УЧИТЕЛЯТ

web | Жената - грешната и святата

По стръмен път той кара земните си дни,
с железни мишници подхванал им юларя.
Очите му - световните везни.

С незнайни ключове законите отваря.
Камшик му са в ръката злите ветрове.
С вулкани, мълнии се разговаря.

И по земята наторена с трупове
чертае пътища за нови поколения.
Минути му са всички векове.

От други мир денят му с вихрени трептения,
към тоя светъл мир в сърцата мост гради
от мрамора на своето търпение.

Прекарал е той път през светлите звезди,
през озарените недра на тишината. -
Ще мине, който се от дух роди,

и който се не заслепи от светлината
и в пламъците й не изгори.
И той ще хване тъй с ръце съдбата

като възкръсналият своите зори.