Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"ПРЕЗРЕНИЕТО", ИЛИ КОГАТО ЧУВСТВАТА УМИРАТ

Ориета Антова

web

Киното замества света, съзвучен с желанията ни
Базен

Алберто Моравия. ПрезрениетоЧовешките чувства са нещо крехко, чупливо, нещо, което променя "формата и съдържанието" си, отразявайки се в огледалото на различни по своята характеристика изкуства - литературата и киното. Това в най-голяма степен е валидно за затворения кръг на двойката, където външната среда нахлува неканена, дръзка и разрушителна. В романа "Презрението" (2011), Моравия изследва този проблем чрез интимната откровеност на "аз повествованието", което със своята наситеност, експресивност и действеност почти кинематографично пресъздава краха на една страстна връзка. Ценното е, че той не остава в плоскостта на мелодраматичната раздяла, а разполага фабулата в един широк контекст. В него личностният проблем се разгръща в интелектуален спор за интерпретацията на древния гръцки мит за Одисей, "преведен" на езика на киносценария. Сблъсъкът на идейното-смислово разчитане на историята е сблъсък на светоглед, емоционалност, прагматичност, въображение и опит. Опит, роден от индивидуални преживявания и нагласи, интелект и духовен потенциал.

В своеобразният четириъгълник: сценарист - неговата съпруга - режисьор и продуцент, се крие цяла вселена от човешки чувства - любов, предателство, презрение, омраза, самолюбие, страст, сила и безсилие... Но и полемичен калейдоскоп за смисъла на Изкуството, преведено от един художествен език на друг. "У Омир всичко е просто, чисто, благородно" - обобщава писателят - реален и фиктивен. Негов антипод е тълкуванието на режисьора: всичко е "принизено до нивото на модерната морализаторска и психологическа драма". Третата позиция е продуцентският блян за касов филм. Т.е. "бащата на италианския неореализъм" - Алберто Моравия, без да иска, хвърля ръкавицата на бъдещите си читатели и интерпретатори. Един от тях, не по-малко ярък като творчески потенциал, е Жан-Люк Годар (1963). Взимайки "скелета" на белетристичната творба, той прави своя версия, както на романа, така и на мита, създавайки чрез "окото на камерата" нова визия за Света в неговата древна и съвременна история. Фикцията, която свързва реалността с фантазната мисъл е заложена още в началото на филма - кадрите, директно препращащи към заснемането на филма. Така вграждането на действителния снимачен процес в тялото на киноразказа (донякъде верен на първообраза, донякъде биографичен), на тълкуванието на мита в него и персонализираната история (любовта, превърнала се в презрение), създават триединството на творбата. Интимното и общочовешкото се "състезават" на фона на идилични природни картини, които като контрапункт "атакуват" развоя на драматичните събития.

Le mepris. Реж. Жан-Люк ГодарВъв филма симбиозата от еротика, философска полемика и отчужден реализъм "рисуват" специфичната атмосфера, която в някаква степен отблъсква и приобщава зрителския поглед. Поглед, който се приковава не само в изящната Брижит Бардо, в загадъчната непроницаемост на Мишел Пиколи или в достолепния Фриц Ланг, а и в интериора на веществено-предметния свят, който заобикаля персонажите (статуите, снимачната техника, цветовата гама на дрехите, аксесоарите, обзавеждането...). Защото - "сценарият е текст, а на екрана виждаме образи". Именно тези образи, "облечени" в обобщени идеи - "логично е алогичното да противоречи на логиката", или образи, сблъскващи разнопосочни художествени тълкувания на мита за Одисей като рожба на цивилизацията, която се е развила в хармония с природата, като разказ за съпруг, който трябва да върне обичта на жена си..., като поезия, без която не може истинския живот, са основата на творбата на Годар. Вселената на режисьора е хаотична, монтажът "чете" абсурда на ситуациите, а персонажите свободно се реят в "колажната орбита" на своите чувства. Като поклонник на Бертолт Брехт, Годар визуализира своята теория на отчуждението - "Нищо не бива да засяга зрителя емоционално, той трябва да избере самостоятелно една или друга позиция". "Победени" и "победители"няма. Съществува само сцена, наречена Живот - бит и творчество. Ето защо "Презрението" е филм не само за умиращите чувства (пряко и метафорично), но и филм за магията на киното, в чиито начало и край има една сакрална дума "тишина"...

 


Алберто Моравия. Презрението. София: Унискорп, 2011.

Le mepris. Реж. Жан-Люк Годар. Франция/Италия, 1963, 103', по едноименния роман на Алберто Моравия. С участието на: Брижит Бардо, Мишел Пиколи, Джак Паланс, Фриц Ланг (като самия себе си), Жан-Люк Годар.

 

 

© Ориета Антова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.03.2018, № 3 (220)

Текстът е писан в рамките на магистърска програма "Литература, кино и визуална култура". Повод да се актуализира това заглавие е 22. Международен София филм фест (07.-29.03.2018), в чиито рамки беше представен филмът на Годар.