КЪМ ПОЕЗИЯТА

web

Някога обещавах ти замъци
и обсипвах те с комплименти.
Днес досадно ти дрънкам за данъци,
за франчайзи и за патенти.

Не, не съм бил разглезен от славата
и суетата ми беше чужда.
Но от днес заебавам държавата,
тя от мен не изпитва нужда.

Ще си метна кура на рамото,
твоята я вземи под мишница
и да отпрашим отново двамата
към някоя солунска митница.

Ти - безразсъдница и безсрамница,
аз - да не говорим за мене,
и да преминем онази граница
на безглаголното ни търпение.

Нека оная, трицветната, хленчи
като смачкан априлски улук,
нека я пипат рапърът Енчев
и Румънеца - тук... и тук...

Нека оная окаяна пленница
я изнасилват смугли цигани.
Да блудстват с нея царе и мошеници
и разни плевенски лигльовци.

А когато Вазов разсърдено
ме начеше с бастуна епичен,
да му кажа със спазъм на гърлото:
"От батака съм, чичо..."