ТВЪРДЕ КРАТЪК РАЗКАЗ

Мариета Йовчева

web

Толкова пъти бе сънувала това завръщане... Толкова дълго... Накрая дори не дочакваше горчивото разбуждане след светлата вълна от радост и обич. Привичната мъка се появяваше направо по средата на сънуваната среща.

Но ето, един ден той се завърна наистина. Куфарите в средата на хола и непрестанния звън на телефона, и силното хлопане на входната врата, и купищата стари и нови приятели - това беше реално от няколко дни. А тя стоеше на балкона и мечтаеше да се събуди и този път.

*

Пясъчна история. Той и тя на плажа пред "култово" заведение. Той - леко напрегнат, но весел и гръмогласен, сипещ остроумия. Тя - сдържана, тайно отегчена. Той я докосва нежно по косата. Тя си поправя прическата. Той върти глава като слънчоглед към нея, където и да отиде. Тя си гледа в смартфона. Отстрани някои неща се виждат по-ясно. И двамата са млади, хубави и самоуверени. Само че скоро няма да бъдат "двамата".

Зачитам се в книгата си. След малко съседите ми по плажно място излизат от морето, видимо намусени. Чувам част от мърморенето на момичето: "Що за идея, да ми нахлузваш на пръста лигаво водорасло?! Екологичен пръстен? Стига с тия детинщини! Нито е красиво, нито е приятно." Младежът мълчаливо захвърля в пясъка мокрото, лъскаво - зелено водорасло, усукано като пръстен, събира багажа им и го носи към колата. След още един час и аз се каня да тръгвам, слънцето вече залязва.

Дядото с металотърсача вече е изследвал системно половината плаж. Изведнъж ахва, ухилва се и скача напред като птица, зърнала храна. В дланта му лежи невзрачен убито-зелен пръстен от изсъхнали водорасли, примесени с пясък. Между водораслите на залязващото слънце проблясва недвусмислено златен пръстен.

© Мариета Йовчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.04.2019, № 4 (233)