* * *

web

Колко е странно как
се учиш да познаваш света
като детето, което се учи сега да чете.
Сричаш истините бавно и мъчително,
а те изтриват детските илюзии,
някакви си донкихотовски
вятърни мелници.
Там вече са и острите
камъчета на
случайните думи,
от случайните хора,
на случайните места - постоянно
разкриваш колко е далеко близкият.
А сричащият живота вече чете гладко,
научил се е в самотата си.
И отдавна е събрал всичките случайности
в патрондаша - има толкова много куршуми
за един разстрел.