* * *

web

В часовете на най-тъмното му синьо,
малко преди да потъне в черното,
времето е непринадлежащо.
И аз подобно стар колекционер
започвам да разгръщам
класьорите със спомени.
Вътре е шахматна дъска,
но пак виждам само черните фигури
и те върху черни квадратчета.
Искам да стъпя на бялото,
да спася царя - да не съм в цайтнот.
А после като щастливеца на Есенин
ще хвана тояжката и торбата,
но онази бялата, с белите спомени.
Бел-и-те играят.