ПЪРВА ГЛАВА

ОБЗОР НА ПРОБЛЕМА. ТЕОРЕТИЧНИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ДВОРОВЕТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРСКИ КОМПЛЕКСИ

Веселин Рангелов

web | Пространствена и функционална...

1.4. Основни изводи от обзора

От литературния обзор и проведените анализи бяха формулирани следните изводи:

1. В световен мащаб устройството на християнските манастири е подчинено на две основни устройствени схеми, продиктувани от спецификата на религията и монашеското ежедневие, а именно:

• Сирийска - всички съставни звена, включително и култовите сгради, заемат периферно разположение в двора.

• Византийска - култовите сгради били разполагани в средата на двора, а по периферията - жилищните крила и стопанските помещения.

Възприетата в България византийска планировъчна схема също варира в пространствено и функционално отношение взависимост от социално-икономическите условия, а българските манастирски комплекси могат да бъдат класифицирани както следва:

• Еднопространствени (Атонски модел) - манастирите от византийското владичество и средните векове.

• Двупространствени - манастирите от Първата Българска държава и тези от периода ХVІІІ-ХІХ в., когато вследствие на извоюваните религиозни свободи отново се утвърдила двупространствената схема.

• Трипространствени - през XIX в. организацията на дворовете продължила своето бурно развитие, като окончателно била утвърдена необходимостта от обособен поклоннически двор. Това е и окончателната промяна на пространствените показатели.

2. Времето, в което е построен, който и да е манастирски комплекс в България, до голяма степен е предопределило пространствената му организация, взависимост от политическата и социално-икономическата обстановка в страната.

• В периоди на възход (Второто Българско царство, Възраждането) пространствените схеми търпят развитие.

• В периоди на упадък пространствените схеми са сбити, като се търси умерен функционализъм.

3. Голяма част от манастирските комплекси в България са строени по време на османското владичество. Манастирите са центрове, съхраняващи българския бит и култура, това до голяма степен налага фортификационен характер на тяхното устройство, и най-вече разполагането им в труднодостъпни планински местности с динамичен, пресечен терен, което от своя страна, води до устройство върху обособени тераси. Или можем да направим заключението, че периодът на възникване до голяма степен е предопределил, географското положение, а то от своя страна оказва пряко влияние върху пространствената организация, която до голяма степен е продиктувана от социално-икономическото състояние в страната, характерно за дадения период.

Планинското и предпланинско разположение до голяма степен е предопределило и техния облик по отношение на строителните материали и най-вече на растителността като съществен елемент от обемно-пространствената композиция.

4. Тъй като до края на ХІХ в. манастирите са били единствените значими обществени сгради, изграждани от най-добрите творци и майстори за времето си, въплъщаващи в себе си иновации и съвременно мислене, можем да заключим, че те са служили за модел в архитектурно и пространствено отношение за поклонниците. От тази гледна точка би могло да приемем, че те са оказали съществено влияние и върху формирането и развитието на самобитната българска архитектура и градинско изкуство, включително и по време на Възраждането.

5. Голяма част от запазените днес манастири са от епохата на зрялото Възраждане и възстановки на по-стари манастири. Тежката съдба, която те са имали по време на византийското и османското владичество, а по-късно и през годините на комунизма, до голяма степен е унищожила автентичния характер на растителността. Масовите опожарявания от кърджалии и по-късната безстопанственост по време на социализма почти напълно са унищожили вековните насаждения. За тях днес съдим от стенописи, рядко от писмени източници, и най-вече от възрожденските дворове, озеленявани по примера на манастирските.

6. Анализът показа, че начинът на обитаване на манастира до голяма степен оказва влияние и върху неговото стопанисване, като безспорно то има значение и за поддържането и облика на манастирския двор. От една страна, значение за двора има наличието или липсата на монаси, от друга, в комплексите с монаси от значение е броят им, и от трета, съществено значение има дали манастирът е мъжки, или девически, т.е. при висока степен на поддържане можем да разграничим две направления в озеленяването на манастирските комплекси:

• мъжки манастири - едроразмерна растителност и затревени или настлани с калдъръм площи.

• девически манастири - по-висок дял на цъфтящата растителност (цветя и цъфтящи храсти).

7. Манастирските комплекси у нас най-често възникват в периоди на икономически растеж, но същевременно и в сложна обстановка, като реакция на обществено-политическия живот и опора на народа за запазване на българската идентичност. Именно манастирите са центровете, в които през вековете са съхраненни българската книжовност и самосъзнание. Разбира се, манастирите като най-важни обществени сгради през вековете са среда и за останалите изкуства - живопис, архитектура и не на последно място, на градинско-парковото изкуство, така че още от най-ранни времена можем да говорим за синтез на изкуствата в българските манастирски комплекси.

8. От проведените анализи бе установено, че почти половината (44%) от манастирите в България са без монаси, а голяма част от тях (64% или 28% отнесени към общото) са и недействащи. Липсата на монаси и отливът от монашеството е съществен проблем за Българската православна църква. Това до голяма степен обяснява и окаяния вид на част от манастирските комплекси и още веднъж потвърждава необходимостта от разработването на модел за устойчиво развитие на тези комплекси в контекста на променените културни, икономически и социални условия.

9. Богатото културно-историческо наследство, съчетано с вълнуващ и неповторим ландшафт, превръщат манастирските комплекси в желана туристическа дестинация, което наред с основната им функция, без съмнение, е с изключително значение за тези обекти, създавайки условия за тяхното развитие и съхраняване на автентичността им и в бъдеще, въпреки отлива от монашеството. За съжаление, превръщането на манастирските комплекси в обекти на отдиха нерядко е съпътствано от изграждането на инфраструктура и подходящо за целта благоустройство, което обаче води до необратима загуба на автентичния характер на обекта.

Фиг. 50. Дворът на Клисурския манастир "Св. Петка" - панорамна снимка

Един от най-ярките примери за това е Клисурският манастир (фиг. 50) с асфалтираните алеи и автомобилния паркинг в самия двор на комплекса, което също налага създаването на конкретни, адекватни стратегии за развитие на всеки подобен обект.

От анализа бе установено, че манастирските комплекси в цялата страна предлагат туристически удобства, но определено тези в Северна България са превърнати в истински комплекси на отдиха и най-пълно се вписват в понятието "манастирски туризъм". Манастирите в Южна България и Софийския регион също не правят изключение, но тяхното разположение в близост до големите градове (София, Пловдив, Благоевград) ги превръща по-скоро в обекти, удобни за краткотраен отдих и пикници. От друга страна, близостта на курортни селища и включването на тези обекти в еднодневни екскурзии и туристически маршрути е по-благоприятно именно в Южна България.

© Веселин Рангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.08.2016
Веселин Рангелов. Пространствена и функционална организация на манастирските дворове в България. Варна: LiterNet, 2016.