АЙШЕТО

Петя Накова

web

Аз още не съм аз, а епизоди от дрямка и търсене на знаци, озвучавани от гласа на Айшето. Айшето се смее, коментира, обикаля стаята, ходи за кафе. Шест чифта очи я следят. Притежателите им лежат свити като червейчета под одеялата или опънати по гръб. Зависи дали са включени системите. Айшето има много болести, но в момента придружава майка си, баба Атидже. Спи в нейното легло, понеже аз заех последното свободно.

- Бабе, нема ти търчим по кравичка. Като си отидем, прави я квото искаш. Мен ми млеко не требва. Те ми казваа калий немам, калций немам, ма аз такова не ям, мляко, сирене, кашкавал. Яж от супичката, бабе. Яж! Ядене въз ядене може, бой въз бой не може. Ха, Айшето забрадка носи, ма под забрадката акъл има!

Отварям очи. Айшето няма забрадка. Сигурно я слага само в нейното село. Мляко защо не яде? Лимонено жълта корица. Знам я къде е в библиотеката. Нямам друга с такъв цвят - книга. Трябваше да я дочета. "Отива една жена при лекаря". Буккросинг кампания. Тази моя мания по новостите... и безплатните неща. Щях да участвам до край, да регистрирам номера на моята книга, да напиша коментар в нета, да я пусна да пътува през женските ръце. Текстът обаче... Жената е на умиране, а мъжът от любов към нея й изневерява пред очите й. Емоционално насилие, предназначено да ме закара на профилактични прегледи. Отвърнах му. Интелектуално осмиване, равно на него.

- Мен критическаа ме държи от пет години. Викам на мойта внучка: "Стой мирна, че имам вълни!", а тя ми вика: "Не ми се карай, че и аз хващам вълни!" Много са хитри децата, ей! Занесла при телето сичките си кукли, и таа от Гърция. Вика: "Ми и то да си играе."

Някой пита:

- Айше, ти колко време беше в Гърция?

Айшето сякаш не чува въпроса, продължава да говори без пауза, но по новата тема.

- В Испания бех шес месеца, в Германия девет, в Гърция два. Бегах си, много е гадно в Гърция. В Гърция е най-гадно. Най-добре бех в Германия. Там ходих на лекар и не ми земаа нито стотинка. Не като тук. В Испания тоя само викаше "Пута, пута", ама аз си го кълнех на български, нали нищо не разбира. В таа кал ботуша ми затъва и дърпам, дърпам, как да я пуснеш щайгата с ягоди в калта. Крака ми излиза - ботуша не.

Седим на възглавнички по пода. Уют на смрачаване. Леко вино и синьо сирене. Черпим се за докторската защита на Ирина. Ирина е слаба и стройна, натиска малките си гърди под копринената блуза и казва, че е голям проблем да ходи на преглед. Докторът дърпа, а няма плът, която да притисне на мамографа. Много боляло. А ти да не мислиш, че с големите гърди не боли, казва Катя. Като ми я хвана с две ръце, човече, му казвам, чакай, не бързай, идвам след нея. Съботен женски следобед преди два месеца. Вече бях напипала нещо от ляво. Да бях отишла тогава?

Получавам есемес, но не мога да го видя, защото едната ми ръка е вързана към системата, а другата още не знам колко мога да движа. Жената на първо легло е спряла да плаче. Циганката срещу мен охка тихо. Баба Атидже не издава звук. Не знам дали може да говори.

- Какво сега, визитация чакате? Каква визитация искате вие? - Айшето ни оглежда по леглата.

Смешна е, с малки черни очи и кръгло лице, оголено от опъната на опашка коса. Ханшът и коремът й също са закръглени, но стегнати като на меченце след гладна зима. Изпъкват под лилавата пижама. Тя ги врътва и пита:

- Боли ли ви нещо?

Докато решим дали трябва да отговорим, тя маха с ръка:

- Айде, чао!

В този момент идва визитацията. Айшето бързо излиза от роля и се свива на леглото на майка си.

- Боли ли ви нещо? - пита докторът, врътва се точно като Айшето и излиза.

Със затварянето на вратата Айшето получава цялото признание и усмивки, на които са способни другите. Аз се разплаквам.

- Недей да плачеш, нищо ти няма - казва ми Айшето. Вдига лилавата пижама и ми показва гърдата си. - Е, със свинска мас ке си го мажеш, и белег няма да остане. Виж, отпреди една година ми е.

- Не знам какво са отрязали. Не смея да погледна.

- Имаш си всичко. Видяхме, като те докараха след операцията - включват се останалите пет легла.

- И вечерна иглика ке пиеш, на мен лекар ми го е казал - добавя Айшето.

Не съм чувала за вечерна иглика, но тя ми показва кутийката. Докато чета, Айшето се е върнала в центъра на вниманието.

Работих в една кампания по училищата. Имах си район, уговарях се с директорките и влизах в час. Импровизирах вдъхновение по здравната лекция, предварително подготвена от фирмата, с умело включена реклама на женски хигиенични средства. Половин година обяснявах на момичетата от шести и девети клас необходимостта да си правят преглед на гърдата сами. После им демонстрирах как се прави. Нито веднъж не го приложих на себе си. Напипах бучката, докато мислех пред компютъра и нервно се почесвах и мачках частите си.

Махат ми системата. Свършила е. Пресягам се за джиесема да видя колко е часът. Прочитам есемеса: "Какво ли ще правим на 42-рата годишнина?". Утре имаме годишнина от сватбата. Двайсет и една. Предложих да ходим на сладкарница в някоя висока сграда, за да може Томи да снима града. Детето отскоро се пали по фотография.

- Айше, ти откъде си?

Защото аз вече съм от тази стая, от тези шест жени, всяка плака по веднъж, от сериалите без звук, телевизора не се спира, от тази непроветрима миризма на тела и секрети.

- От едно село до Банско - казва Айшето.

- В Банско съм ходила на ски.

- Е, аз ски не карам. Ние като бехме деца, пълнехме чувала със слама и айдее, по баира.

Настоявам да разбера името на селото. Белица, пояснява Айшето. И там съм била, но не споделям. Отива една жена при лекаря и всичко след това е или ирония, или знак. В Белица бяхме на меден месец. Живеехме във вилата на далечен познат. Новобогаташка къща, накичена с облицовка от камък и малко настрани от селото, на хълма. Банята беше на първия етаж, външни стълби и спалня на втория. В началото на демокрацията хората не се бяха научили да си угаждат много. Увивахме се в хавлиите и Любо ме носеше на ръце надолу. Първият път се хлъзна по стълбите и ме изпусна. В селото му казаха: "Ти защо изпусна булчето?". Как да се сетим, че на хълма стават неща, интересни за селото. Може и Айшето да е поглеждала. Разликата ни е малка, но тогава тя е имала две деца и е бягала по кравичката.

- На шестнайсе се ожених. При нас така не правят, гледа се чаршафа. Харам е. Ама сега как ходаа при нас, голи пъпове, голи дупета. Тук в София по-добре се обличаа. Две хиляди шестотин и осемдесе души сме. Ох, като говора и ченето ми пада. Чакайте да ви кажа тва лепило, отивам в аптеката и викам колега ли е, корега ли е, дайте ми за ченето лепило. Смейте се, смейте се, тва викам, смейте се на старо, че да ви стигне, и вие да остареете. Ама не на мен, аз съм на 46.

- Чакайте, аз съм на 80. Ще ви разкажа нещо, на мен да се смеете - обажда се четвърто легло.

Белица остана сбор от къщи под високи борове и романтичен сняг. До тази болнична стая не се бях връщала там. И не ме интересува къде ще съм на четиридесет и втората годишнина.

© Петя Накова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.02.2017, № 2 (207)