 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънце изгрява, и слънце залязва и
бърза към мястото си, дето изгрява...Екл. 1:5
С очите на детето от вчера
гледам голямото дърво във двора,
а то ме вика, размахвайки
умиращи жълточервени листа.
Тогава хванах прашката и събрах
прахоляка на отминалото време,
за да отида при него с подадена ръка.
Изкачвах бавно клоните и
от върха му се взирах и в къщата, и в двора,
дори отблизо листата
са пак онези жълточервени лодки.
Там само слънцето изчезваше бързо
към мястото си, дето утре пак ще изгрява
над къщата,
над двора,
над същото дърво.
© Нели Кирилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.11.2018, № 11 (228)