Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РОЛЯТА НА ДИАЛЕКТИЗМИТЕ В РАЗКАЗИ НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ И ЙОРДАН РАДИЧКОВ И ТЕХНИЯТ ПРЕВОД НА ЧЕШКИ ЕЗИК

Мария Ракова

web

Диалектизмите в творчеството на Хайтов и Радичков не служат само за локална, темпорална или речева характеристика на героите, те имат своята особена функция да изграждат определени образи. Самите те се превръщат в детайл на изобразяването (Китанова 2008: 28). Този факт ни дава възможност да обединим диалектизмите, използвани от двамата автори, при разглеждането на преводаческите похвати.

В теорията на художествения превод отдавна е прието схващането, че диалект не би трябвало да се предава с диалект. Сергей Влахов и Сидер Флорин препоръчват да се използва наддиалектно просторечие (Влахов-Флорин 1990: 275). В по-новите транслатологични изследвания проблемът за превода на диалект в художествената литература също се разглежда в подобна насока. Според Дария Карапеткова, когато едно литературно произведение си служи с диалект, най-често целите са два вида: "в единия случай диалектът се превръща в социален маркер и изразява положението в социалната стълбица [...]. Тогава преводачът има повече възможности да изгради равностойно съответствие, като потърси еквивалентен код на целевия език, който може и да не е диалект, а социолект: просторечие, фамилиарен стил, младежки или друг жаргон. [...] По-сложно е положението, когато диалектът прикрепя повествователната тъкан към определени географски координати. Тогава диалектът става функционално незаменим..." (Карапеткова 2016: 117).

В настоящата разработка ще насочим вниманието си конкретно върху лексикалните диалектизми. М. Китанова класифицира лексикалните диалектизми в творчеството на Хайтов и Радичков в няколко семантични групи (Китанова 2008: 27, 60):

  • Предмети от бита

  • Музикални инструменти

  • Дрехи и украшения към тях

  • Човек и неговите действия

  • Части на човешкото тяло и действия, свързани с тях

  • Названия на растения

  • Земеделие

  • Названия на животни

  • Обекти и действия, свързани с животновъдството

  • Качества на селскостопански животни и техните действия

  • Насекоми

  • Риби и влечуги

  • Лов и риболов

  • Места и пътища

  • Названия на отвлечени понятия

За анализа на преводните техники (похвати) избираме групите Предмети от бита, Животновъдство и Човек, човешки качества, които са сред най-многобройните, като разширяваме първата група и я назоваваме Предмети от бита и занаятчийска лексика. Ексцерпираните примери са класифицирани спрямо избрания похват в три таблици. След всяка таблица следва анализ на преводаческите решения.

Таблица 1: Предмети от бита и занаятчийска лексика

Преводачески похват

Оригинален текст

Превод на чешки език

 

Функционална замяна

 

балтия (Мв, стр. 8)1

sekera (Мв, стр. 155)

ваявица (Ст, стр. 98)

valchovna (Ст, стр. 109)

каракулак (Зс, стр. 71)

jatagan (Зс, стр. 190)

кереп (Ст, стр. 99)

bělidlo (Ст, стр. 110)

кундури (Кс, стр. 26)

střevíce (Кс, стр. 220)

палица (Из, стр. 145)

vochlice (Из, стр. 181)

пенджерче (Дс, стр. 187)

оkno, okýnko (Дс, стр.147)

поязък (Ст, стр. 115)

vantroky (Ст, стр. 109, диал. РКЧЕ)

тараба (Дс, стр. 189)

ohrada (Дс, стр. 151)

чембер (За, стр. 203)

obruč (За, стр. 164)

чумберче (Из, стр. 147)

obrouček (Из, стр. 185)

Описателен превод

павурче (Иа, стр. 4)

placatá láhev (Ай, стр. 62)

пармак (Хл, стр. 74)

železná mříž (Хл, s стр. 72)

помет (Мб, стр. 248)

hadrové koště (Мб, стр. 3)

Изпускане

лулило (Ск, стр. 172, стр. 199)

(Ск)

кания (Зс, стр. 71)

(Зс)

оджак (Дс, стр. 186)

(Дс)

Генерализация

огрибка (Хл, стр. 70)

škrabka (Хл, стр. 68)

При превода на диалектизмите от първата група чешките преводачи са използвали техниките функционална замяна, описателен превод, изпускане и генерализация.

Функционалната замяна се осъществява на принципа на асоциация на родови понятия. Изборът на преводен еквивалент с помощта на функционална замяна оказва влияние върху логическата структура на изречението, образността и експресивността на изречението (Томанова 2009: 24). В такива случаи преводните еквиваленти се отличават с различна стилистична маркираност. С помощта на функционална замяна са преведени диалектизми като кереп - bělidlo, чембер - obruč, балтия - sekera, каракулак - jatagan, кундури - střevíce, палица - vochlice, пенджерче - okýnko, чумберче - obrouček.

Единственият преводен еквивалент, който е диалектно маркиран, е vantroky, появяващ се в Радичковата новела "Страх" (стр. 109), където избраната лексема е в съответствие с атмосферата на изчезващите воденици: "V zimě, za velkých mrazů, chodili společníci, kteří mlýn postavili, se sekyrami a sochory prosekávat a lámat led před náhonem, vantroky zbavovali ker..." (Радичков 1977: 109).

Други преводни похвати, използвани от преводачите, са описателен превод, изпускане и генерализация. Към диалектизмите, които са преведени описателно, принадлежи деминутивът павурче: "A zatímco si v jedné světnici navzájem připíjeli z placaté lahve a dýmali o sto šest, ve vedlejší místnosti jsme si hráli já a jeho vnučka Ajšinka" (Хайтов 1974: 62). Адекватен преводен еквивалент би могла да бъде думата čutorka или друг деминутив. Характерното използване на деминутиви при Хайтов е свързано с родопските говори. Други деминутиви от тази семантична група са пенджерче и чумберче, които Алена Максова е превела адекватно с помощта на деминутиви okýnko, obrouček. В превода на разказа "Дервишово семе", 1967 (Dervišovo sémě, 1968) преводачът Милош Войта не е използвал деминутиви. В целия разказ деминутивите не са преведени с деминутиви, както е в превода на Аленка Максова. Различният подход на преводачката към разказа Дервишово семе се проявява и в промененото заглавие: Semeno pravověrných (Семето на правоверните) - преводаческо решение, което приемаме за сполучливо.

Умишленото изпускане (vynechání) на отделни езикови елементи също се приема за един от многото преводачески похвати. При изпускане на определени езикови елементи (в случая диалектизми) загубата не е толкова осезаема. За по-значителен недостатък приемаме изпускането на определени абзаци или по-големи текстови откъси - явление, онагледено в разказа Калинкините чанове, 1959 (Kalinčiny zvonce, 1974). При превода на разказа Алена Максова изпуска последни абзаци, което значително е променило посланието на творбата. В преводния текст разказът има тъжен край: вдовецът и баща на двама сина умира и е погребан високо на планинското било под една ела, където ще слуша "jak zvonн zvonce, kvikají dudy a hrají kavaly"2 (Хайтов 1974: 79).

В оригиналния текст разказът продължава с историята на внуците. Краят е по-оптимистичен, изпълнил се е майчиният завет чановете, направени от нейните годежни сребърни накити, да звънят и плачат и по този начин да напомнят за нея. Чановете не само пеели на нейните внуци, но и благодарение на тях децата се събрали и "си наумили да правят стопанство" (Хайтов 1959: 123).

Между диалектизмите, които не са преведени, принадлежат лулило, кания, оджак. Лексемата лулило се появява многократно в Радичковата новела Спомени за коне, 1980 (Vzpomínky na koně, 1977) с по-широко значение от речниковата дефиниция ("дървен триножник на нива, за който се връзва люлката на бебе" (КРДД 2001): "Този прост заслон се нарича лулило, на много места из нивите могат да се видят сиви, бозави или бели лулила, в сенките им спят или гледат опулено бебетата на селцето"3 (Хайтов 1980: 172). Преводачката Яна Марков е пропуснала да преведе цялото изречение. Лексемата лулило би могла да се преведе описателно като "zavěšená plachta" или може да се транскрибира. Като подходящ се явява и трети вариант: да се преведе с помощта на функционална замяна чрез чешкия еквивалент kolebač (РКЧЕ), който е диалектно маркиран. При превода на повечето диалектизми от групата Занаятчийска лексика и предмети от бита диалектната маркираност е трансформирана в неутралност.

Таблица 2: Животновъдство

Преводачески похват

Оригинален текст

Превод на чешки език

Функционална замяна

билюк (Ай, стр. 6)

stádo (Ай, стр. 64)

гем (Св, стр. 132)

uzda (Св, стр. 165)

зайре (Ст, стр. 118)

zrno (Ст, стр. 130)

къшла (Иа, стр. 90; Пл, стр. 54; Кр, стр. 113; Ме, стр. 17)

salaš (Иа, стр. 88)

přístřeší, bouda, koliba (Пл, стр. 134)

salaš (Kр, стр. 79)

поята (Лт, стр. 102, 188; Ск, стр. 161)

košár (Лт, стр. 90, диал. РКЧЕ)

košár (Ск, стр. 175)

Описателен превод

егрек (Ло, стр. 188; Ст, стр. 122)

ohrada pro ovce (Ло, стр. 368)

pastevecká koliba (Ст, стр. 123)

совати (Хл, стр. 75)

letní pastvina (Хл, стр. 73)

семерче (Чп, стр. 107)

семер (Из, стр. 145)

podložka, co si na ni dávaj náklady (Чп, стр. 207)

dřevěný sedlo (Из, стр. 180)

Генерализация

поята (Лт, стр. 88)

ovčín (Лт, стр. 105)

совати (Ст, стр. 120)

pláň (Ст, стр. 133)

брава ( Иа, стр. 93)

dobytek (Иа, стр. 93)

тръвна (Зс, стр. 73)

úl (Зс, стр. 192)

семер (Из, стр. 145)

sedlo (Из, стр. 5)

Транскрипция

совати (Ми, стр. 91)

sovaty (Ми, стр. 87)

Цялостна трансформация

пресник - "личице като пресник" (Ай, стр. 4)

líčka jako buchtičky (Ай, стр. 62)

Между най-често срещаните похвати, използвани от преводачите при превод на диалектизми от групата Животновъдство, са функционална замяна, описателен превод и генерализация. Появяват се и единични случаи на превод с помощта на транскрипция или цялостна трансформация4. Повечето преводни еквиваленти в семантичната група Животновъдство са отново неутрални. Единственият преводен еквивалент с диалектен маркер е лексемата košár (РЧКЕ), с помощта на който двете преводачки Хана Райнерова и Яна Маркова са превели диалектизма поята, появяващ се в творбите Лудата трева, 1977 (Bláznivá tráva, 1988) и Спомени за коне,1980 (Vzpomínky na koně, 1977): "Дворовете имаха почти еднаква уредба - плетен кош за кукуруз, навес, кочина и кокошарник, торище, обор, кошара за овце, наречена поята." (Радичков 1980а: 161). Радичков въвежда повечето диалектизми в творчеството си по особен начин: обяснява значението ми, съпоставя ги с книжовния синоним или допълва, че така се "казва в тяхното село" (В селцето казват батоза на вършачката, Радичков 1980б: 175) или към думата прибавя "наречени" (пашкул, наречен от народа меунка, Радичков 1980а: 13). По този начин авторът противопоставя диалектните и книжовните думи. Този "сблъсък" между две езикови системи се е съхранил на някои места и в преводния текст: "Naše dvorky byly skoro stejné - s nůší na kukuřici, kůlnou, chlívkem a kurníkem, s hnojem, chlévem a ohradu pro ovce - košárem" (Радичков 1977: 175). Българска лексема кошара е книжовна и неутрална за разлика от чешкия лексикален диалектизъм košár.

Използваният похват функционална замяна при превода на диалектизма поята не е единствен при Х. Райнерова, която на друго място си служи с похвата генерализация: "Тогава тук имаше сламена поята за овце, колиба на един кат, белосана и чиста..." (Радичков 1988: 102); "Stal tady ovčín se slaměnou střechou, u něho nízká koliba, obílená a čistá..." (Радичков 1988: 105). За по-сполучливо решение приемаме превода с помощта на диалектизма košár, благодарение на който не се неутрализира българската лексема поята. Думата košár е южнославянска, вероятно е проникнала в чешкия и словашкия език през говорите на румънските пастири (Александру 1974). Друга лексема с румънски произход, която за разлика от думата košár не е стилистично маркирана, е koliba. Лексемите koliba, bouda, salaš и přístřeší са възможни преводни еквиваленти на думата къшла ("зимна кошара за овце, вън от селището", РБЕ), която често се появява в различни произведения на Хайтов. В разказа Парченце лой, 1959 (Kousek loje, 1974) за разлика от самия автор, който няколко пъти използва лексемата къшла: "...с надежда, че там ще намерим храна в някоя къшла", "...разлато било, в горния край на което забелязахме къшла", "нахрани овцете и ги замами обратно към къшлата" (Хайтов 1959: 55), преводачката А. Максова е използвала различни синонимни и контекстови еквиваленти: "...v naději, že nás dovede k jídlu a nějakému přístřeší", "...na horním konci stala bouda", "...nakrmil ovce a odehnal je ke kolibě" (Хайтов 1974: 134). Различно подхождат преводачите и при превода на диалектизма совати (лятно пасище на планина, РРОДД 1998). Използваните похвати или променят стилистичната маркираност на лексемата към неутралност, или запазват колорита с помощта на транскрипция: "...musíme šplhat až nahoru k letním pastvinám" (Радичков 1988: 73); "Na vysokých horských pláních může člověk obcovat jen s dobytkem..." (Радичков 1977: 120); "...tak se musíme drápat jako kozy až nahoru na sovaty. Sovaty se u nás říká vysokohorským pastvinám" (Радичков 1988: 87).

Транскрипцията е рядко използвам похват при превода на анализираните творби.

При Радичков би могъл да се използва по-често заради начина, по който авторът въвежда диалектизмите. Ремарката, че "така се нарича", "така му казват в селцето", би възпрепятствала неразбиране от страна на читателя.

Различни преводни еквиваленти можем да проследим при превода на думата егрек "лятна кошара за добитък, обикн. за овце" (RBE): "лете там можеха да се видят егреци [...] години наред никакъв егрек не се виждаше на орницата" (Радичков 1983: 188); "Преустройството на воденицата съвпада с внезапното поникване из цялата ни страна на безброй битови ханчета: рибни ханчета, воденици, овчарски егреци..." (Радичков 1980: 112), които Х. Райнерова е превела описателно като ohrada pro ovce или като pastevecká koliba. Еквивалентът pastevecká koliba семантично се отдаличава от лексемата в оригинала, което внушава непоследователност в преводаческите решения: "V létě jste tam mohli vidět ohrady pro ovce..." (Радичков 1988: 368); "Adaptace mlýna probíhala v době, kdy po celé zemi náhle začaly přímo bujet stylové hostince: rybářské krčmy, zájezdní mlýny, pastevecké koliby..." (Радичков 1977: 123).

Думи, които се използват често от даден автор, обикновено имат определена функция и повторното или многократно използване го подчертава. В подобни случаи преводачът също би трябвало да проследи тези функции в преводния текст и да намери относително постоянен преводен еквивалент.

Преводаческите похвати биват често комбинирани. П. Нюмарк нарича подобно комбиниране couplets (Нюмарк 1988: 91). В групата Животновъдство можем да открием комбиниране на два похвата при превода на диалектизма семерче "dřevěné sedlo", който преводачката Алена Максова е превела описателно, но същевременно е компенсирала диалектната маркираност с елементи на разговорния език и т.нар. obecná čeština5: "Nájemný nosiči se uvelebovali na podložkách, co si na ně dávaj náklady" (Хайтов 1974: 207).

Друга единично използвана техника е цялостната трансформация (celkové přehodnocení). Този преводен похват се използва често при фразеологизми и устойчиви словосъчетания (Вислоужилова 2002: 16).

Диалектизмът пресник ("прясно мляко", РБЕ), който е част от устойчивото сравнение "личице като пресник" кореспондира с варианта "кожа бяла като мляко", е преведен с помощта на похвата цялостна трансформация, защото за преводна единица се приема цялото сравнение. Преводачката е избрала относителен фразеологичен еквивалент6 "líčka jako čerstvé buchtičky" (Хайтов 1974: 62) кореспондиращ с варианта "mit tvářičky jako buchtičky" (zvl. dítě) - mít míle baculaté tváře (ЧФР 2009).

Таблица 3: Човек, човешки качества

Преводачески похват

Оригинален текст

Превод на чешки език

Функционална замяна

аратлик (Aй. стр. 4)

аратличе (Мв, стр. 7)

pastýř (Ай, стр. 62)

kamarád (Мв, стр. 153)

аргатин (Иа, стр. 93)

čeledín (Иа, стр. 92)

аркадаш (Мв, стр. 8)

kamarád (Мв, стр. 155)

pomocník (Мв, стр. 8)

барачест (Кч, стр. 119)

chundelatý (Кч, стр. 75, екпср. РКЧЕ)

бекрия (Дс, стр. 189)

propadnout chlastu (Дс, стр. 151, вулг.)

Svoje černý svědomí zalíval rakijí, až se upil (Дс, стр. 3, прев. М.В.)

деликанлия (Мв, стр. 7)

zbojník (Мв, стр. 153, експр. РКЧЕ)

fanfarón (Мв, стр. 8, експр. РКЕЧ, прев M.В.)

каурин (Стр, стр. 40)

host (Стр, стр. 212)

молепсан (Ст, стр. 109)

začarovaný (Ст, стр. 120)

мющерия (Кс, 31; Из, 149)

zákazník (Кс; Из.)

нефел (За, стр. 227, Иа, стр. 6) 

ňouma (За, стр. 192)

nestát za nic (Иа, стр. 7)

пупа (Ав, стр. 6)

pupek (Ав, стр. 182, експр., грубо РКЧЕ)

пупав (Ав, стр. 6)

pupkatý (Ав, стр. 182, експр. грубо РКЧЕ)

патрав (Дв, стр. 241)

paťatý (Дв, стр. 62, диал. РКЧЕ)

ранник (Зс, стр. 68)

parchant (За, стр. 186)

траханар (Св, стр. 138)

třasořitka (Св, стр. 172, експр. РКЧЕ)

щрокав (Дщ, стр. 33)

chcípák (Дщ, стр. 34, грубо РКЧЕ)

Описателен превод

делия (Св, стр. 132)

ukrutně sveřepý (Св, стр. 164)

повторка (Ск, стр. 187)

druhá žena (Ск, стр. 205)

размомена (Мб, стр. 245)

nějaká, co už dávno není čistá (Мб, стр. 8)

Изпускане

дьонме (Мг)

(Мг)

чакърест (Иа, стр. 96)

(Иа)

Генерализация

поразеник (Мб, стр. 245)

kluk (Мб, стр. 8)

Третата семантична група Човек, човешки качества предлага пъстра палитра от диалектизми. За разлика от другите две групи предоставя възможност за "изплъзване" от неутрализацията в превода. Въпреки че повечето диалектизми не са заменени с диалектизми, преводните еквиваленти се отличават с различни стилови маркери: експресивно, вулгарно, грубо. Отново водещ похват е функционалната замяна, чрез която са преведени диалектизми като: аратлик - kamrád, барачест - chundelatý, бекрия - propadnout chlastu, деликанлия - zbojník, нефел - ňouma, пупва - pupkatý, траханар - třasořitka.

Броят на диалектизмите от групата Човек, човешки качества спрямо двамата автори е различен: по-многобройни са лексемите в творбите на Хайтов. Не можем да твърдим със сигурност, че този факт се отнася за цялото творчество на Хайтов, тъй като анализираме само разкази, които са преведени на чешки език. В сборниците Диви разкази (Divoké povídky) и Jiskry z ohniště (Искри от огнището) в центъра на повествованието е човекът в своето многообразие и необятност. Героите са носители както на положителни качества (деликанлия), така и на негативни (траханар, бекрия), докато у Радичков преобладават диалектизми, свързани с физически характеристки.

Пре превода на диалектизма деликанлия можем да проследим решенията на двама различни преводачи. Разказът е публикуван в сборника Divokou stopou Rodop (1974), преведен от Алена Максова, но преди това се появява в превод на Милош Войта по страниците на вестник Kultutnн tvorba.

Чрез функционална замяна А. Максова превежда диалектизма деликанлия ("млад, буен момък", РБЕ). Чешкият семантичен еквивалент zbojník има експресивна отсянка и се явява като добро преводаческо решение.

В превода на М. Войта избраният еквивалент fanfarón не само се отличава семантически, но предизвиква и хумористични асоциации. Думата с френски произход фанфарон изкривява образа, който внушава българския диалектизъм деликанлия - смелостта.

Стилово маркираните лексеми не винаги са най-сполучливото решение, ако създават неадекватни асоциации. В подобни случаи е по-приемлива неутралната лексика.

Ексцерпираните диалектизми и техните преводни еквиваленти представят преводачески решения, които са съобразени с препоръките на теоретиците на превода - да не се превежда с диалект. Чрез експресивността е загатната особената функция на някои лексеми, но с нея също трябва да се борави предпазливо, за да не възникнат погрешни асоциации.

С оглед на трите представени семантични групи можем да приемем, че избягването на неутралността е възможна преди всичко при названия, свързани с човека и неговите качества.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Заглавията на разказите и новелите са в съкратен вид. Съкращенията са поместени след библиографията. [обратно]

2. "...да слуша звънците, гайдите и кавалите" (Хайтов 1959: 122). [обратно]

3. "Tato zavěšená plachta se nazývá lulilo, na mnoha místech na poli jsou k vidění šedé, béžové nebo bílé zavěšené plachty, v jejichž stínech spí nebo poulí oči miminka z vesničky." (прев. М.Р.). [обратно]

4. Преводът е условен, терминът е заимстван от Е. Вислоужилова (celkové přehodnocení). [обратно]

5. Условно би могла да се преведе като "некнижовен език". [обратно]

6. Според класификацията на И. Боздйехова (2000). [обратно]

 

 

СЪКРАЩЕНИЯ

Ав - Автострадата (Dálnice, Й. Радичков)

Ай - Айшовица (Ajšin les, Н. Хайтов)

Дв - Дърворезачка (Cirkulárka, Й. Радичков)

Дс - Дервишово семе (Semeno pravověrných, Н. Хайтов)

Дщ - Две щръклета (Dvojčápek, Й. Радичков)

За - Завоевателят (Dobyvatel, Н. Хайтов)

Зс - Засукан свят (Zašmodrchaný svět, Н. Хайтов)

Иа - Ибрям-Али (Ibrahim Ali, Н. Хайтов)

Из - Изпит (Zkouška, Н. Хайтов)

Кс - Когато светът си събуваше потурите (Když si svět svlékal venkovské kalhoty, Н. Хайтов)

Кр - Козият рог (Kozí roh, Н. Хайтов)

Кч - Калинкините чанове (Kalinčiny zvonce, Н. Хайтов)

Ло - Лозе (Vinohrad, Н. Хайтов)

Лт - Луда трева (Bláznivá tráva, Й. Радичков)

Мб - Магьосникът от Брезе (Věštec z Brezé, Н. Хайтов)

Мв - Мъжки времена (Chlapské časy, Н. Хайтов)

Мг - Мустафа-Гоговото (Pole Mustafy Goga, Н. Хайтов)

Ме - Мерак

Пл - Парченца лой (Kousek loje, Н. Хайтов)

Св - Сватба (Svatba, Н. Хайтов)

Ск - Спомени за коне (Vzpomínky na koně, Й. Радичков)

Ст - Страх (Strach, Й. Радичков)

Стр - Страх (Strach, Н. Хайтов)

Хл - Хляб (Chléb, Й. Радичков)

Чп - Черното пиле (Kos, Н. Хайтов)

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Александру 1974: Alexandru, Teodora. Lexikální prvky rumunského původu ve Slovníku spisovného jazyka českého. // Naše řeč, vol. 57 (1974), issue 3, pp. 142-148 <http://nase-rec.ujc.cas.cz/archiv.php?lang=en&art=5773> (30.03.2017).

Боздйехова 2000: Ivana Bozdĕchová. Dvĕ práce frazeologické z dilny ruských bohemistů. // Naše řeč, ročnik 83 (2000), čislo 5, s. 264-268 <http://nase-rec.ujc.cas.cz/archiv.php?art=7596> (27.03.2017).

Вислоужилова 2002: Vysloužilová, Eva a kol. Cvičebnice překladu pro rusisty. Olomouc: Univerzita Palackého, 2002.

Влахов-Флорин 1990: Влахов, Сергей, Флорин, Сидер. Непреводимото в превода. София: Наука и изкуство, 1990.

Карапеткова 2016: Карапеткова, Дария. За превода. София: Колибри, 2016.

Китанова 2008: Китанова, Мария. Стилистична функция на диалектизмите в съвременната художествена проза. София: ЕТО, 2008.

КРДД 2001: Антонова-Василева, Лучия, Керемидчиева, Славка. Кратък речник на диалектните думи. София: Планета 3, 2001.

Нюмарк 1988: Newmark, Petr. A Textbook of translation. London: Longman, 1988.

РБЕ: Речник на българския език <http://ibl.bas.bg/rbe> (06.04.2017).

РКЧE: Slovník spisovného jazyka českého <http://ssjc.ujc.cas.cz> (4.4.2017).

РРОДД 1998: Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век. София: Емас, 1998.

Томанова 2009: Томанова, Светла. Междуезиково взаимодействие в превода (от руски на български и от български на руски език). Благоевград: УИ "Неофит Рилски", 2009.

ЧФР 2009: Čermák, František a kol. Slovník české frazeologie a idiomatiky. Praha: Leda, 2009.

 

 

ИЗТОЧНИЦИ

Радичков 1977: Radičkov, Jordan. Vzpomнnky na koně. Превод Jana Markova. Praha: Melantrich, 1977

Радичков 1980а: Радичков, Йордан. Спомени за коне. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980.

Радичков 1980б: Радичков Йордан. Педя зема. София: Профиздат, 1980.

Хайтов 1959: Хайтов, Николай. Искрици от огнището. София: Народна младеж, 1959.

Хайтов 1968: Chajtov, Nikolaj. Chlapácký časy. Ďđевод Miloš Vojta. Kulturní tvorba. 1968, roč. 6, č. 1, s. 8-9.

Хайтов 1974: Chajtov, Nikolaj. Divokou stopou Rodop. Прев. Alena Maxová. Praha: Odeon, 1974.

Хайтов 2008: Хайтов, Н. Мустафа-Гоговото. // Нова Зора, бр. 20, 20.05.2008 <http://www.novazora.net/2008/issue20/story_11.html> (05.04.2017).

 

 

© Мария Ракова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.04.2017, № 4 (209)