|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИСУСМариета Йовчева Детски крясък, пълен с изненада, се понася по отсрещната страна на улицата и мe откъсва от сутрешния преглед на пощата с първото кафе на терасата. Отначало не чувам добре какво казва детето, както и отговора на майка му, но то изпищява изумено още веднъж, този път по-ясно: "Мамо, Исус! Исус е!!! Виж, Исус рови в онази кофа!". Поглеждам към контейнерите за боклук отсреща, повод за безкрайни разправии с общинските власти. Висок мъж на около 30 години се е превил на две над единия контейнер и рови вътре с някаква пръчка. Вижда се само част от дългата му коса, сплъстена и разпиляна по гърба. След малко се изправя, не мога да му видя добре лицето, но е издължено, със светла брада, без мустаци. Сутрин е, слънцето грее право в стъклата зад контейнерите и вероятно създава нещо като ореол зад него, нищо чудно, че детето се обърка. Майката нервно дръпва момченцето за ръка, явно му се скарва и го повлича надолу по улицата. Мъжът, чийто силует прилича на Исус, слага нещо в торбата си и също си тръгва, в обратна посока. Отблясъците от слънцето го правят за миг целия златен и сияещ, но на следващата крачка вече си е най-обикновен несретник. Допивам кафето и ставам, трябва да тръгвам за работа. Поглеждам още веднъж към улицата. В първия момент не разбирам какво точно се е променило, после осъзнавам: стърчащото полуизсъхнало дърво до контейнерите е разперило клони, покрити със свежи зелени листа, толкова гъсти, че почти закриват прозорците зад него.
© Мариета Йовчева |