Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЖЕНАТА НА КАПИТАНА

Силвия Маврикова

web

-1-

- Историята е съвсем проста - каза Док и внимателно отмести капака на разклонителната кутия. Надзърна вътре предпазливо, сякаш се страхуваше, че ако се наведе по-ниско, нещо ще го захапе за лицето.

- Реми е знаел, че жена му е шавлива, и въпреки това - въпреки това - повтори той - се съгласил да я прати на Персей. - Извърна се към помощника си и направи драматична пауза. - За цели три години.

Младши механик Ярослав Богое кимна. Облечен в обемистия си защитен костюм, Док му приличаше на голяма любопитна жаба, приклекнала сред разхвърляните по земята инструменти.

- Таман се върнали - продължи той - и няколко момчета от екипажа взели да се фукат, че по време на курса са оправяли госпожата. Реми естествено се развикал, че лъжат и че ако ги пипнел, щял да им смачка топките като гроздови зърна, но според мене е знаел, че жена му е вършала по полетата на Персей.

- А тя - попита Богое. Беше третото му нощно дежурство за тази седмица; нервите му бяха изопнати като жици.

- Тя нищо - каза Док и сви рамене под костюма. - Казала му, че се държи като глупак. Заявила, че онези лъжат, после отишла право в канцеларията и подала документи за Филомена. Полетът обаче се отложи. Доколкото знам, още чака одобрение.

Известно време двамата мъже работиха мълчаливо.

- Това тук е пълна каша - изпъшка Док и тромаво се изправи. - До сутринта няма да свършим.

 

Младши механик Богое мислеше за жената на капитана.

 

-2-

Беше я видял предишното лято, в служебния ресторант на База 53А, където мина да изяде един сандвич със сирене. В ресторанта беше приятно хладно, климатиците работеха с едва доловимо свистене, а роботите разнасяха таблите с плавни движения.

На съседната маса седеше възрастен полковник, с големи, бухнали като облаци мустаци. Хранеше се бавно и надуто; от време на време изръмжаваше нещо на робота, който го обслужваше. - За мен е чест да служа, сър - вежливо отвръщаше роботът.

В дъното на залата група механици нагъваха омлети. Облечени в сиви служебни униформи с провиснали джобове, мъжете нехайно бършеха пръсти в ръкавите си. Богое се развесели, стори му се, че безукорно бялата шапка на полковника кима с възмущение, сякаш казваше "Какви прасета!"

Автоматичната врата се раздвижи и отвън нахлу струя топъл въздух. В ресторанта влезе жена без униформа - "цивилка", както ги наричаха подигравателно. Беше средна на ръст, със загорели ръце и пъргава, самоуверена походка. Носеше ниски сандали и лятна рокля без ръкави. Роклята беше от странна, прозрачна на цвят материя, която се плискаше по тялото й като вода.

Жената седна на една от свободните маси и натисна копчето за поръчки. Зачака спокойно, загледана навън към пистите. При влизането й, механиците се смушкаха един друг с многозначителни погледи. Полковникът се изпъна и нервно посегна към мустаците си.

Роботът донесе поръчката й, тя пое таблата с усмивка.

- Благодаря - каза жената.

- За мен е чест да служа, мадам - отвърна тихо роботът и през ума на Богое мина абсурдната мисъл, че машината беше искрена.

 

-3-

В ресторанта бавно се промъкна следобедът. Светлината омекна, ръбовете на предметите се заоблиха. Младши механик Богое наблюдаваше жената: тя се навеждаше напред, поднасяше вилицата към устата си и леко се отпускаше назад. С всяко движение, роклята прииждаше и се отдръпваше от тялото й, като ту оголваше, ту скриваше две добре оформени колена.

Погледът й се спря на него. Светло сиви, почти бели, очите й гледаха едновременно право в него и отвъд, сякаш виждаха нещо, което ставаше зад гърба му - нещо, което оставаше скрито за другите. Той усети, че се поти, обзе го силно желание да се обърне. Жената му кимна и след миг се изправи. Роклята оживя по тялото й, автоматичната врата се разтвори и тя потъна в топлината на лятото.

 

-4-

На следващия ден разпита колегите си за нея. Спомена роклята - тази странна, подвижна материя не му излизаше от ума. Мъжете се ухилиха и закимаха. Богое беше видял жената на капитан Реми, по прякор Кресльото. Мъжът й бе един от най-добрите пилоти на компанията - млад, способен и ужасно свадлив. Караше се с всички, дори с шефовете, а екипажите, с които летеше, го ненавиждаха.

Жена му беше ентомолог. - Събира бръмбари - махна с ръка един от механиците.

Беше особена жена - съвсем различна от другите капитански съпруги. Повечето се наливаха с коктейли в разни тузарски частни клубове, докато отегчено чакаха мъжете им да се завърнат от поредния полет. По-активните се отдаваха на благотворителност или се занимаваха с градинарство.

Жената на Кресльото не пиеше алкохол и не се интересуваше от рози. Обичаше работата си и поемаше с готовност курсовете, за които никой не искаше да чуе, въпреки че компанията ги плащаше двойно. Курсове до най-затънтените дупки на галактиката, като Персей, с неговите безкрайни сиви полета, равни като капаци и гъмжащи от буболечки.

- Изневерява ли му - попита Богое.

- Не - каза механикът. Богое го погледна с изненада и мъжът се разсмя.

- Спала е с цялата база, а вероятно и с половината от съседната, обаче нали разбираш, доказателства няма. Ако имаше, доста момчета тук щяха да са без топки - каза той и го тупна по рамото.

 

-5-

На сутринта след дежурството с Док, младшият механик мина през канцеларията. Секретарят разгледа документите му, кимна и му подаде няколко формуляра. Той внимателно вписа пълното име на желаната от него служебна дестинация, попълни датата и се подписа. Когато видя името на планетата, секретарят повдигна вежди, но не каза нищо. Богое любезно поздрави и се прибра да спи.

 

-6-

Три седмици по-късно дойде съобщението от канцеларията. Беше одобрен! През тялото му мина приятна тръпка. Следваше подробно описание на дестинация Филомена 798Х b, където щеше да прекара следващите пет години от живота си. Погледът му търсеше официалния списък на екипажа, откри го чак на последната страница. Видя името си, "Младши механик: Богое, Ярослав" и се усмихна, после бързо прегледа целия списък. Стомахът му се сви. Прегледа списъка втори, трети път - старателно изчиташе длъжността и името на всеки член от екипажа, сякаш ги учеше наизуст.

Когато стигна до "Биолог: Дроп, Мартек", мъжът отпусна ръце. Главата му пулсираше, тялото му се тресеше в безгласен смях. Внезапно му се стори, че смехът не идва от него, а от нещо извън тялото му - нещо, което се бе крило зад него с години и което само жената на капитана бе успяла да види. Богое се обърна.

 

 

© Силвия Маврикова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2017, № 11 (216)