|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РЕАЛИСТИЧНО ОПИСАНИЕМариета Йовчева Мая е на осем години и пише домашно: реалистично описание на тема: "Какво видях от моя прозорец в 5 часа следобед". Прозорецът е на първия етаж, източен, на не много оживена улица. "Точно в 5 часа следобед днес погледнах през прозореца на дневната и видях слънцето да върви бавно надолу по нашата улица. Баба надникна в тетрадката ми и ме поправи, че слънцето не върви, а грее отгоре. Аз обаче се вгледах много внимателно - вървеше си. Беше обуто с прашни маратонки "Адидас" и сиви панталони, срязани над коленете. Обясних на баба, а тя ми се скара, че не спазвам указанието на госпожата да описваме само това, което виждаме. Тати влезе за малко в стаята и каза на баба да не ми пресича поетичните порои. Или порове, не разбрах добре. Аз обаче наистина виждах слънцето да върви и се разплаках, че не ми вярват, и като погледнаха, възрастните се разсмяха: точно така изглеждало, а всъщност баткото носел голямо огледало и то отразявало слънцето на залез. Така че написах: "Баткото носи по улицата слънце в огледало, което ми огря стаята." Тати ме поправи, че няма как отразено слънце да грее - само е осветило стаята за момент. Така че започнах отново: "Баткото носи по улицата слънце в огледало, което ме огря за миг, но всъщност само ме е осветило." Баба обаче каза, че не било ясно за какво става въпрос и изобщо не звучало особено реалистично. Погледнах пак през прозореца и написах: "В 5 часа и десет минути следобед по нашата улица минават две сиви раирани котки и трима души в тъмни дрехи. Нито един от тях не носи слънце."
© Мариета Йовчева |