприятия в тези комплекси.

2. По-голямата част от разработените до момента методики не са прилагани при проектирането на конкретни рекреационни обекти, защото имат чисто теоретичен характер и разглеждат отдиха като еднородна дейност.

3. Градацията на числените стойности за балните оценки се получава по два начина: експертно или с помощта на математически анализи. Методиките за рекреационна оценка на териториите, основаващи се на такива анализи до този момент не са прилагани в проектирането.

4. Експертно установените стойности представляват абстрактни и много често субективни числа.

© Веселин Рангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.08.2016
Веселин Рангелов. Пространствена и функционална организация на манастирските дворове в България. Варна: LiterNet, 2016.