Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВРАТИТЕ СЕ ЗАТВАРЯТ

Мариета Йовчева

web

Метрото в Рим не е най-приятното място на света. Станциите с горди имена са семпли и поизносени, а дългите коридори - чисти, но неприветливи, с жълтеникавa светлина и захабени плочки. Ако се налага всеки ден да пътуваш близо час, като Лора, се опитваш да направиш времето, прекарано в път, по-приятно. Винаги си носи книга, но рядко чете дълго. Обича случайните реплики и звуци по спирките - все едно гледа някой стар филм с насечени кадри. Някое интересно лице, бегъл поглед, случаен жест, полъх от любимия парфюм на бившия ѝ приятел, докосване на чужд букет цветя, повикване, което не е за нея, изкрещян въпрос в тълпата, който я замисля - тъкмо се загледа и заслуша, влакът затваря врати и потегля към следващата станция. И пак - нови лица, нови откъслечни реплики и нови слизащи и качващи се. Би трябвало да ѝ е омръзнало, но още не е.

Спирката е "Термини", блъсканицата - традиционно голяма. Девойка на възрастта на Лора влиза във вагона заднишком, разбутва хората с голямата раница на гърба си, като не спира да говори, прекалено високо дори за италианка: "Не го прави, казвам ти! Успокой се сега, знам, че си объркан, изчакай да се изяснят нещата. Аз ще чакам, за тебе вратата ми е отворена, но няма да е безкрайно. Чуваш ли? Знаеш, че те обичам, ще почакам още малко!" Прилича на репетиция на недодялана самодейна пиеса, с не особено добра актриса. Лора решава, че е искрена. Става ѝ интересно, опитва се да види лицето на адресанта, но той е в сянка в дъното на перона и почти се слива със стената. Фигурата му е висока и слаба, с изпъната стойка, неподвижна, но напрегната. Напомня ѝ на бегач до стартовата линия, който още не е сигурен дали ще бяга. Май е възрастен. Девойката с раницата си е пробила път до средата на вагона, без да спира да говори, вече по-тихо. От мястото си Лора не я чува добре. И без това ѝ е по-интересен мъжът. Накрая той май взема решение и тръгва бавно към вагона. По уредбата обявяват: "Вратите се затварят. Следваща станция - "Република". Мъжът сякаш не чува нищо, продължава да върви унесено напред. Какво очаква, че ще мине през затворените врати ли?! Секунда преди потеглянето на влака двама младежи скачат, сграбчват възрастния и ядосано го хвърлят назад към средата на перона. Лора отваря отново книгата, но хвърля последен поглед към замлъкналото момиче. Минута и половина то стои с полуотворена уста, сякаш не може да си поеме дъх. След това вади пакетче дъвки, натъпква наведнъж четири в устата си и опира чело в металната колона до нея.

 

 

© Мариета Йовчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.10.2019, № 10 (239)