Михалаки Георгиев, роден на 11.08.1854 г. в гр. Видин, е български писател, общественик, дипломат, стопански деец. Първоначално публикува отделни материали в списанията "Читалище", "Право", "Ступан", предимно с икономическа тематика. Създава и редактира едно от първите земеделски списания - "Домакин". Съставя първия български учебник по ботаника за средни училища (Белград, 1881). След Освобождението работи като управител на Видинската митница, ревизор на митниците в България, служител в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и в Министерството на финансите, дипломатически представител във Виена и Белград. През 1892 г. е организатор и директор на първото българско земеделско и промишлено изложение в Пловдив. Инициатор и организатор на първата българска държавна лотария. От 1890 г. се включва пълноценно в следосвобожденската ни белетристика с теми из живота на българското село. Пише разкази, очерци и хуморески. Автор е на "Така се лъже човек. Хумореска" (1899), "Три срещи. Спомени от миналото" (1899), "От късмета е всичко на тоя свят" (1904), "Бирникът дошел" (драматизация; 1905), "Тахир Беговица" (1910) и др. Езикът на творбите му е колоритен, изпъстрен с диалектизми, турцизми, пословици и поговорки. След 1900 г. се изявява като публицист и редактор на в. "Балканска трибуна", става редовен член на БКД. Умира на 14 февруари 1916 г.

ПРОЗА

Разкази
  Бае Митар пророкът

© Електронно издателство
LiterNet, 2018