САЛАТКА

Мариета Йовчева

web

"Огете и е! Огете! Ои-и-ий!". Трябва да си подежурил по спешните кабинети, за да преведеш: "Помогнете ми, бе! Помогнете! Боли!". Мъжът охка и плюе ожесточено, устните му са подути като мекици и кървят, езикът се подава между тях – и той зачервен и подут. Подушваме дъх на ракия, но не е толкова пиян, просто му пари и го боли много. Около него се суети жена на средна възраст, поднася чисти салфетки и му вее с прегънат вестник. Мъжът обаче се дразни още повече, бута я настрани, пуска чешмата в кабинета и подлага лице под силната струя. Да не е пил киселина или основа по погрешка? Жената не знае, била си легнала, когато я събудили виковете му. Студената вода, явно, го облекчава малко и пациентът успява сам да обясни причината. От този момент имаме две задачи: да лекуваме пораженията по лигавицaта на устата от контакт с отровно растение и да го правим, без да се разсмеем.

Предавам разказа в сбит вид, без "значи" след всяка дума и без пъстрите "благословии" в края на всяко изречение, макар че така се губи голяма част от емоционалното въздействие и не се усеща справедливия патос на онеправдания пострадал съпруг.

Та, значи, нашият пациент се прибрал от работа малко по-късничко, към десет, защото пийнали по едно за рождения ден на колегата му. Както си му е редът, жената го чакала да вечерят заедно, била направила салата от краставици и картофена яхния. Седнал той, пили по една ракийка, но му се отворила глътка за още. Добре, но салатата я изяли, а други зеленчуци нямало. Помолил най-учтиво жена си да отиде до градината и да откъсне още краставици, а тя, представи си, отказала. Помолил я ОЩЕ ПО-УЧТИВО да донесе краставици за салата, но тя се сопнала, че е късно, a утре става рано за работа. Възмутен от нейното неразбиране, мъжът блъснал чинията от салатата на пода и направил голямо мазно петно на мокета. И какво, моля ви се, направила скъпата му? Вместо като добра домакиня да почисти всичко, а после да изприпка и да донесе две свежи краставички за салатка на уморения си съпруг, тя взела, че се врътнала и си легнала да спи. На това място мъжът, който повтаря историята за трети път, отново изстрелва напред струя слюнка, в опит да каже "спи" с подутите си устни, но ние вече сме се отдръпнали предвидливо.

Седял в кухничката сам и съкрушен от неразбирането на половинката си. Не че не можел самичък да отиде и да си откъсне зеленчуци, но, първо, това не е мъжка работа, всеки го знае, и второ, много го мързяло. Решението, което взел спонтанно, в момента му изглеждало гениално – едновременно отмъщение към неотзивчивата съпруга и осигуряване на материал за салатка. В ъгъла на стаята от край време стоял голям фикус. Заемал много място, но жена му не давала да го хвърлят, защото си го била отгледала от едно листенце, мил й бил. Ето към този любим фикус се насочил ядосаният поглед на мъжа. Листата били големи, лъскави, тъмно-зелени и свежи като пресни краставички. Окъсал най-хубавите, нарязал ги наситно, понамачкал ги със сол и зехтин, полял ги с оцет и прибавил копър. Станала салатка като тези на Звездев. Преглътнал една хапка с ракийка и задъвкал втора. В следващия момент в устата му сякаш избухнал пожар, а стомахът го заболял. Фикусът не става за ядене, ако ставаше, щяха ли да го гледат за красота?! Ама кой да му каже? Нали жена му си била легнала най-безотговорно!

Настаняваме пострадалия на легло. Почва да изтрезнява вече. Този път изругава себе си за глупостта, която направил. Нелепа историйка, но поне няма да има сериозни последствия за здравето му.

За семейния им живот не съм сигурна - в хода на разказа лицето на "виновницата" се вкаменява все повече, макар че не спира да му вее с вестника, докато тече системата.

© Мариета Йовчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.08.2020, № 8 (249)