НЕСПАСЯЕМИ

Орлин Крумов

web

Човекът с въдицата беше напълно смаян... Помисли си, че сънува и дълго разтрива очите си. Това не попречи на онези да домъкнат товара си и със сетни сили да го хвърлят в реката. Заприщена, реката с глухо бълбукане изчезна от погледите.

- Хей, върнете реката! - извика човекът с въдицата.

- Има нареждане - сви рамене един от бутащите.

- Какво нареждане?

- Според медиите, на това място се издига планина. Разбираш ли?

- Не разбирам. Върнете ми реката!

- Ех, човече... В кой век живееш? Хора като тебе спъват прогреса...

- Не ме интересува прогреса, искам си реката!

- Наистина не разбираш... Щом по-умни хора казват, че на това място има планина, значи, наистина има, а ако няма - трябва да се домъкне отнякъде!

- Отдалече ли я мъкнете? - запита рибарят и взе да прибира въдиците си.

- Не питай... влачиме я цели три дни. Сега остава да преместим реката някъде. Ще потопим някое село. Изобщо, приспособяването на околния свят към новите идеи изисква огромни усилия.

- И какви са тези идеи? - промърмори рибарят, леко уплашен.

- Грандиозни! Трудно е да обясниш на обикновените хора. Изравняваме планини, пресушаваме морета, залесяваме пустини, а от горите правим пустини. Местим фабрики, градове, даже прекрояваме границите на цели държави - всичко това според новите изисквания. Както е тръгнало, скоро ще трябва да завъртим и Слънцето около Земята.

- Трудна работа - поклати глава човекът с въдицата.

- Е, справяме се... Трудно се работи само с хората. Недоверчиви са! Но, полека-лека, ще ги моделираме и тях.

- И как точно? - запита рибарят и без да дочака отговор, побягна.

- Важното е да им обещаваш! - викна онзи след него. - Днес обещаваш това, утре - друго, докато накрая забравят какво точно искат... И започнат да се радват на каквото им дадеш!

© Орлин Крумов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.03.2021, № 3 (256)