НОМЕРЪТ С КАРТАТА

Светлана Видинска

web

- Мразя числото 10! - заяви момичето на име Стефани. Тя носеше бледосиня рокля и перли, червилото й бе вишнево и дръзко. Компанията й се състоеше от две ефектни на вид момичета, полуизтегнати на канапетата, и млад мъж, хвърлящ зарове на кръгла като луна махагонова маса. Именно неговото попадение от две петици даде ход на темата.

- Дядо ми е бил убит - извиси глас Стефани, жегната от незаинтересованото мълчание - сред купища символи с числото 10. А убиецът останал неизвестен.

- Как е станало това? - запита приятелят й с все още прикован в зарчетата поглед.

- Сега сме 1952-а, нали? Значи е било преди четиридесет години. Празнували Нова година, а къщата била пълна с народ. Дядо ми - Николай, бил много богат - притежавал тютюнева фабрика, или поне това бил законният му бизнес. Тъй че устройвал страхотни приеми с какви ли не гости - от някогашни съученици до кинозвезди и министри. В случая по-специалните персони били най-добрият му приятел - сърдечен хирург, съдружникът му, една нашумяла балерина, за която се говорело, че му е любовница, и един далечен братовчед. Те отседнали в къщата няколко дни преди новогодишното парти.

- Чакай малко - обади се едно от момичетата, чиято мургава прелест се подчертаваше от пъстър шал с избродирани пауни. - Поканил е само един братовчед от цялото семейство?

- Да, но случаят е по-особен. Дядо ми изпитвал чувство на вина спрямо Виктор, така се казвал човекът. Работата е там, че когато били деца, извадил окото му по непредпазливост. Играели с лък или нещо подобно - Стефани потръпна. - До края на живота си му помагал с пари и го посрещал като същински крал в дома си, въпреки че Виктор не изглеждал особено признателен.

- А балерината наистина ли му е била любовница? - попита второто момиче - малка блондинка с блестящи лачени пантофки в наситено червено.

- Не знам. Казват, че бил доста потаен. И естествено - женен, имал малки деца. Почти през цялата вечер на Нова година жена му, моята баба Елза, стояла при тях на горния етаж - къпала ги, приспивала ги и така нататък. Предполагаемата любовница - Настася, не за първи път отсядала в къщата. Била много млада и наистина привлекателна - не някаква бледа кукличка, а екзотична красавица от Казахстан, с тъмна кожа и катраненочерна дълга коса. Виждала съм я на снимка.

- Ясно е, че съдружникът му е бил сред почетните гости, но кажи нещо повече за онзи там - хирурга, помоли младият мъж, и бутна заровете настрана. Сините му очи изпод кичур непокорна светлокестенява коса блестяха с нещо като интерес.

- О, той е бил много привързан към Николай. Изглеждал напълно съкрушен след смъртта му. Двамата се познавали от деца - мечтата им била да избягат с някой цирк. Сигурно по това време дядо ми се е научил да прави фокуси с карти, въпреки че хич не го бивало за илюзионист. Не са били някакви ефектни трикове, просто номера, с които да забавлява дамите. Винаги е държал тесте карти на бюрото си, обикновено разпиляно, защото бил страшно небрежен и неподреден човек. Е, не станали циркови артисти с приятеля му, но преуспели в живота - единият се прочул като бизнесмен, а другият като лекар, еднакво даровити.

- Как се е казвал приятелят? - полюбопитства момичето с алените пантофки.

- Почти като мен - Стефанино. Но било смешно име, доста претенциозно, и някои го наричали просто Нино.

- Имената нямат значение - обади се нетърпеливо младият мъж. - Кога най-после ще разкажеш за убийството?

- И какво общо има числото 10? - додаде първото момиче.

Лицето на Стефани придоби вглъбено изражение. Тя се замисли за минута-две, преди да продължи.

- Доколкото са ми разказвали, е станало като в роман. Новогодишното парти продължило часове - присъствали поне трийсет души. Хората непрекъснато сновели между трапезарията, където била дадена вечеря, големия салон, където сервирали традиционните напитки - греяно вино и тъй нататък, и градината, в която точно в полунощ имало шоу с фойерверки. Почти веднага забелязали, че дядо ми е в лошо настроение. На вечерята седял между жена си, която напълно игнорирал, и Настася, но докато балерината разговаряла оживено и се смеела, той почти не й продумвал. По-късно един от гостите се пошегувал, че Николай е извадил късмет, като се е обградил с най-хубавите дами на партито, а той процедил през зъби: "Късмет ли - да пиеш от една чаша с изнудвача си". Когато се оттеглили в големия салон, хванал Стефанино под ръка и съвсем определено бил чут да му шепне: "Тя става алчна, иска все повече и повече, но ще се погрижа да не получи и стотинка".

- Обзалагам се, че е говорил за Настася. Е, със сигурност е било за предпочитане да бъдеш омъжена за такъв богаташ, отколкото да се мъкнеш по приемите му с надеждата да изкопчиш диамантена гривна. Не е чудно, че балерината е искала "повече и повече" - а ако беше останал жив, може би е щяла и да постигне целта си - отбеляза момичето с пауновия шал.

- Нищо чудно - кимна Стефани - защото същата вечер Елза изглеждала доста зле. Едва изчакала да поднесат напитките и се оттеглила при децата. Лицето й - винаги порцеланово бяло и нежно, изглеждало като снежна маска, под която бушували дълбоки чувства - омраза, ревност, може би. Цялата вечер не отмествала поглед от съпруга си, но той не й обръщал никакво внимание. А, сетих се още една важна подробност. В края на вечерята, край елхата, всеки гост получил някакво дребно подаръче от домакините. В кутията на Настася имало перо от лебед, завързано с копринена панделка, на която пишело "Новата Одета". Доста ефектен подарък, като се има предвид, че мечтата на всяка балерина е да изиграе именно тази героиня от "Лебедово езеро", а на практика Николай й съобщавал, че мястото й е осигурено. Кутията на Стефанино била пълна с клоунски костюм, напомнящ за времето, когато сърцата и на двамата били отдадени на цирка. Подаръкът на Виктор се оказала картина от гръцката митология, която обаче ужасно го оскърбила, защото сред изображенията имало и един едноок Цербер. Братовчедът на дядо поаленял и захвърляйки подаръка си, излязъл в градината. Николай осъзнал грешката си и се опитал да се извини, но напразно. Но най-интересен бил подаръкът на Игор, дядовият съдружник. В кутията имало сметало, а когато той го извадил и погледнал сконфузено в очите на партньора си, чул пожеланието: "Днес си поиграй, а утре ми кажи колко прави 2+2".

- Звучи изобличаващо - забеляза младежът със заровете.

- Не знам доколко е така - проточи със съмнение Стефани. - И да е имал съмнение за злоупотреби, Николай ги е отнесъл в гроба си. Фирмата просъществувала спокойно още няколко години, но при последвалата финансова криза напълно рухнала и от някогашната фабрика не останало нищо.

- Дотук присъствахме на едно мило парти с жена, любовница, партньор, приятели и роднини. Кога най-после ще стигнем до убийството?

Стефани запали цигара. Движенията й бяха станали малко по-резки.

- Както казах, в 12 в градината е имало фойерверки. Не било обикновено шоу, а нещо грандиозно наистина. Същински дъжд от огнени светлини, много пукот, весели писъци, смях. Продължило около половин час. По някое време дядо ми отишъл за още цигари до кабинета си и известно време никой не усетил отсъствието му. Зрелището било прекалено голямо, за да гледат кой къде ходи. Шоуто приключило, но нощта била мека, така че повечето гости се застояли навън - пиели шампанско, смеели се, някои танцували на фона на празничната музика. Започнали да се разотиват едва към 3-4 часа. Горе долу по това време забелязали, че Николай го няма. Жена му Елза, която отдавна била приспала децата и се присъединила към гостите, бъбрейки ту с една групичка, ту с друга, отишла в кабинета му да го потърси. Известно време не се появила и обезпокоени, Стефанино и Игор влезли на свой ред там. Заварили ужасна картина - дядо ми, свлечен зад бюрото, бил прострелян в гърдите, а Елза, коленичила до него, го прегръщала в задъхани ридания. Когато се огледали наоколо, изпаднали в още по-голямо недоумение. Стенният часовник показвал 10 и 10, макар че наближавало пет сутринта. На бюрото освен обичайното пръснато тесте карти, имало десет стръка от растението коледна звезда, което обичайно цъфтяло на перваза на прозореца. На килима били нахвърляни десет книги. С помощта на подредени един до друг моливи била изобразена цифрата 10 и на ниската масичка, предназначени за гости. На полицата на камината били подредени десет оловни войничета. В джоба на дядовото сако имало десетолевка. А във вкочанената си ръка държал карта десетка купа с откъснато връхче. Стискал я силно, сякаш искал да опази тайната й и успял - оръжието така и не се намерило, а убийството останало неразкрито - завърши Стефани на един дъх.

Известно време приятелите й мълчаха замислено. Историята ги беше увлякла, може би против волята им. После единственият мъж в компанията проговори:

- На колко години е бил Виктор, когато станал инцидентът с лъка?

- Не знам. Мислиш ли, че... - започна Стефани. После капитулира - Честно казано, и аз се сещам най-напред за него. Каквото и да правел дядо ми, Виктор все не оставал доволен, а картината с Цербера преляла чашата. Годините озлобление се отприщили като бент и той е извършил убийството, казвайки: "Аз бях на десет, когато ме осакати - не го забравяй дори в смъртта си".

- Същинска трагедия в духа на древните гърци. Едва ли някой ще се върже на това - ухили се синеокият мъж. Той се бе изправил до прозореца, край старинната библиотечка с какви ли не джунджурии. Пресегна се към едно преспапие и замислено го завъртя между пръстите си. Във вътрешността на сферата двойка балетисти изпълняваха сложна фигура под сипещия се сняг. Балерината, прихваната от силните ръце на партньора си, бе устремила тяло в красив скок, главата й бе извита назад, устните й - полуотворени, търсещи.

- Настася... промърмори младият мъж, - какво красиво име.

- Ха, та точно тя е най-малко подозрителна, драги мой - засмя се Стефани. - Била е алчна, "искала е все повече и повече", но в крайна сметка е получила звездната си роля. И ако Николай беше жив, може би нямаше да успее да я спре, както се е заканвал. Мъжете често се заканват да обуздаят ламтежите на най-близките си същества, но лягат по гръб и размахват лапички, когато ги видят целите в дантели и с хубаво червило.

- Не забравяй, че тя го е изнудвала. Не знаем нищо за това.

- Не съм го забравила. Но за всеки изнудвач е желателно обектът на изнудване да си остане жив, нали?

- Питам се... - каза внезапно младият мъж и замълча. Леко късогледите му очи се взираха в лицето на балерината от преспапието.

- Дори ако Настася го е убила, не виждам какво общо имат десетките - обади се момичето с пантофките.

- Ами Стефанино, приятелят от детинство? - попита другата млада жена.

- Същата работа. Какво общо имат десетките?

- Може би са част от някой фокус, който двамата са научили.

- Но ако само двамата знаят за този фокус, защо ги пръска наоколо, към кого отправя послание?

- О, да! - извика младежът - фокусите. Нали е държал карта. Десетка купа - очите му блестяха. - Леко скъсана, нали така?

- Да, виждала съм тази карта в стаята на баба ми - тя пазеше всичките му вещи. Дори до последно носеше на врата си колие с буквата Н. Явно го е обичала силно.

- Ако Стефанино е убиецът, мотивът сто на сто е баба ти. Показвала си ми нейни стари фотографии. Същинска Ледена кралица с платинени коси и дълги нокти - обади се девойката с шала.

- Грешка. Ако беше така, нали щяха да се оженят все някога? А Нино никога не се е женил, нито за баба ми, нито за някой друг. С Елза си останали добри приятели - гостували си често, понякога си говорели по цели нощи, но нищо повече. С годините неговите клиники просперирали, а нейното наследство се топяло - същински обрат на съдбата.

- Остана съдружникът - заяви момичето с пудриерата. Той е имал сериозен мотив. В случай че е извършвал злоупотреби. Помни какво е казал дядо ти - ползвай сметалото днес, а утре ми кажи колко е две и две. Дал му е срок!

- И отново тези ужасни десетки. Какво означават? Десет милиона? Десет хиляди? Указват с колко точно е злоупотребил? Но това е направо нелепо - промърмори Стефани.

- Да, именно нелепо - почти извика младият мъж. Той нетърпеливо отметна кичура над челото си. - Всички тези измислени улики. Защото са такива! Единствената улика, която е реална, е картата в ръката му - само тя не е могла да бъде сложена там след смъртта му. Връхчето й е скъсано, защото някой е опитал да я издърпа, но не е успял, заради вкочанените пръсти... Това е едничката следа към убиеца, а останалите са като кула от карти, надграждани над нея. Да допуснем, че изнудвачката не е била Настася. А Елза, красивата безмилостна дама - тя е знаела всичко за тъмните афери на съпруга си. Зачудих се на израза: "Да пиеш от една чаша с изнудвача си". Николай едва ли би разкрил толкова публично интимността си с балерината. Но да споделя една чаша, едно блюдо, едно легло с жена си - това е съвсем нормално. О, да - каза младежът уверено, - също като тази миниатюрна балерина от преспапието, Елза е била в ръцете на един мъж, но е гледала в съвсем друга посока. Към верния приятел, добрия Стефанино. Или Нино, нали така? Чудя се дали това колие на врата й е било в чест на Николай? Или на неговия убиец...

- Защо си толкова сигурен, че е той?

- Но, скъпа моя, точно на Нино убитият е споделил по-рано - "Тя ме изнудва, но знам как да я спра. Няма да получи и стотинка." И приятелят се задейства светкавично - преди Николай да вземе мерки срещу жена си. Богата вдовица е за предпочитане пред прокудена съпруга. Не са се оженили, вярно, но останали заедно до смъртта си - под претекст, че са семейни приятели. А клиниките на Нино просперирали... С много, много пари. Нищо чудно, че фирмата на Елза и съдружника й рухнала. Предполагам, че наследницата на Николай е наливала пари в бизнеса на добрия стар приятел, вместо за спасяването на фамилната фабрика насред финансовата криза.

- Но какво е значението на десетките?

- Никакво. Значение има единствено десетката купа.

- Защо?

- Цифрата няма значение. А купата. Сърце. Сърдечен хирург. Николай е бил прострелян от упор, а оръжието така и не се намерило. Със сигурност е било скрито от някой, който познавал всички тайни местенца в имението. Николай отива до бюрото си за още цигари. Влиза Нино и го застрелва. Николай издъхва, но преди това от разпиляното тесте карти е сграбчил първата попаднала купа, която би уличила извършителя. Без да забележи това, Нино се връща при празнуващите. Но Елза, която "открива" тялото в 5 часа (несъмнено вече е научила за стрелбата от любовника си), вижда картата. Отчаяно се опитва да я измъкне от пръстите на съпруга си, при което къса връхчето й. Тогава й хрумва блестяща идея - да играе с десетката. Класически трик - отклоняване на вниманието, на който мъжът й, този неуспял фокусник, я е научил. Тя на момента изработва няколко фалшиви улики, насочващи към числото 10, за да се отклони вниманието от истински важният знак на картата - купата. Когато гостите влизат в стаята, я сварват да ридае до тялото на Николай, задъхана, и как няма да е - трябвало е да свърши толкова много за кратко време!

- Баба ми - съучастник в убийство? - промълви Стефани. - Не мога да повярвам.

- Всъщност кой ти е дал името? - попита синеокият мъж.

- Тя...

© Светлана Видинска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.07.2017, № 7 (212)