Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АДАПТАЦИЯТА КАТО СОЦИАЛНО-ХУДОЖЕСТВЕН ФЕНОМЕН

Ориета Антова

web

Адаптирам (от немски adaptiеren, фр. adapter, лат. adanto - книж. приспособявам, пригодявам). Адаптация - приспособяване, пригодяване, приспособяване на организмите към условията на средата на съществуване, приспособяване, нагаждане на текст, за да бъде по-достъпен до читателите и слушателите. Феномен (от фр. и гръцки - това, което се явява, се показва) - явление, във философията - субективно явление, което съществува само в съзнанието. Тези определения от Речник на чуждите думи в българския език (Речник 1982) се "вписват" при разглеждане на понятието адаптация от едноименния филм1, базиран на книгата на Сюзън Орлийн - "Крадецът на орхидеи" (Орлийн 2017). В настоящата разработка ще се направи опит адаптацията да се осмисли като социално-художествен феномен, заложен в двете творби. Явление, защото в него е фокусирана субективната гледна точка на автора - създателя на белетристичния текст, на екипа, реализирал кинематографичната визия, и на читателя/зрител - автор на настоящото изложение. Като отправен пункт за анализ ще се използва теоретичната разработка на Лорънс Венути - "Адаптация, превод, критика" (Венути 2007). В нея най-общо могат да се откроят три елемента. Първият е теорията на Брайън Макфарлън, който "анализира филмовата версия на даден роман" като "сложен комуникативен акт, като взаимодействие между "преноса" на повествованието" (история, обстановка персонаж) и "адаптирането" на "изказа" (сюжет, тон, гледна точка)" (Венути 2007). Вторият е схващането на Робърт Стам за херменевтичната интерпретация на "предшестващ материал, вписан в трансформативните операции в съответствие с разнообразните фактори, присъщи на филмовата медия" (Венути 2007). Тук, наред със сценария, формата, междусемиотичните връзки на филма с предхождащите го традиции и практики, се акцентира върху културната ситуация и историческия момент, в който се създава адаптацията. Последният елемент, който Венути "дискутира", е адаптацията като превод и понятието интерпретанта. Тук той говори за възможността адаптацията да се отдалечи значително от изходния материал, подлагайки го на преработки. При превода, според него, се загубват езиковите му контексти - интратекстуален, интертекстуален и контекстът на възприемането. "По същия начин една филмова адаптация започва да вписва в себе си дадена интерпретация, отделяйки своите изходни материали от техните контексти. (Части от изходния материал може да бъдат отстранени или променени")... (Венути 2007). Аспектите на филмовата форма - мизансцен, монтаж, саундтрак, жанр... изграждат различен контекст и създават условия, за да се допълни или промени изходния материал, "...замествайки различни сюжети и персонажи, обстановки и сцени и установявайки различни междутекстови... връзки." (Венути 2007). "Една интерпретация бива вписана с... категория" (Венути 2007), която посредничи между езика и културата на източника и приемника ѝ, която се състои от формални (отношения на еквивалентност, като семантично съответствие, основано на речникови определения или особен стил) и тематични интерпретанти (кодове - интерпретация на текста-източник, ценности, убеждения...). Това открива перспектива за изследване на особеностите, които филмовият творец е избрал да адаптира по някакъв начин, както и тези, които са били пропуснати или заменени. Или както предлага Филип Луис - "кои формални и тематични белези на изходните материали изпъкват като "енергийни средоточия в текста" спрямо филма и следователно могат да бъдат полезни за изваждане наяве на интерпретации, които ръководят преконтекстуализиране на тези материали посредством мултимедийни избори" (Венути 2007).

Посоката на "разкодировка" може да бъде проследена в множество мисловни препратки, базирани на отделни филмови епизоди. Романът разгръща една просторна панорама на малко странно човешко хоби - търсенето, намирането, отглеждането, селекционирането, търговията... с орхидеи. Епическата широта на изложението, имащо свой географски център - местността "Факахачи", фокусира вниманието върху Джон Ларош, обсебен от идеята да клонира "Орхидеята призрак". Журналистическото разследване на самата авторка, провокирано от реалния съдебен процес срещу Ларош и индианците семиноли, които са уличени в кражба, е вторият сюжетен център. Именно чрез "аз"-повествованието Орлийн предава усещането за достоверност, за непосредствен досег до "предмета" на изследване, за споделено личностно изживяване. Освен емпиричен материал, то е и естетическо, непосредствено приобщаване към света на растенията, пречупено през индивидуалната читателска емоция. Филмовата версия на романа си позволява творческа свобода, която не само не отслабва, но и допълва "картината" в етико-аналитичната интерпретация. Т.е. осъществява се адаптация на художествен текст, който, при пренасянето му в нова форма на изкуството, вече използва специфични визуално-изобразителни средства. Служейки си с мистификацията като сюжетна фактология (че самият Чарли Кауфман, реалният сценарист на филма, играе в него, а има и брат близнак), създателите на творбата ловко въвличат зрителя в "разказа-ребус", провокирайки асоциативно въображението му. И тя - публиката, е принудена да се адаптира към екранната илюзия. Илюзията, която е част от "играта", част от приспособяването. Адаптацията във филма е и по посока материалните, видимите, опредметени неща - дрогата, еротичното изживяване, и в посока на духовните прозрения, родени от съмнението, неспокойството, несигурността, търсенето на "опорна точка", т.е. в плоскостта на нравствения и социалния ѝ еквивалент - изпадналия в творческа и личностна криза сценарист. Тя е и в "коловоза" на опозицията - силата и слабостта на човека, приемането на съдбата, която човек сам кове, но и в "оцветяването" ѝ от случайността, набраздена от натрупване на реални факти, обстоятелства, срещи и раздели. Т.е. адаптацията във филма е видима материализирана форма, но и душевна проекция в координатната система на действие - фантазия - творчески взрив, бит - материя - дух в иронично украсеното животоописание на реални и измислени персонажи. Но адаптацията е и начин на оцеляване - като форма на съществуване, като мисъл, като творчески акт, като "вярност" към "функциониращата" реалност. Това е и приспособяване към събитийността на случващото се "тук" и "сега" с нейните последици. Криминалният мотив, който в книгата е по-скоро загатнат (чрез кражбата/кражбите, решението/решенията на съда, описанията за спекулациите с имоти, земи, закон...), а във филма е изведен като смислобразуващ, подсилващ напрежението, като рамкиращ фабулата драматургичен елемент, е визуална проекция на гореизложената теза. Защото той по опосредствен начин се обвързва с темата за състезанието, разгърнато многопластово и в книгата, и във филма. И докато в "Крадецът на орхидеи", тя е повествователно представена чрез разказите за разсадниците, изложенията, фестивалите, участниците и съдиите..., то в "Адаптация" цялата кинематографична динамика "залага" на нея. Но макар и интригуваща, тази тема не засенчва останалите смислови ядра, а просто се вписва в цялостната картина, придавайки ѝ колоритност и контекстова рамка.

Адаптацията обобщено може да се разглежда на ниво техника и като начин на живот.

Еволюцията като форма на адаптиране на ниво Вселена (големият взрив - документално-художествените кадри) визуално "оцветява" филма. Зрелищността на кадрите във филма (формални интерпретанти) по някакъв начин съответстват на "експресивните описания" за адаптацията на орхидеите към средата, за орхидеите, които са способни "да подлудят човек". Защото "онези, които са влюбени в тези цветя, ги обичат до побъркване", защото те "са способни да събудят страст, по-силна дори от романтична любов... Да отглеждаш орхидеи, е копнеж, който никога няма и не може да се осъществи напълно. Всеки колекционер, който иска да притежава по един екземпляр от всеки вид орхидеи по света, несъмнено ще умре, преди да е събрал и половината" (Орлийн 2017). Страстта към това чудо на природата, отличаващо се с "архитектурно съвършенство и претенция в едно..., едно цветно бижу на върха на купа сено" (Орлийн 2017) присъства и във филмовата адаптация, но там тя е "обгърната" от темата за адаптирането на главните герои към живота, към действителността, в която творят и битуват, по посока на личностната им интимна изява и обществен престиж. Журналистка - движеща се по инерцията, сценарист - в криза, колекционер - обсебен от мания, напорист начинаещ писател... - всички те "кръстосват шпаги" във водовъртежа на Съдбата, която пресича пътищата им. За разлика от книгата, филмът като че дописва повествователната интрига, за да извади от нея заложените взривоопасни елементи, за да ги навърже във верига от събития, които художествено-образно могат да надскочат пластовете смисли, скрити потенциално в текста. Трансформацията предлага една възможна хипотеза от връзки, значения, перспективи. Аналитично-емоционално тя "води" по посока на катаклизъм при промяна на стереотипа на битието - адаптиране към непознатото, забраненото (героинята на М. Стрийп - Сюзън) и адаптиране на неосъзнатото, фантазното изживяване към реално поведение (героят на Кейдж - Кауфман). Развитието на персонажите, дообогатяването им във филмовата версия, насочва към тематичните интерпретанти, които пряко се обвързват със сценарно-режисьорския замисъл. Следвайки го, зрителят ще открие и други кодове за анализ - адаптацията към собственото дълбочинно "аз", неговото осмисляне и приемане (героят на Кейдж), адаптацията на поведението към наложените житейски и художествено-творчески модели, вписване към масата/обществото, които са изкушени от съспенса и забавлението (брата близнак). Филмът не поучава - просто задава въпрос - кой път ще се избере - трудностите, болката, наранената духовна емоционалност, "борбата" или лежерното безконфликтно "вписване" в потока на Живота.

Определен като "мистериозна история за кражби от Южна Флорида" от списание "Пийпъл" и като "чудесна хроника, способна да увлече дори онези, които съумяват да убият и кактусите у дома си" (Крадецът 2018) от френското списание "Мари Клер", романът "Крадецът на орхидеи" е и история, която изненадва със своя стил, със своята проблематика и герои, история, която държи в напрежение до края. Визуалното ѝ превъплъщение във филмов образ - не буквален, а творчески "прекроен", създава "нов продукт", който естетически и емоционално бихме "дефинирали" като постмодерен прочит на бестселър, без елемент на интелектуално иронично снизхождение. Защото режисьорът е успял да "измисли кинематографични еквиваленти, подхождащи на стила на оригинала" (Базен 1948). Самата адаптация е насочена към публиката и опосредствено кореспондира с нея. Така тя директно и индиректно изпълнява своята социално-художествена функция - мост между белетристичния първообраз и неговото преформулирано творческо отражение. Защото, както казва Алберто Моравия: "за да си верен на една книга, трябва да ѝ изневериш", а Бернардо Бертолучи допълва: "за да останеш верен на духа, на идеята на книгата, понякога се налага да изневериш на буквалността. Защото киното има различни изисквания и може да поеме по неочаквани пътища и траектории, начертани от действителността" (Бертолучи 2016). Самата Сюзън Орлийн обобщава: "Бях абсолютно убедена, че Чарли Кауфман е дошъл тайно в Ню Йорк и ме е следил дълго време, няма друг начин да разбере мен и книгата ми толкова вярно. Той е взел моите идеи, обогатил ги е със свои собствени, прекрачил е границата между реалност и измислица и накрая е създал нещо невероятно красиво!" (Крадецът 2018). Бих допълнила - красива, нетрадиционно чувствено заредена е и самата книга. Относно филма, той освен красив, е и посвоему жесток филм - урок, както за главните персонажи, най-вече за Чарли, така и за публиката. Иронично поднесената история не само преобръща битието на протагониста, но и оставя усещането за нещо необичайно, реално, болезнено, тревожно у зрителя. Емоционалната скала варира в широки граници, за да изкристализира на финала в "кратък отдих на облекчение", но и в едно неспокойно, трепетно предчувствие за ирационалните сили във Вселената, които невидимо си "играят" с човешката Съдба. Индивидуалното адаптиране към нейните закони изисква сила, смелост и постоянство...

Киноиндустрията не обича да говори за себе си. "Адаптация" го прави дръзко, безпардонно, без грим, без скрупули. Суровите закони, но и стихийността, които властват в "магическия свят на илюзиите", са като оголени жици, които всеки момент ще предизвикат взрив. Може би затова американската филмова академия номинира филма в няколко категории за наградата "Оскар", но свенливо дава само една статуетка.

Адаптацията - социална и художествена - на киносвета към променените творчески реалности предстои...

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. "Адаптация" - филм. Специална колекция Стандарт, в. "Стандарт".

Трагикомедия.

САЩ, 2002 г., 114 мин.

По книгата на Сюзън Орлийн.

Режисьор Спайк Джоунзи.

В ролите: Никълъс Кейдж, Мерил Стрийп, Крис Купър, Тилда Суинтън, Кара Сеймур и др.

46 награди и 56 номинации, сред които:

"Оскар" за поддържаща роля на Крис Купър и номинации за: главна роля на Никълъс Кейдж, поддържаща роля на Мерил Стрийп и сценарий на Чарли (и Доналд) Кауфман (2003);

Награда от БАФТА за адаптиран сценарий на Чарли (и Доналд) Кауфман и номинации за главна роля на Никълъс Кейдж и поддържащи роли на Мерил Стрийп и Крис Купър (2003);

"Сребърна мечка" с Голямата награда на журито за режисура на Спайк Джоунзи и номинация "Златна мечка" от Филмовия фестивал в Берлин (2003);

"Златен глобус" за поддържащи роли на Крис Купър и Мерил Стрийп и номинации за: филм, режисура на Спайк Джоунзи, сценарий на Чарли (и Доналд) Кауфман и главна роля на Никълъс Кейдж (2003);

Наградите на критиката в Чикаго, Далас форт, Флорида, Лос Анжелис, Канзас, Ню Йорк, Сан Диего, Сан Франциско, Сиатъл, Вашингтон, Торонто, Ванкувър (2002-2003)... [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Базен 1948: Bazin, André. L’Adaptation ou le cinéma comme digeste. // L’Esprit, vol. XVI, № 146, 1948.

Бертолучи 2016: Бертолучи, Бернардо. Прелестно обсебен. София: Колибри, 2016.

Венути 2007: Venuti, Lawrence. Adaptation, Translation, Critique. // Journal of Visual Culture, 2007, Vol. 6, № 1.

Крадецът 2018: "Крадецът на орхидеи", вдъхновението за филма "Адаптация", излезе на български. Откъс. // OFFNews, 01.02.2018 <https://offnews.bg/knigi/kradetcat-na-orhidei-vdahnovenieto-za-filma-adaptatcia-i-674025.html> (09.12.2018).

Орлийн 2017: Орлийн, Сюзън. Крадецът на орхидеи. София: Ерове, 2017.

Речник 1982: Речник на чуждите думи. София: БАН, 1982

 

 

© Ориета Антова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.12.2018, № 12 (229)