Мариета Йовчева

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

ДЕ ЖА ВЮ

Мариета Йовчева

Забеляза го отдалече - още като зави по широката алея към фонтанчето с каменните жаби. Не тичаше, а се носеше на скейтборда си, с развяна светла коса. Това лице и осанка би разпознала и сред голяма тълпа. Сърцето ѝ прескочи два пъти, крайниците ѝ изведнъж отмаляха и изстинаха, но пък прилошаването ѝ спести конфуза да се спусне насреща му с грейнало лице и разтворени ръце. Не беше Никола, естествено, нямаше как да бъде. Никола навърши 70 миналия месец на 27-ми, тази дата тя помнеше като собствения си рожден ден. И все пак, това лице! Сърцето ѝ явно продължаваше да не приема доводите на разума; сега пък се разбумтя сякаш беше качвала три етажа. Момчето префуча край пейките, без да обърне внимание на старата жена, стиснала с две ръце облегалката. Внук? Племенник? Този син на Никола, когото познаваше, беше към четиридесетгодишен и имаше две дъщери, но имаше още един син от втория брак, за него нищо не знаеше.

Момчето намали и махна усмихнато на две девойчета, каращи по алеята в обратна посока. Едното се засмя с видимо удоволствие, спря и подвикна нещо. Другото махна бегло с ръка, без да намали темпото. Помръкналият поглед на момчето я последва чак докато се скри след завоя. Възрастната жена въздъхна и поклати глава. В тоя живот някои ситуации си остават вечни, колкото и да се мени светът. Някъде в нея беше непокътнат споменът как тя, точно на осемнайсет години и един ден, префучава ядосано по същата тази алея с велосипеда си край омърлушения Никола, все едно че не го познава. Не беше дошъл на рождения ѝ ден. Беше се опитал да обясни нещо по телефона, но тя му затвори. Искаше да го поизмъчи - той трябваше дълго да я следва и още по-дълго да се извинява. Но Никола не я последва. Всичко приключи прекалено рязко и нелепо. Години по-късно, когато отново започнаха да си говорят, беше разбрала истината за отсъствието му, но нямаше как да върне обратно времето.

Ако краката я държаха, вече щеше да се носи по следите на момичето, което толкова приличаше на младото ѝ "аз", да я хване и разтърси здраво, ако трябва, за да я опомни. Някои разминавания само изглеждат безобидни...

Силен плясък, последван от рев, я изхвърли от пейката за секунда. Собственият ѝ шестгодишен внук се покатерил по хлъзгавата каменна жаба и оттам се озовал в плиткото басейнче отдолу. Момчето, което приличаше на младия Никола и още две момчета се притекоха, извадиха бързо малкия и го предадоха на баба му мокър, но невредим. Докато бършеше и преобличаше, старата жена не преставаше да благодари. Добри деца, наистина. Някак не вървеше точно сега да пита момчето дали има дядо на име Никола.