Приложение 1:
ПРАВОСЛАВНИТЕ МАНАСТИРИ ПО СВЕТА

Веселин Рангелов

web | Атлас

Манастирът "Св. Сава" във Витлеем край Йерусалим (Monastery of Saint Savvas; MarSaba Monastery; St Sabas's Monastery; The 'lavra' of Agios Savvas)

Манастирът "Св. Сава" е един от най-старите манастири в света и най-старото до днес обитавано монашеско средище в Св. Земя.

Фиг. 1. Манастир "Св. Сава" , Витлеем

Този величествен манастир е врязан в каньоните по пътя между Йерусалим и Йерихо, във все повече превръщаща се в пустиня местност близо до Мъртво Море. Отстои на 14 километра от Витлеем (в окупираната от Израел Западна ивица) и на 6 километра от друг гръцки манастир - манастира "Св. Теодосий".

Тук, в пустинята Рува при Мъртвото море, някога св. Евтимий Велики (377-473 г.) устроил малка църквица върху развалините на Гиркановата крепост Марда. Неговият любим ученик св. Сава Освещени (439-532 г.) от Кападокия започнал отшелнически живот в една пещера срещу нея, но не след дълго (492 г.) преустроил това място в крепостен манастир. В него приели монашество и се подвизавали преподобните Талалей и Стефан Саваит.

Не минало много време и манастирът се разраснал и приютявал 4 000 монаси.

През вековете манастирът е бил център на богословска литература и поезия. В него през IX в. се подвизавали светите братя Теофан Начертани и Теодор Начертани. Два века след тях в него пребивавал св. преподобни Лазар и св. Йоан Дамаскин, който прекарал последните си години и починал в манастира.

Манастирът "Свети Сава" е бил многократно разрушаван от армии и разбойници. За последен път той бил разрушен и плячкосан през 1835 г. и пет години по-късно бил възстановен от Руското царско правителство.

Погановски манастир "Св. Йоан Богослов" Сърбия, с. Поганово, Димитровградско (Poganovo Monastery. The Monastery of St. John the Theologian at Poganovo Village near Tsaribrod in Serbia)

Манастирът "Св. Йоан Богослов" е разположен на левия бряг на живописната река Ерма, близо до гр. Димитровград (Цариброд) в Югоизточна Сърбия, недалеч от София.

А. Общ изглед

Б. Дворът на манастира

Фиг. 2. Погановски манастир "Св. Йоан Богослов"

В края на XIV в. деспот Константин Деян започнал изграждането, а след смъртта му неговата дъщеря Елена - съпруга на византийския император Мануил II Палеолог, продължила строежа на манастира, но едва през 1499 година храмът бил завършен и зографисан.

През периода юли 1879 - ноември 1920 г. манастирът е влизал в пределите на България.

Храмът е богато украсен, стенописите са разгънати на площ повече от 360 кв.м. Една от най-хубавите икони от края на XV век - известна като "двустранната икона от Поганово", е красяла храма до избухването на Втората световна война. На едната й страна е изобразена Пресвета Богородица Катафиги със св. ап. и евангелист Йоан Богослов, а на другата - Христовото чудо в Латом. Предполага се, че тя е дарена на манастира от дъщерята на деспот Константин. Преди войната светинята е била пренесена в България и днес е изложена в криптата на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София.

Манастирът "Св. Климент и Пантелеймон" ("Св. Климент Стари") на хълма Плаошник в Охрид ("Saint Kliment and Panteleimon" The Temple of Saint Kliment in Plaoshnik in Ohrid)

Според средновековното житие на свети Климент Охридски в 886 г. св. цар Борис I изпратил в Охрид светеца със задача да подготви необходимите няколко хиляди свещеници, владеещи писмения български език, за да замени един ден гръцкия език в богослужението с български.

На областния управител Домета било заповядано да изпълнява всички искания на Климент. Цар Борис I подарил на Климент и три болярски къщи в областта. Със средства на българската държава на хълма Плаошник Климент изградил манастира "Св. Пантелеймон", в който обучил до 893 г. близо три хиляди и петстотин свещеници.

Фиг. 3. Манастирът "Св. Климент и Панталеймон", Охрид

След като бил назначен за първи епископ на славянския език в Струмица, училището било поето от брат му св. Наум. Когато в 916 г. Климент починал, той бил погребан именно тук. Турците разрушили манастира и изградили над основите му известната Имарет джамия, като позволили мощите на светеца да бъдат пренесени в друга църква ("Св. Богородица Перивлепта").

Манастирът "Успение на Пресвета Богородица" в Грачаница (The Grachanica monastery (Gracanica) in Kosovo).

Сръбският манастир Грачаница е разположен в с. Грачаница, на 5 км от Прищина - административния център на Косово и Метохия, и в непосредствена близост до древния митрополитски център Липлян.

Издигнат е от св. крал Стефан Урош II Милутин (King Stefan Uros II Milutin Nemanjic of Serbia, 1253-1321, цaрувал 1282-1321) върху руините на храм, посветен на Пресвета Богородица, който пък лежал върху останките на раннохристиянска базилика от VI век. Посветен е на Успението на Божията майка.

Манастирът е последният от близо 40-те църкви и манастири, които св. крал Милутин е издигнал в Македония, Сърбия и на Света гора. Със средствата на този най-щедър ктитор от династията Неманя са издигнати и украсени Атонският манастир Хилендар, храмове и манастири в Йерусалим, Константинопол, Солун и много други.

През XIV-XV в., по време на турското робство, стотина монаси превръщат с интензивната си дейност манастира в духовен и културен център от изключително значение, но по-късно е разрушен и опустошен. Едва след Втората световна война монашеският живот е възобновен и днес в него се подвизават около 20 монахини.

Фиг. 4. Манастир "Успение на Пресвета Богородица", Грачаница

От огромния манастирски комплекс оцеляла до днес е само манастирската черква. Тя е иззидана с тухли и камък, има форма на два врязани един в друг кръста и представлява върхът на сръбската средновековна архитектура от византийски тип. Добре запазените стенописи в манастира са повлияни от византийското изкуство от т.нар. Палеологов Ренесанс и представляват най-добрите постижения от Милутиновия период.

От този период е запазено автентично православно изкуство в Земенския манастир, в Рилския манастир (Хрельовата кула), в Погановския манастир в днешна Сърбия, в скалния манастир край с. Иваново, Русенско и други, както и иконописи, преписи и миниатюри от Търновската, Несебърската и Охридската школи.

Християнско поклонничество в Косово, Град Печ (Пећ, Pec. Peje, Peja), днес в Косово, Печка патриаршия.

Фиг. 5. Катедрален храм на Печката патриарщия, гр. Печ

Град Печ е древен римски град в северозападната част на Косово, в областта Метохия.

В началото на турското робство градът носел името Ипек. От 1346 г. в него се помещавала автономна патриаршия, носеща името Ипекска патриаршия, а след смяната на името на града - Печка патриаршия. Към нея в различни периоди от време се числяли както Кюстендилската, така и Самоковската епархия, включително и Рилският манастир. Много храмове в Метохия са издигнати и украсени от дебърските майстори и резбари.

Днес глава на Печката патриаршия е сръбският патриарх. От 2008 г. Печ е в обявилата национална независимост държава Косово с преобладаващо мюсюлманско население.

Манастирът "Св. Николай" в Сокоград (Дрински), Сърбия

Манастирът "Св. Николай" се намира в югоизточната част на Шабачко-Велевска епархия, близо до границата с Босна. Той е най-новият манастир в епархията. Строежът и благоустрояването му все още не са окончателно завършени. Разположен е в изключително живописна местност в землището на разрушения през ХIХ в. Сокоград.

Фиг. 6. Манастирът "Св. Николай", Сърбия

Археологическите проучвания в района откриват следи от поселение в дълбока древност. Богатите залежи на олово и цинк осигурявали добър поминък на местното население, а дълбоките пропасти, обграждащи стените на града, го правели практически непревземаем.

По времето на Османската империя Сокоград е турски гарнизон. Освободен е едва през 1862 г. Световните сили заставили Цариград да предаде града на Сърбия под наблюдението на английския и на руския консул. Пазят се списъци с имената на 4 300 изселници, потеглили от Сокоград с 1 800 коня и най-ценния си багаж. Когато и последният човек излязъл от града, Сокоград бил взривен. Процъфтяващият някога град - с пет кули, четири джамии, странноприемници, богати оловно-цинкови мини, военни гарнизони и много други сгради - бил напълно разрушен.

През 1989 г. мястото в подножието на Сокоград било закупено за строеж на сегашния манастир, носещ името на св. Николай.

Първо бил построен храмът, а по-късно камбанарията и жилищните сгради. Храмът първоначално носи името на св. Николай Мирликийски Чудотворец, а след прославата на епископ Николай Велимирович през месец май 1989 г., той става покровител на храма и на целия манастир.

За храмов празник е избран 3 май - денят, в който са пренесени мощите на владика Николай от Америка в Лелич - родното място на светителя.

В манастирския комплекс се намира голяма сграда, носеща неговото име, която разполага с прекрасни условия за посрещане на поклонници, както и паметник на владиката, застинал в съзерцание на едноименния му манастир. Богата музейна сбирка запознава с неговия живот и пастирската му дейност, съхранява ръкописи и първи издания на негови произведения. Новоиздадени томове от негови творби заемат цели лавици в манастирската книжарница.

Манастирът "Рождество Богородично" в Арденица, Албания (Monastery of Ardenica near Berat, Albania)

Фиг. 7. Манастирът "Рождество Богородично" в Арденица, Албания

Манастирът "Рождество на Пресвета Богородица" в миналото е бил истински духовен център на Православната църква. Разположен е на важен участък от пътя Изток-Запад, известен като Via Egnatia - от Вльора и Дуръс (Драч, Дурацо) на Адриатическото крайбрежие с връзка през морето с Апенинския полуостров, та до Цариград през Охрид, Битоля, Солун. Днес той е толкова труднодостъпен, че човек едва ли би стигнал случайно до вратите му.

Манастирът "Рождество на Пресвета Богородица" близо до Бльора, Албания

Манастирът "Рождество на Пресвета Богородица" в миналото е бил истински духовен център на Православната църква. Разположен е на важен участък от пътя Изток-Запад, известен като Via Egnatia - от Вльора и Дуръс (Драч, Дурацо) на Адриатическото крайбрежие с връзка през морето с Апенинския полуостров, та до Цариград през Охрид, Битоля, Солун. Днес той е толкова труднодостъпен, че човек едва ли би стигнал случайно до вратите му.

В предисторията на манастира е имало църква, посветена на Светата Троица, която води началото си още от Х век. Самият манастир пълнокръвно съществува от ХIII-ХIV век. Главната манастирска църква е посветена на Рождество Богородично и е от 1743 година. Построена е върху основите на по-стария храм, разрушен заедно с манастира през ХVII век от земетресение и пожар. Средствата за възстановяването на манастира са събрани от видни граждани от Воскопойе (Мосхополе), търгуващи с Венеция, Австрия, Унгария и Полша. Архитектурата носи характерните белези на ХVIII век.

Главният манастирски храм ("католиконът") е изписан през 1744 г. от известните иконописци от Корча - братята Константин и Анастас Зограф.

Свето-Троицка Сергиева лавра в Сергиев Посад

Троице-Сергиевата лавра е знаменит руски манастир, разположен в центъра на град Сергиев Посад в Московска област.

Основан е от св. преподобни Сергий Радонежски, който около 1345 г. издигнал на това място малък дървен храм, посветен на Светата Троица. Поради големия духовен авторитет на св. Сергий, манастирът бързо укрепнал. Разрушен през 1408 г. от хан Едигей, той скоро бил възстановен и станал център на книжовното дело, иконописта и приложните изкуства.

През 1540-1550 обителта била превърната в мощна крепост, оградена от високи каменни стени и кули. Това й помогнало да удържи успешно полската обсада през 1608-1610 година.

През XVI в. манастирът бил вече почитан повече от останалите манастири в Московска епархия, и получил поради това през 1744 г. статус на лавра, отстъпвайки по исторически ранг единствено на Киево-Печорската лавра.

Фиг. 8. "Света Троицка лавра" - болничните палати с шатровия храм "Зосима и Саватий", трапезната църква на Св. Сергий, "Царските чертози" и др.

В средата на XVIII в. Свето-Троицката Сергиева лавра станала един от най-богатите руски манастири. От 1814 г. в нея се помещавала и Духовната академия. В Троице-Сергиевата лавра се трудили Епифаний Премъдри (Епифаний Премудрый), Пахомий Логотет (Пахомий Логофет), Максим Грек, митрополит Платон (Левшин), Павел Флоренски и други християнски просветители и учени.

В началото на XX в. Троице-Сергиевата лавра разполагала с богата сбирка от книги и ръкописи, както и с уникална колекция от високохудожествени древни предмети.

Фиг. 9. Църквата "Св. Дух"

Едни от най-забележителните постройки в лаврата са църквата "Св. Дух" (Духовская церковь) и древният Троицкий собор (от 1422 г.), изписан от св. Андрей Рубльов Иконописец, Даниил Чорни, Симон Ушаков и други майстори от XV-XVI век.

Забележителна по своите мащаби е и църквата "Успение на пресвета Богородица" (Успенский собор), изградена през 1559-1585, болничните палати с шатровия храм "Зосима и Саватий" (1635-1367), трапезна палата с църквата на св. Сергий, украсена богато с белокаменна резба (1686-1692), "Царските чертози" и други.

След Октомврийската революция Троице-Сергиевата лавра била закрита през 1920 г., манастирските сгради били предоставени на различни учреждения, които ги ползвали и за жилища.

Лаврата била върната на Руската православна църква през 1945 г., манастирският живот бил отново възобновен и тя отново станала център на духовното образование. В нея били разположени много административно-управленчески структури на Московската патриаршия, а към Академията бил създаден самобитен църковно-археологически музей.

След 1983 г. центърът на Московската патриаршия бил официално преместен в Свето-Даниловия манастир, но Троице-Сергиевата лавра запазила статуса си на главен център на монашеския живот и религиозно-възпитателна дейност.

Фиг. 10. Троицкий собор, издигнат през 1422 г. над гроба на Св. Сергий Радонежски,
на мястото на дървения храм от 1412 г., посветен на Светата Троица

Манастирът "Св. Бехнам" в Ирак, Monastery of Mar Behnam (St. Behnam’s Monastery), Also called Deir Al-Jubb (The Cistern Monastery)

Манастирът "Св. Бехнам" е една от многобройните християнски светини, намиращи се на територията на днешен Северен Ирак, на 30 километра от гр. Мосул (Mosul, Ниневия), в близост до развалините на древния Нимруд.

Фиг. 11. Манастир "Св. Бехнан" в Ирак

Според преданието манастирът е възникнал през IV век. Бил е разрушаван, обновяван и разширяван многократно. Сегашната църква и гробницата на св. Бехнам датират от ХII-ХIV век.

Поради близостта до Израел християнството прониква в областта на Междуречието още през апостолско време и намира добра почва по тези земи. Столицата Багдад, гр. Мосул, в чиято територия влиза древната Ниневия, и техните околности днес са осеяни с християнски храмове и манастири, някои от които носят имената на местни светци и мъченици за вярата.

© Веселин Рангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2016
Веселин Рангелов. Атлас. Сборник помощни материали при изучаването на българските манастирски комплекси. Варна: LiterNet, 2016.