ПИСМО ДО БОТЕВ

Надежда Георгиева

web

Скъпи Христо Ботев, ако беше жив, щеше да ти се иска да не виждаш съвременната българска реалност. Знам, че звучи песимистично, но държавата, в която живеем, не е тази България, за която ти мечтаеше, а точно обратното. Хората също не са такива, каквито ти се надяваше да бъдат. Съжалявам, че ти го съобщавам, но трябва да научиш истината, колкото грозна и тъжна да е тя. Не мога да те лъжа, украсявайки съвременния живот, но и ме е срам да ти призная в какъв свят живея.

Може да не звучи така, но повярвай ми, аз обичам България, тя е късче рай, което обаче българинът не заслужава, защото не го оценява. Вече всички са толкова потънали в собствените си проблеми, че не забелязват красотата, която ги заобикаля. Красота, която те унищожават с пренебрежението си. Липсва любовта към "бащиното огнище", към всичко българско. Липсва уважението към теб.

Какво трябва да направя, за да се противопоставя на всичко това, моля те, кажи ми?

Наскоро се случи нещо, което ме изненада неприятно. Тази случка затвърди мнението ми, че като нация имаме нужда от промяна. За да ме разбереш по-добре, ще ти разкажа конкретно.

Всяка година в нашата гимназия класовете се снимат, тази не се отличаваше от другите. Но едно нещо беше различно - фактът, че мои съученици сложиха плакати на известни поп фолк певци на дъската. Не бях съгласна, премълчах си. Обаче в момента, в който те отказаха да свалят плакатите, реших, че аз ще го направя. Беше огорчаващо да гледам как мои връстници поставят тези поп фолк певци в държавна институция, каквато е училището, и още по-срамното е, че се намираха под твоя портрет. Тъжното е, че тези почти пълнолетни млади българи, бъдещето на България, не намират постъпката си за срамна.

За съжаление, голяма част от младежите са такива, дори не мога да определя какви.

Мили мой Ботев, моля се да се предпазя и да не се превърна и аз в това, което ме възмущава. Новото поколение българи е обсебено от пороците на времето. Болшинството от връстниците ми се интересува само от дискотеки, мимолетни удоволствия и пари. Чезнат любовта, стремежът към знание и справедливост. Хората си затварят очите за тези неща. Примерно аз, признавам си, не гледам новинарските емисии точно поради тази причина. Предпочитам да игнорирам реалността и да живея в свой собствен свят, където хората са добри, не убиват, мислят за другите, обичат и уважават. Трудно ми е да погледна истината в очите, защото е грозна - убийци на свобода, хора, живеещи в мизерия, нови управници всеки месец, които дори не ходят на работа.

По новините бива представено грозното у нас и аз не мога да го понеса.

За жалост, знам, че у нас има един таен и още по-грозен престъпен свят.

Надявам се да не съм те натъжила много, но наистина имам нужда от съвет. Как трябва да се оправи България, като няма вече хора като теб? Няма българи юнаци, освен по футболните стадиони, няма никакви борци. За идеали нека не говоря, и това нямаме дори. Водим се свободни, нали за това се бори, но глупостта ни пороби. Тя винаги е съществувала и ще продължи, но не мога да си обясня как стигна в България до такива предели.

Загърбихме азбуката си. Да, правилно разбра, тези прекрасни букви, същите, с които ти си писал, биват заменяни с латински. Измисли се и термин за "новата азбука" - шльокавица.

Шльокавица. Грозно звучи, нали?

Също толкова грозно, колкото истината.

България не е само граници и география, не е само земя, тя е всеки българин по цялата планета. Защо ти казвам това? Защото хората избягаха от прекрасната ни страна. Вече повече българи има по света, отколкото в България.

Реалността е ужасяваща, нали?

Иска ми се да кажеш, че не е, но ти си честен и почтен. Съжалявам, че те разочароваме. Всичко, за което си се борил, е било напразно. Дори не можеш да си представиш какво правят хората за пари.

Мили Ботев, аз обаче още се надявам, още вярвам в силата на българина и в неговата несломимост. На това ме научи ти, да се боря и да пазя надеждата за една по-добра и по-светла България. Ти, Левски, Караджата, Паисий и всички възрожденци, чиито сърца са туптели само за родното, героите, които са жертвали всичко, за да я има България.

Признавам си, че ме е страх, не мисля, че съм смела като теб, не знам как мога да променя реалността, но обещавам, ще опитам.

Знаеш ли, чувствам те като баща, защото всяко твое произведение оставя отпечатък върху душата ми, учи ме на важни уроци точно както прави един баща. Ако България е моя майка, ти си мой татко. С твоя помощ ще защитя майчината чест и ще я опазя за следващите поколения.

С цялата обич и уважение: Надежда

© Надежда Георгиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.06.2018, № 6 (223)