ЗА КЛАСИКАТА В МАНИКЮРА

Мариета Йовчева

web

Момичето е 14-15-годишно, но изглежда с няколко години по-голямо. Все още е с по детски заоблено лице и пухкави устни, но погледът не е детски. Не е и на зряла жена, а някак див и отчужден, като на често ритано куче. Косата ѝ, подстригана някога модно, сега е сплъстена и мазна и пада ниско по челото. Почти ѝ пречи да гледа. Предлагаме ѝ ластик да я прибере, но момичето само врътва отрицателно глава, както направи и когато ѝ намекнахме да вземе да се изкъпе. Напушена е с нещо от новите боклуци, които не се хващат от тестовете. След лекарствата вече е по-спокойна, но преди един час е хвърляла саксии върху хората в центъра и се опитала да ухапе бронзовата статуя на делфина до Фестивалния комплекс, пищейки, че той я напада. Ръцете и краката ѝ са целите в синини, пресни и стари, драскотини, малки възпалени и разчесани ранички. Ноктите някога са били с лилав маникюр, сега са излющени, изпочупени и с черни ивици по края. Няма документи, но вече знаем, че се казва Лили. Сестрата, която ѝ включва венозната система, я увещава да стои мирно, след малко ще е по-добре. В отговор Лили изтърсва нещо, което няма да чуеш често и от мъж. Не влага някаква емоция в псуването, просто изрежда с монотонен глас, като на изпит, всички простотии, които е чувала някога. Както си псува, след малко вече е заспала дълбоко. В съня си най-после заприличва на 14-годишното дете, каквото си е.

Следващата пациентка е от съвсем друга възрастова група. Жената е дребна, слабичка, с добре направена прическа, много спретната. На външен вид ѝ давам около 70-75 години. Поглеждам документите - леле, сбъркала съм с 15-20 години! Жената е на 93 години и въпреки че в момента е с алергична реакция и силен сърбеж, видимо се забавлява от моята изненада. И други се заблуждавали за истинската ѝ възраст, тя не правела нищо особено, за да младее, просто такъв ѝ бил генът. Е, разбира се, правела си маска на лицето и ръцете, но нищо повече. Споглеждаме се със сестрата - лицето сега е с обрив, но пак си личи гладката и нежна кожа, ръцете са чисти, с прекрасно оформени нокти, като обелени бадемчета, лакирани в бледорозово. Хвърлям гузен поглед към своите ръце - определено трябваше да си оправя маникюра още оня ден. "Явно добре се грижиш за себе си, бабо Мария!" - вметва санитарката. Старата жена кимва, но веднага уточнява, че баба е само за внуците и правнуците си, за нас е само Мария. "Добре, госпожа Мария!". "Няма нужда толкова официално, Мария е добре." Определено внушава респект тази жена, излъчва меко, но категорично самочувствие. Това не се среща често на нейната възраст. Питаме я какво е работила. Машинописка била, имала пълен трудов стаж, но и след пенсионирането работила доста години, търсели я, защото била добра. Само че тази професия отиде в историята, усмихва се тъжно Мария, никой вече не печата на машина. А пенсията била малка, затова на стари години, вече била прехвърлила 70-те, изкарала курс за маникюристка и си докарвала по някой лев. "Какво?! Наистина ли работиш още?" Въпроса го задаваме едновременно три жени и се получава нещо като хор. "А, не, разбира се. Откакто навърших 90, вече не виждам толкова добре. Правя маникюр само на съседки и приятелки.". Докато си говорим, банката вече е изтекла, обривът е избледнял и почва да изчезва. Само че има един проблем. Има само едно свободно женско легло и то е в стаята, където сме настанили онова полудиво младо момиче. Извиняваме се, но Мария е съгласна, тя и без това искала да има компания, не обичала тихите стаи. Влизаме в стаята - Лили си отваря едното око, изръсва поредната порция вулгарности със сънено-нежен глас, обръща се на другата страна и отново заспива. Вече съм готова да оставя старата жена в Интензивния сектор, само да не си вдига кръвното с това невъзпитано същество. Мария обаче прави успокоителен жест, вглежда се продължително в спящата, въздъхва леко и се настанява на своето легло.

Тръгвам към кабинета, но се разбираме с медицинската сестра, че ще наглеждаме тази стая по-честичко. Сутринта имаме нов спешен случай. Само поглеждам в стаята - и двете спят спокойно. На по-следващия ден съм дневна дежурна. Влизаме в стаята и първото, което виждам, е една свежа, измита, вчесана и усмихната Лили, нищо общо с онова окаяно и друсано момиче, което приемах. Поздравява ни с гръмко: "Добър ден". Боже, наистина са ни подменили пациентката! Маха настойчиво ръце пред нас, иска да забележим ноктите, които са изрязани, чисти, оформени като бадемчета и лакирани в същото бледорозово като на Мария. Правим ѝ комплимент, Лили се ухилва и сочи старата жена. Тя ѝ направила маникюра, в класически стил, направо витиш. "Винтидж" - усмихнато я поправя Мария. И добавя: "Тя е добро момиче, много ми помагаше тука." Вече знам, че Лили е отглеждана само от баба си, която работи на две места, за да се издържат двете. Даже днес не може да посрещне Лили при изписването, та идва да я взема съседка. Обяснявам за пореден път за вредата от наркотиците. Лили обещава, не особено убедително, че повече няма да ги погледне. Много повече я вълнува разговорът с Мария на тема дали съдовете трябва да се мият с ръкавици или със защитен крем. "И вечер да не се яде много късно!" - демонстрира новите си познания по важни въпроси малката. "И лицето да не се мие с много гореща или студена вода, само хладка." Явно за тези два дни обучението е било интензивно.

Когато след много благодарности Лили си тръгва, стискайки в ръка подарък - несесера за маникюр на Мария, стаята изведнъж става много тиха. Старата жена се обляга уморено на възглавницата си, сега изглежда слаба и крехка, почти прозрачна. "Добро момиче е" - повтаря тя. "Аз имах големи грижи с едната си правнучка, по едно време мислехме, че ще я изгубим, но, слава Богу, оправи се, сега вече е на 27 години. В Канада е." Мълчи доста време, след това сменя темата и започва да ме разпитва за лекарствата, които ще взема от утре.

© Мариета Йовчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.09.2018, № 9 (226)