Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"ДРАМАТА" НА ДРАМАТУРГИЯТА

Николина Делева

web

В рамките на "Малък сезон" 2018 на театър "Сфумато" се състоя дискусия на тема "Драмата на драматургията", модерирана от драматурзите Стефан Иванов и Ясен Василев. Освен тях младата българска драматургия беше символично представена от едва още двама представители - Радослав Чичев и Олга Кочанова. Учудващо беше, че нямаше по-значително присъствие на драматурзи. В оскъдната и рехава публика присъстваха Иван Добчев и Маргарита Младенова - основатели и директори на театър "Сфумато", актьори, театроведи, режисьори. Сиптоматично и обичайно за нашата социално-политическа и културна ситуация беше отсъствието на представители на институциите, които бяха официално поканени - Министерство на културата и Столична община.

Встъплението на дискусията имаше за тема проблемите на младата българска драматургия: драматургът е изолиран и изключен от театралния процес, българската драматургия е пренебрежимо малко в репертоара на българския театър, липсват стипендии, работилници, конкурси, резидентски програми за драматургично писане. Студентите от НАТФИЗ специалност "драматургично писане" по време на следването си нямат достъп до режисьори и актьори, с които да работят върху текстовете си. След завършването им са оставени сами на себе си и по-нататъшната им реализация е проблемна и спорна. Обичайно явление е драматурзите, които печелят национални конкурси за драматургия, да имат само една реализация на своята пиеса, която влиза в регламента на конкурсите и е задължителна, и никога повече да нямат втора реализация.

Българските режисьори и театрални директори рядко поемат финансовия риск да поставят нова българска драматургия. Нямат любопитство към новата българска драматургия, защото според тях тя събира малко публика и няма достатъчно интерес към нея. Предпочитат да залагат на утвърдени имена от миналото, на световна класика или англо-американска и западна драматургия, които биха напълнили салона и касата на театъра.

Театър "Сфумато" беше посочен като положително изключение - в рамките на "Малък сезон" те дават възможност на млади драматурзи да работят заедно с режисьор и актьори, и резултатът от съвместната им работа да бъде публично показан.

В дискусията взеха участие чуждестранни гости-драматурзи от Латвия, Австрия, Италия, Гърция и Испания, които споделиха в каква финансова, културна и политическа ситуация съществува тяхната съвременна драматургия. В някои от държавите дори няма образование по драматургично писане, но въпреки това драматурзите намират начин да съществуват и да се изявяват. Независимо от наличието на резидентски програми и присъствието на драматурзи в театъра, там също не липсват проблеми. Например гостът от Испания Мигел Рохо сподели, че неговата независима театрална формация се състои от него, един режисьор и един сценограф, нямат свое пространство, и затова репетират в помещенията на някакъв музей. Той подчерта, че талантът не е достатъчен, а трябват воля и настойчивост, за да продължиш да пишеш, докато си изкарваш хляба с нещо друго и дори понякога работиш на няколко други места едновременно.

От изказванията се очерта една тенденция в съвременния театър - отпадането не само на драматурга от театралния процес, но и на режисьора. Иван Добчев даде пример с така наречените у нас актьори-мечки, които сами се режисират и правят заедно с останалите актьори сценария на представлението.

Маргарита Младенова отбеляза, че хората на изкуството вече не са аристократи, а пролетариат - трябва сами да правят всичко, и каквото сами направят, това ще получат като резултат, но младите драматурзи не се съгласиха с нея. В изказванията си те заемаха позицията на неоценени и неразбрани, оплаквайки се от това, че институциите не ги подкрепят, държавата отказва да им бъде меценат и спонсор. Не можело цялата държава и нейните институции да се ръководят изцяло от пазарния принцип. Трябвало да има баланс между комерсиалния и алтернативния театър, трябвало да се възпитава публиката. Но всички тези "трябва" бяха насочени навън - държавата, институции, експерти, организации, които трябвало да им решат проблемите. Нямаше конкретни предложения как те да станат реалност или посочване на примери какво правят или биха направили младите творци, за да се справят с проблема. Получи се нещо като плач за субсидии и прехвърляне на отговорността за собственото им положение върху външни субекти, които трябва да организират нещата. Младите драматурзи идентифицират себе си по-скоро като част от алтернативната сцена, встрани от мейнстрийма, но в същото време се стремят да добият институционална сигурност, тоест да се превърнат в част от същия този мейнстрийм. Явно, тайната мечта на всеки алтернативен е рано или късно да стане част от статуквото и дори класик.

Резултатът от тази дискусия, както и за съжаление, от много други дискусии тук, не само в сферата на театъра, беше само констатиране на проблемите, но нямаше конкретни предложения за практически действия или усилия за създаване на необходимите предпоставки за съществуване и развитие на българската драматургия. Бяха засегнати важни проблеми, но от тяхното посочване не произтича нищо като действие, което поставя въпроса какъв друг смисъл имат тези дискусии, освен да бъдат симулация на активност и отчитане на дейност.

 

 

© Николина Делева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.07.2018, № 7 (224)