Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
"Ти при файтонджията!" - Не щя -
"Там при файтонджията" - Не щя -
"Тъй ли? Скоро с мен тогаз в келеря
- тръсна мама, - тук да те намеря".
Татко, мама, братчетата с тях,
кривна там файтона... Аз премрях.
Люпнах поразена на земята.
Най-голямата аз от децата.
Тъй презряна! Що ми е светът?
Птичките в градината цвърчят
Аз в кафез запряна... няма жива
да ме сварят. - Цъфналата слива
скръцна на прозорца. Аз мълча.
Тъмен вихър мигом префуча.
Цвят, зюмбюл, лале глава преведе.
Аз в молитва скръстих си ръцете.
Тъй не чух мама, как, кога,
нежно ме повела за ръка,
трети път да ям ме кани... Хладна
Лека нощ аз казах. Легнах гладна.
© Мара Белчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.09.2016, № 9 (202)
Из неиздадената стихосбирка на Мара Белчева "Венеца на дните". Подг. на текста: Людмила Хр. Малинова.
|