* * *

web

Среднощното море е нещо
безформено като душата...

Ив. Методиев

С поглед отвъд всички залези
сега изпращам последния,
който скрит зад върха и
смъкнат от кръста на небето,
ще се роди от водата - без памет за път
ще тръгне обратно.
И ще се разхожда по протърканите
от стъпките на хората павета
на улици - винаги започнали
от някой стар пристанищен вход
с натрапчив мирис на море и риба.
И още там измислени щурмани започват
да картографират света без усещане,
че отново соленият вятър
ще заклещи до болка платната,
ще завърже на възел вече разчертаните морски линии,
ще разпилее листата на розата*,
защото единствен познава пътя
към неосъзнато очакваната Итака...