Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИСУС

Мариета Йовчева

web

Детски крясък, пълен с изненада, се понася по отсрещната страна на улицата и мe откъсва от сутрешния преглед на пощата с първото кафе на терасата. Отначало не чувам добре какво казва детето, както и отговора на майка му, но то изпищява изумено още веднъж, този път по-ясно: "Мамо, Исус! Исус е!!! Виж, Исус рови в онази кофа!".

Поглеждам към контейнерите за боклук отсреща, повод за безкрайни разправии с общинските власти. Висок мъж на около 30 години се е превил на две над единия контейнер и рови вътре с някаква пръчка. Вижда се само част от дългата му коса, сплъстена и разпиляна по гърба. След малко се изправя, не мога да му видя добре лицето, но е издължено, със светла брада, без мустаци. Сутрин е, слънцето грее право в стъклата зад контейнерите и вероятно създава нещо като ореол зад него, нищо чудно, че детето се обърка. Майката нервно дръпва момченцето за ръка, явно му се скарва и го повлича надолу по улицата. Мъжът, чийто силует прилича на Исус, слага нещо в торбата си и също си тръгва, в обратна посока. Отблясъците от слънцето го правят за миг целия златен и сияещ, но на следващата крачка вече си е най-обикновен несретник.

Допивам кафето и ставам, трябва да тръгвам за работа. Поглеждам още веднъж към улицата. В първия момент не разбирам какво точно се е променило, после осъзнавам: стърчащото полуизсъхнало дърво до контейнерите е разперило клони, покрити със свежи зелени листа, толкова гъсти, че почти закриват прозорците зад него.

 

 

© Мариета Йовчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.04.2018, № 4 (221)