КРИЛАТА

Мариета Йовчева

web

- Бабо, крилата ме убиват! - момченце на 6-7 години изтърча до съседната пейка и се гушна в баба си. Жената го прегърна и почна да разтрива нежно гръбчето му. След малко малкият отново хукна надолу към люлките, като надаваше някакви весели бойни викове. Новите люлки бяха красиви - ярки, цветни и безопасни. Само че имаха един недостатък - бяха двойно по-малко от старите. Мине, не мине час и около тях се понасяше шум и крясък, а понякога се разменяха и доста здрави малки юмручета, както сега. Половината майки и баби скочиха настръхнали да всяват ред. Бабата на съседната пейка не стана, макар че следеше внимателно какво става, приведена напред. След две минути внукът ѝ пристигна с разплакано и ядосано лице, едната му буза беше яркочервена, а шапката липсваше.

- Счупиха ми лявото крило! Гледай, бабо, удариха го и го счупиха, сега какво ще правя без крила? Пак ли ще трябва да ходя в болницата?!

Възрастната жена заговори тихо и гальовно, помилва го по главата, избърса му лицето и сякаш това беше най-необходимото сега, бързо извади от чантата си чифт маскарадни крила и ги закрепи на раменете му, като не преставаше да му масажира леко гърба. Момченцето се успокои, постоя още малко, хапна банан и после хукна нагоре по алеята. Гледано в гръб, се забелязваше, че е с доста голяма гърбица и леко изкривена стойка наляво.

- Защо го лъжете така, госпожо? Това дете има нужда от квалифицирана медицинска помощ, иначе ще остане инвалид за цял живот!

Въпросът беше зададен от жена на около 40 години, седнала на пейка от другата страна на бабата. Една от тези персони с готови мнения по всички въпроси, винаги готови да обвинят някого. Бабата обаче не се смути от обвинителния тон.

- Това, което виждате, е след четвъртата операция, преди три месеца. Беше много по-зле в началото, наистина чудеса направиха докторите.

- Ами, сега не трябва ли да се пази, да не тича толкова? - сконфузена, питащата се опитваше да внесе съчувствие в тона си.

- А, ако питате баща му, цял живот ще го държи в проходилка. Но не бива. Когато трябваше да лежи - лежа, колкото трябва. Когато трябваше да прохожда - прохожда по всички правила. Но сега има нужда от крила и докато съм жива, ще го поддържам в това.

- Не ви ли е страх, че ще го ударят силно, както преди малко?

- Страх ме е, разбира се. И от много други неща ме е страх. Важното е той да не се плаши от движенията. Сега уплаши ли се, това ще е - и на моите години да стане, пак ще го е страх от всяка стъпка.

Погледнах по-внимателно бабата. Всъщност не беше много възрастна, вероятно беше колкото мене. Просто не носеше грим и имаше много ситни бръчки по лицето.

Момченцето с маскарадните крила се зададе тичешком обратно. Както тичаше надолу с развети крила зад гърба си, изглеждаше сякаш лети ниско над алеята.

© Мариета Йовчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.07.2019, № 7 (236)