Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТРЕНИРОВКА

Мариета Йовчева

web

Юли, но е студено. От североизток се носи тъмносив облак. Морето вече е с красивия предбурен оттенък на зеленото, само на хоризонта сребрее тясна ивица. Плажът опустява, само няколко ентусиасти още упорстват. Едно момченце на 4-5 години усилено копае яма в пясъка, чак пъхти от умора, хвърля нещо в нея, засилва се и я прескача. Един, два, три пъти. Наоколо хвърчи пясък, възрастните се дразнят и му нареждат да спре. Детето се подчинява неохотно и сяда с гръб към тях. И моят внук така прави, когато е сърдит. Питам шеговито за олимпиада ли тренира. Поглежда ме сериозно: "Не, тренирам да прескачам трапа." Стреснат, повтарям въпроса си: "Тоест, тренираш дълъг скок, нали?". "Не, тренирам да прескачам трапа, защото дядо ми не тренираше достатъчно и не можа да го прескочи, някакъв рак го съборил вътре. Ама сега ракът е в трапа, пък аз прескачам!". В дъното на изкопа наистина има няколко сухи черупки и щипки от морски рачета. "Това кога беше, момченце?". "А, зимата, когато имаше сняг. Аз след това чаках дядо да се изкатери от трапа и да си дойде, но не се върна. Мама казва, че няма да се върне повече. Защо, толкова ли е силен този рак, който го е съборил? Да не е бил тиранозавър, аз гледах един филм, много беше страшно. Ти как мислиш, може ли един рак да е по-силен от един динозавър?". Умът ми пресъхва като пясъка наоколо. "Сигурно, не знам. Ами тебе в църквата не те ли заведоха?". "А, да, ама там бяха объркали нещо, бяха подменили дядо ми с някой друг. Дядо беше висок - ей толкова! А в църквата лежеше някакъв малък, дребен дядо и целият беше жълт. Грешка беше станала!". Момченцето става и ме поглежда замислено: "Чудно ми е, защо всички не тренират по-старателно да прескачат трапове, че да им е лесно, ако ги подгони рак или динозавър. Нали и ти си дядо, упражнявай се! Ето, ако искаш, може да ползваш моя трап." Оглеждам се малко гузно, позасилвам се и прескачам пясъчната ямка.

Първите капки дъжд вече мокрят пясъка. Махаме си с малкия за довиждане. За пръв път от много време сърцето ми се отпуска и не изпитвам страх от операцията, която ми предстои - нали вече прескочих трапа!

 

 

© Мариета Йовчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2017, № 9 (214)

Текстът е носител на Първа награда от Конкурса за кратка проза (2017), организиран от LiterNet & eRunsMagazine.