Мариета Йовчева

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

КРАСИВО

Мариета Йовчева

Дъждът плисна без предупреждение. Половината посетители на Вила Д‘Eсте въздъхнаха и се прибраха на сухо да пият кафе. Другата половина - тези, дето бяхме за малко в Италия, опънахме чадърите и хукнахме да разглеждаме прекрасните фонтани в пороя. Надявахме се, че облакът ще отмине бързо, но след него пристигнаха още, небето притъмня посред бял ден. По алеите вече течаха не вадички, а реки. Отдавна плануваният приятен следобед в красивата градина се оказа мокър и мрачен. Стана невъзможно да ходим повече, отгоре ни сякаш се изливаше цял басейн. Добре, че открихме беседка до големия каскаден фонтан. Обувките ми бяха подгизнали и жвакаха неприятно. Няма що, добра среща с красотата на Ренесанса се получи... В отчаян опит да не си разваля настроението се опитах да снимам фонтана през дъждовната стена - можеше и да стане ефектна снимка.

Още няколко измокрени туристи притичаха към нашето убежище, между тях - две мургави жени - едната млада, другата - на средна възраст. И двете бяха облечени скъпо, но малко странно - с модните този сезон надиплени тюлени полички: младата - с розова, а по-възрастната - с бяла, отгоре - с маркови жълти сака. Копринените забрадки и на двете бяха съвсем мокри и смъкнати назад. Кимнахме си учтиво, аз измърморих, че метеоролозите като никога са познали времето днес. Срещу мене неочаквано грейнаха две щастливи усмивки: "Нали?! Толкова е красиво!" Не гледаха към изумителните статуи, а нагоре, към дъждовните струи и излъчваха искрена възхита. По-възрастната мълчаливо захвърли чадъра и забрадката на пейката, излезе в пороя, нагази до глезените на площадката пред преливащия фонтан, протегна нагоре двете си ръце и започна да се полюшва в бавен ритъм, като някакъв ритуален танц. От косата ѝ и от увисналата тюлена пола обилно се лееше вода, сякаш самата танцьорка се превръщаше в жив фонтан.

След малко дъждът понамаля и хукнахме към вилата. Повече не видях двете жени. От Сахара ли идваха? Или от друго сухо място по Земята? Не знам, но при всеки голям дъжд си спомням сияещите мокри лица под проливните струи и възклицанието: "Красиво!".