Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РЕАЛИСТИЧНО ОПИСАНИЕ

Мариета Йовчева

web

Мая е на осем години и пише домашно: реалистично описание на тема: "Какво видях от моя прозорец в 5 часа следобед". Прозорецът е на първия етаж, източен, на не много оживена улица.

"Точно в 5 часа следобед днес погледнах през прозореца на дневната и видях слънцето да върви бавно надолу по нашата улица. Баба надникна в тетрадката ми и ме поправи, че слънцето не върви, а грее отгоре. Аз обаче се вгледах много внимателно - вървеше си. Беше обуто с прашни маратонки "Адидас" и сиви панталони, срязани над коленете. Обясних на баба, а тя ми се скара, че не спазвам указанието на госпожата да описваме само това, което виждаме. Тати влезе за малко в стаята и каза на баба да не ми пресича поетичните порои. Или порове, не разбрах добре. Аз обаче наистина виждах слънцето да върви и се разплаках, че не ми вярват, и като погледнаха, възрастните се разсмяха: точно така изглеждало, а всъщност баткото носел голямо огледало и то отразявало слънцето на залез. Така че написах: "Баткото носи по улицата слънце в огледало, което ми огря стаята." Тати ме поправи, че няма как отразено слънце да грее - само е осветило стаята за момент. Така че започнах отново: "Баткото носи по улицата слънце в огледало, което ме огря за миг, но всъщност само ме е осветило." Баба обаче каза, че не било ясно за какво става въпрос и изобщо не звучало особено реалистично. Погледнах пак през прозореца и написах: "В 5 часа и десет минути следобед по нашата улица минават две сиви раирани котки и трима души в тъмни дрехи. Нито един от тях не носи слънце."

 

 

© Мариета Йовчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.05.2019, № 5 (234)