Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЕН ЗА ЖИВЕЕНЕ

Мариета Йовчева

web

Бабичката прилича на остаряла кукла Барби, ако правеха такива. Слаба - сигурно няма 35 кила с дрехите, бледа, с особената бледост на избеляла пластмаса и толкова отпусната, че остава точно в това положение, в което я поставят сестрите. Не че ме засяга, но няма как да не чуя доста високия шепот точно до ухото ми - не й стигал ракът в последен стадий, ами сега и алергичен шок. Хвърлям поглед към лицето й и аз самата изпадам в шок - бабата се усмихва! Едва й се чува треперещото гласче, а се усмихва и успокоява младичката сестра - да не се притеснява, защото днес не е ден за умиране, ден за живеене е и няма страшно - и друг път се е измъквала на косъм.

Аз лежа на съседното легло с вързани ръце, защото вече два пъти си вадих системите и направих всичко в кръв. Преди два дни се нагълтах с всички хапчета, които открих в стаята на покойната ми баба, а те хич не бяха малко. Да му мисли майка ми - ако не ми беше вдигнала поредния скандал, че от шест месеца всеки ден обещавам да разчистя тази стая, нямаше да ги намеря. Точно предната вечер бях провела тягостен разговор с Милен, за какво ли се хабя и аз, сякаш не знаех, че всичко приключва и никакъв рестарт няма да има. Всеки ден в прoклетия хотел виждам как пристигат и си заминават безгрижни и самодоволни хора, а аз стоя права на рецепцията като част от мебелировката, със задължителната учтива усмивка. "Каквото и да става, бъдете леко усмихнати. Разберете, вие нямате право на лични емоции, вие принадлежите към елитен екип на елитна верига...". Няма що, добре са ме обработили на инструктажа, щом и в болницата вътрешният ми глас се включва "на запис". Точно заради тази постоянна служебна усмивка в свободното си време станах толкова навъсена, чак ме питаха да не съм станала емо. Като не ти идва отвътре да се усмихнеш, по-добре не се насилвай.

А ето, бабичката лежи пластмасово бледа, но се усмихва мило на околните и ги окуражава- тя ги окуражава, представяш ли си? И на мене се усмихна, каза: "Какво хубаво момиче, жалко че е болно, дано да оздравее бързо, милото!". Личи си, че й идва отвътре, но откъде я черпи тази усмивка и тази ведрина, като и тя е окъсала здраво? Ще трябва да си поприказвам с нея, да я разпитам, но изведнъж ми се доспива неудържимо, като на малко дете. Затварям очи и за пръв път от три дни потъвам в дълбок сън, сякаш съм бягала поне три километра.

Със събуждането поглеждам към съседното легло - празно. "Бабичката ли? Почина, докато ти спеше. Уж се беше стабилизирала, но... Не позна горката, не й е било ден за живеене."

Не е вярно, позна! Ден за живеене е! Ден за живеене е, по дяволите! Имам цял един живот пред себе си да се науча как да се усмихвам така истински. Щом тя можеше, и аз ще мога, не знам точно как, но отново ще се науча. А сега ми дайте нещо за ядене, че съм ужасно гладна.

 

 

© Мариета Йовчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.09.2018, № 9 (226)