ЗА РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ МЪЖКО МОМИЧЕ, ТРАНСДЖЕНДЪР И ДРУГИ ПОПУЛЯРНИ ПОНЯТИЯ

Ния Димитрова

web

Наскоро по всички медии започна да се говори за тези странни, "ненормални" хора, които се наричат джендъри. За да избегнем грешки, нека изчистим разликите между пол и джендър. Полът е биологично детерминиран, като, разбира се, не е задължително да е един, например при бисексуалните. Джендър е социална роля - как се чувства човек или как иска да изглежда, независимо от това, дали е роден какъвто иска да бъде.

Причината човек да има различна от мъжката и женската полова идентичност може да е биологична или психологическа. Някак си е по-лесно да разберем хората, които са интерсекс. Те са се родили с два полови органа и единият е бил премахнат, без те да имат думата в зависимост от резултатите на генетичните им изследвания, за да могат да бъдат записани с единия от двата възможни пола. Иначе няма да е валиден актът за раждане и тези деца все едно не съществуват. А как ще се чувстват в бъдеще, няма значение, понеже стореното остава и през годините те трябва да се държат като избрания им пол, за да се впишат в обществото. Винаги обаче ще има хора, които ще гледат на тях като на грешки на природата, но нима трябва да се откаже човек от живота си само защото някой е решил съдбата му със скалпел.

Друго известно понятие от групата на третия пол е трансджендър, сиреч човек, който се чувства комфортно като противоположния пол и е готов на всичко, за да се доближи максимално до него.

Защо повечето хора имат негативно мнение към тях - особените. Различни полови идентичности винаги е имало, просто сега изведнъж придобиха повече медийно внимание. Някои се дразнят, че те навират идеите и парадите си пред очите им. От една страна, да, какво ги интересува хората, че си еди-какъв си пол или по средата му, но от друга страна, чрез всичките си фестивали или просто като заявяват явно, че не принадлежат към мъжете и жените, показват, че са горди с това, което са, в което няма нищо лошо. Например, когато народът на една държава празнува националния си празник и всички се радват, че са свързани от една държава и кръв, това се доближава малко и до онази група хора, свързани от различната си природа, които празнуват, че могат да са себе си.

Да не принадлежиш към един от двата пола, не е нещо, което се избира. Човек от малък усеща, че нещо не е наред и не се чувства комфортно в кожата си, та дори и с името си. Поглежда в огледалото и не вижда себе си. Не само хората около него са объркани. Да се родиш объркан в собствената си същност, несигурен дали семейството ти или случайните хора, които срещаш, ще те приемат, да се чувстваш като грешка на природата, е част от живота на повечето от тези хора.

Как да не празнува, че е свободен да тръгне по пътя на промяната и да бъде този, който е? Може и да не направи нищо и просто да живее живота си както е предопределен, защото самият той се страхува от промяната или от това, как хората ще я възприемат, но някой ден всички ще свършим в едно и също място и какъв е бил, няма да има особено значение. Защо тогава да не изживее живота си по най-добрия за самия себе си начин, като се има предвид, че не наранява никого.

Що се отнася до видовете полови идентичности, те са толкова много, че е невъзможно човек да не се обърка. Някои са ясни, други са от типа на "аз съм жена, но искам плочки като на мъж, съответно влизам в третия пол". Те вече наистина звучат все едно някой си измисля като какво да се определи. Дали човек се определя като нещо, защото иска да се доближи до себе си, или защото търси допълнително внимание, вече зависи от индивидуалния случай, но срещне ли някой мъж или жена един от тези търсачи, в повечето случаи си прави извод, че всеки, който се самоопределя като нещо различно, просто търси внимание, което не е така. Освен че е възможно те самите да търсят внимание, възможно е и някой да ги използва, за да си спечели такова. Винаги е добра реклама да подкрепяш някой различен, многострадален човек и да се представиш като светец.

Често джендърите биват обвинявани, че имат психични заболявания. Дори и да беше така, те не пречат на никого с начина си на живот и думите на другите просто им тежат допълнително. Но пък и те трябва да разберат, че не бива да се ядосват само защото някой е използвал грешните местоимения или че си е извадил прибързано заключение от външността им. Трудно е за хората да възприемат, че някой не е нито мъж, нито жена. Вместо да изпадат в яростна защита, по-добре е да обяснят и да изчакат човека срещу тях да приеме и обработи цялата нова информация. Защото заради ожесточената си битка за права, постепенно започват да се борят с маловажни проблеми, вместо да обръщат внимание на истинските.

Светът се развива, а с него и хората. Намираме все по-нови и по-нови начини да се изразяваме и доближаваме до себе си. От операции и приемане на хормони до промяна на прическата и името. Време е да приемем, че настоящето и бъдещето са различни от миналото. Преди е било прието момичетата да ходят с поли и да носят грим, а момчетата да имат къса коса и да носят костюми. Сега мъже могат да носят грим (макар и все още да биват съдени за това от време на време) и жени да ходят с панталони и къса коса.

Всеки е свободен да бъде себе си. Независимо дали говорим за джендър, хобита или кого обичаш.

© Ния Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.06.2018, № 6 (223)