ИВАН КЪНЕВ. ТИШИНА

Марияна Аврамова

web

Иван Кънев е автор, който принадлежи на поколението художници, родени през 30-те години на ХХ в. В изкуствоведските материали той остава встрани, в сянката на големите имена от това поколение. И ако не искаме да робуваме на стереотипи, е важно да оценим неговото достойно място, което заема като творец и личност. Изложбата "Тишина" в галерия "Астри" (28 февруари - 18 март 2017) е само повод да насочим вниманието си към него и да напомним, че е човек, който заслужава да бъде уважаван заради последователното му творческо поведение и достойното му отношение към изкуството като ценител. Той е от хората, които не попадат в класации и йерархии, не е налаган или субективно и институционално поддържан. Изглежда дистанциран от суматохата и шума, а в изкуството си е по-медитативен, което го отделя в тази многолика и разнообразна среда. С други думи, Иван Кънев стои извън моделите на подражание, налагани в наши дни, но пък е последователен защитник на стила и изказа, който е избрал. Той трудно може да се нарече модерен, не е радикален, но е традиционен, като следва образците на модернизма.

В този контекст съдбата му е да е незабележим, независим, но истински.

Въпреки че завършва "Приложна графика", той е нетипично изкушен от живописта, занимава се с пейзаж и по-малко с портрет. Творбите му са изпълнени в масло или наблягат на акварела и пастела. В наши дни продължава да бъде деен и активен, което се потвърждава от внушителния брой творби и организирани изложби.

Дори само бегъл поглед към творчеството му ще ни го представи като пейзажист. Макар че не е типично за художниците от неговото поколение да се съсредоточават само върху един живописен жанр, който свива кръга от възможни експерименти.

Морето край Каварна
(маслени бои на картон, 50/60 см, 2012)

Да мислиш пейзажно е особен начин на мислене, особена настройка на сетивата, а Иван Кънев го прави с лекота. Той следва вътрешната си нагласа и постига чист, бих го нарекла естествен, съвсем непринуден ефект. Съумява да е интересен в многобройни и разнообразни мотиви и пейзажни схеми, дори банални, като конструкция, без видимо усилие. Веднъж е жив, жизнен и цветен, друг път е правдоподобен, следващият път е умерен, съзерцателен, застинал и отдалечен.

Въпреки че запечатва конкретни пространства, основното за творбата е, че изразява състояния и емоции. Постига го с няколко средства. Едно от тях е цветът с "характер". Ясно се откроява неговото пристрастие към зеленикаво-синкавата гама, която субективно асоциираме със сетивното усещане за чистота, простор и несъзнавано.

Художествените изповеди на автора са в рамката на безметежен кавалетен свят, в който липсва човешки компонент. Платната са изпразнени от присъствието на човешки фигури, сякаш те са несъвместими със съзерцателния състав на пейзажа или пречат на необезпокояваното вътрешно присъствие.

Своеобразен архитект, Иван Кънев се опира на реалността и прави собствени конструкции с наниз от повторения, ритми и хармония. Композира мотива точно и равномерно. По-задълбоченият поглед към разнообразието от творби открива не малък брой планове, форми и модули. И в буквалния, и в преносния смисъл той строи свой свят, в който на моменти е схематичен, опростява формата и създава обобщени обеми, докато в други съставя сложни градации от тонове. В последните нежната преливна повърхност и играта на светлина и сянка правят творбите да излъчват особена атмосфера. Тя създава лирична аура в творбите. Сякаш всеки живописен кадър е обвит в мистика и загадъчност. Градацията е въздушна и мека, прелива в точки с широк хоризонт или близко кадрирани мотиви с улички и къщи.

Есен
(пастел върху хартия, 45/65 см, 2016)

Акцент в поредица от работи е светлината. Тя сякаш идва от изкуствен светлинен източник и присъства под формата на отблясъци, акценти или светлинни бликове и още веднъж допълва имагинерния, нереален свят. Препраща ни към размисли за времето като субстанция в творбите му. Ако импресионистите се впускат във вихъра да преследват времето и мига, то за Иван Кънев времето е спряло. То е споделена тишина. В този смисъл името на изложбата е точно и намясто намерено, адекватно, на това което изразява.

С всичко това Иван Кънев ни доказва, че притежава вроден усет за дискретност и естествена художническа ерудиция, съчетана с чувствителност, непринудена гледна точка и наблюдателност. Това ни дава право да разпознаем в неговия труд автор, който трябва да бъде поместен високо сред плеядата български художници.

© Марияна Аврамова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.03.2017, № 3 (208)