Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗ "ЧИКАГО - МАЛКА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА ЗАД ОКЕАНА"

Орлин Крумов

web

* * *

Това е разказ за живота на българите в Чикаго от 1991 до 2006 г. Нищо не е измислено, героите са с истинските си имена. Описани са хора и събития, които доведоха до създаването на българското общество, със свой живот и традиции.

 

* * *

В началото на 90-те, никой в Чикаго не ни забелязваше, никой не подозираше, че в този град живеят хора, наречени българи. Съвсем нормално бе, когато потърсиш работа и кажеш, че си от България... да възкликнат: "А, Боливия!"...

По онова време, поляците в града бяха милион и половина, с безброй полски магазини, в които се говореше само на полски. Гърците си имаха "гръцки град", осеян с ресторанти и кафенета, в сърцето на Чикаго.

Единственото българско нещо бяха православната църква "Св. София" и шепа емигранти, пръснати из града.

Църквата всъщност бе къща, преустроена в храм. Намираше се в средата на тих квартал, потънал в зеленина. Мазето бе превърнато в малко салонче, в което се събирахме след службата, на кафе и приказки. Понякога отецът настаняваше в салончето новодошли сънародници, които още нямаха подслон.

Бяхме толкова малко българи, че знаехме кой не се е явил на литургия през този ден.

На първия етаж бе църквата с олтара, а на втория живееше свещеникът, по онова време отец Валентин Ноцков, със семейството си. След литургия всички излизаха на двора за българско хоро, под омайните звуци, идващи от акордеона на родопчанина Никола.

Църквата е създадена през 1938 г. благодарение на идеята и усилията на Иван Тонов и Крис Ковачев, както и на епископ Андрей Велички. През 1975 г. делото е завършено от Христо Иванов и Димитър Тикатов. Старите емигранти се гордееха с това постижение и се грижеха за храма като за собствения си дом.

В средата на 90-те, с новата вълна емигранти, църквата отесня, дворът и улицата пред нея се препълниха с народ. От Детройт пристигна нов свещеник - Грую Цонков, човек на действието, който през октомври 1995 г. създаде Фонд за построяване на нова българска църква "Св. София".

Трудно е да се опише ентусиазмът на сънародниците ни... Първото дарение от$50бе направено от Пепи Минковски, а на 11 ноември '95, в залата на Украинската църква се стекоха стотици българи, където бе организиран банкет, чиито приходи отидоха директно във Фонда.

Дни след това, Иванка Крумова изнесе лекция: "Философия на инвестирането. Основни понятия на NYSE (стоковата борса)". Залата бе препълнена, сумата от продадените билети също бе дарена на Фонда.

Всеки помагаше с каквото може - с труда си или с дарения. Не мога да не спомена няколко щедри и родолюбиви българи - Шефкет Чападжиев, д-р Виолета Симова, Тодор Пенев, Марко Рачев, Христо Христов, Цене Илчев, Илия Консулов, Васил Антонов, Тошо Момчилов, семействата Ангелови, Драганови, Драгойчеви, Жлебинкови.

Първата официална служба в тази изящна сграда бе за Великден 2001 г. В двора на църквата, в който се усеща уютът на малък манастир, има паметник на "Св. св. Кирил и Методий", дарение от Димитър Етимов.

...

През 1999 г. отец Валентин Ноцков и Георги Иванов, заедно с други патриоти, купиха от немското общество внушителен храм и създадоха втора българска православна църква "Св. Иван Рилски".

И в двете православни църкви има български училища.

През 2005 г. бе създадена и трета, евангелската църква "Нов живот".

 

* * *

След религията, идва журналистиката или поне така изглежда...

През 90-те, единственият български вестник в Чикаго бе издавания от мен "Good Luck" (от 1992 до 1996). В началото редакцията бе моята кухня, а "техническата част" бе старата пишеща машина, която взех назаем от отец Валентин. Помагаха ми няколко души в свободното си време - Симеон Тодоров, Анатоли Петров, Ели Пейдж, Иванка Крумова.

В САЩ и Канада се разпространяваше и списание "Борба", орган на т.нар. "Царистка партия", създадена от стари политически емигранти, начело с Александър Дърводелски, един достоен българин.

Във в. "Good Luck" почти всички материали бяха авторски, споделяхме това, което сме научили в Новия свят - адвокатски съвети, как да отворим сметка в банката, адреси на агенции за намиране на работа, обяви за квартири, как може да се изпрати колет за България, адреси на лекарски и зъболекарски кабинети, забележителности в Чикаго и места за отдих около града, кратки уроци по английски...

Поради липса на български медии, интернет и ФБ по онова време, вестникът бързо стана популярен сред бг емиграцията. В началото го изпращах по църквите в САЩ, Канада и Австралия и много скоро хората започнаха да се абонират. Само след две години имах абонати в 25 щата на Америка, Торонто, Монреал, Мелбърн и Аделаида, Австралия.

...

Всичко това се промени след 2000 г., с поредната вълна образовани емигранти. Появиха се вестниците "България", "България сега", "България 21. век","Златорог", "Старт". Те имаха едно голямо предимство - в Чикаго вече живееха доста българи, както и български бизнеси, които рекламираха на страниците на тези издания.

...

Не закъсня и радиото...

Първата българска радиопрограма "Алеко" започна на 13 август 1995 г. Създател и водещ бе Стефан Димитров, талантлив шоумен, който всяка неделя поднасяше на слушателите букет от новини, музика и реклами. През следващата година Стефан организира и първия български бал в Чикаго, а през 2000 г. - турне на рок група "Щурците" в САЩ.

...

Излъчването на първата българска телевизионна програма "Албена" започна през пролетта на 1997 г. и продължи три месеца. В основата й бяха ентусиастите Моника Мирчовска и Владимир Диков, които не пожалиха време и средства за това дело.

 

* * *

1994 бе важна година за българите в Чикаго!

Но да започнем с най-популярния спорт... Точно в Чикаго българският национален отбор спечели първата си победа на световно първенство по футбол! 4:0 срещу Гърция. Това всички го знаят.

Но това, което стана преди мача, е също доста интересно. Шефкет Чападжиев, най-успешния български бизнесмен в Америка по онова време, покани отбора и някои от нас в банкетната зала на един от небостъргачите, в който имаше няколко апартамента.

Момчетата от националния отбор дойдоха без самочувствие, сломени след загубата си в първия мач.

Чападжиев ги посрещна радушно с кратка реч, която порази всички:

"Добър вечер, скъпи майстори на най-великата игра!

Уважаеми дами и шефове на българския футбол!

Приятели! Добре дошли!

Живея тук от 30 години. През това време разбрах, че животът в Америка е като футбол: нападаш и се отбраняваш. Страдаш, като загубиш. Щастлив си от всяка победа.

Вие сте щастливи, защото победихте в най-важното - влязохте в световния футболен елит! Но в човешкия живот загубите винаги са повече. Да ви кажа честно, аз много пъти съм губил на американска земя. Но винаги съм си казвал: не трябва да се предавам! Защото Америка обича хората, които се борят до края. Америка помага на силните по дух! Зная, че вие сте от тях! Продължавам да ви вярвам!

Сега и на вас ви е трудно. Затова искам да ви кажа: нищо не е изгубено още. Човешкият живот е такъв - победите и загубите са винаги заедно. Но аз ви желая само победа! Защото вярвам във вас, както вярвам в България!"

Нищо чудно, че след банкета, българските футболисти напуснаха залата надъхани и готови да изядат с дрехите следващия си съперник. Така и стана.

 

* * *

Нарастващото българско присъствие в Чикаго бе ознаменувано и с едно символично събитие - на 1 ноември 1994 г. в Чикагския университет бе открит бюст на Алеко Константинов.

Година преди това във в. "Good Luck" публикувах писмото на Боян Папазов - културен аташе във Вашингтон. Ето и част от него:

"...Моята безумна идея е: да поставим в Чикаго бюст на този велик българин! Всичко свързано с това ще поема аз! Може да го излеем в Ню Йорк, където наш сънародник има леярна за скулптори, а превозът до Чикаго е лесна работа. Надявам се на бърз отговор."

И... година след това, бюстът на Алеко Константинов бе тържествено открит в главната библиотека на Чикагския университет "Джоузеф Регенстайн". Лично президентът на университета, Хуго Зоненщайн, изнесе кратка реч. Посланикът на България, заедно с декана на Славянския факултет откриха бюста на големия писател.

На церемонията говори и директорът на библиотеката, който ни смая с факта, че в нея се пазят 15 000 български книги. Тържеството продължи в готическия параклис на Богословския факултет, където гостуващiят ансамбъл "Филипополис" спря дъха на присъстващите с омайни български църковни песнопения.

Чикагските бизнесмени Чападжиев и Ник Танев бяха спонсори на гостите от България и официалния банкет.

...

През същата година жителите на градчето Диксън, Илинойс, родното място на Роналд Рейгън, получиха оригинален и скъп подарък - мраморна статуя, наречена "Криле за мир и свобода". Тя бе дар от семейство Ник, Латина и Никола Таневи и бе уголемено копие на скулптурата, която Ник Танев подари на София и която се намира в Градската градина.

 

* * *

Даа, в средата на 90-те в Чикаго вече се знаеше, че има сплотено и градивно българско общество. Появиха се Културен център "Балкан", Художествена галерия, оркестър за българска народна музика "Изгрев", футболен отбор "Българските лъвове"... Губернаторът на щата Джим Едгар, изпрати поздравително писмо до в. "Good Luck" и пожела да се срещнем. Малко след това, по съвместна инициатива на будни българи и Чикагската община, в града започнаха да се отбелязват и българските национални празници.

И това беше само началото.

 

 

© Орлин Крумов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.09.2020, № 9 (250)